БЪЛГАРСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ СТАНАЛА ОХРИДСКА,ЗАЩОТО СИЛИСТРЕНСКИЯ АРХИЕПИСКОП НА БЪЛГАРИЯ РЕШИЛ ДА СЕ ПРЕМЕСТИ В ОХРИД


БЪЛГАРСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ СТАНАЛА ОХРИДСКА,ЗАЩОТО СИЛИСТРЕНСКИЯ АРХИЕПИСКОП НА БЪЛГАРИЯ РЕШИЛ ДА СЕ ПРЕМЕСТИ В ОХРИД


   Македонска архиепископия,епископия а най-малко пък патриаршия никога на света до ХХ век не е имало- такава за пръв път е създадена чак през 1967 г. Това станало изненадващо за сърбите което означава,че е създадена по секретно нареждане от чужбина в разрез със сръбските интереси а централата,която е дала нареждане за нейното отцепване е превзела най-силната православна църква към настоящия момент и държи нейния престол в ръцете си от близо 100 години. Тази централа не можела да уведоми сърбите за създаването на "македонска" църква,нито да им се извини или да я признае,а не можела и да не я създаде. Затова създаването на този "църковен" фалшификат станало по познатия за нейните мероприятия потаен и неясен начин,в който всякакви любопитни подробности липсват.

  Въпреки това в "Македонската" църква се намерили свестни правдолюбиви кадри,които знаят Българския корен на Охридската църква- затова те поканиха нашата патриаршия да стане Църква-Майка на "македонската",което е нещо нормално: Българския народ около 4 века (1186-1598 г.) е имал две свои независими църкви-едната в Търново а другата в Охрид. Затова е редно нашата патриаршия да признае Охридския предстоятел за архиепископ на македонските,сръбските,гръцките,албанските,черногорските и косовските Българи,за да си върне народа ни онези две независими църкви,които е имал да Първото Търновско въстание от 1598 г.

  Затова тази година македонистите не трябва да празнуват 1000-те години на Българската архиепископия в Охрид: този празник ние сами ще го празнуваме и не тази година а следващата пък те,ако искат да ни правят компания по време на празника,нека заповядат. Тази година македонистите трябва да празнуват 51-годишнината на "македонската" църква- голям празник и невероятно постижение за тях до което нямаше да се стигне,ако една северна велика сила не финансираше непрекъснато всичките им начинания,предприемани в ущърб на България.

  Архиепископията в Охрид не е създадена в 1018,а в 1019 г. и е създадена не като "македонска",а като Българска. Тя е Българска по няколко важни причини,които "историците" от Скопие винаги забравят,понеже така са инструктирани от споменатата вече велика сила,която произведе фалшивата им "нация":

1. До 1018 г. Охрид бил столица на България,а Василий II обещал на болярите за запази всички права на страната,които тя имала до "византийското завладяване". Както личи по неговите грамоти от 1019 и 1020 г.,той изпълнил своето обещание и запазил България в границите от времето на Петър I,като само сменил Българския цар с "византийски" император а патриарха- с архиепископ.

2. Охридската църква до 1019 г. била Българска патриаршия,близка повече до папата отколкото до Цариград но все пак Българска,понеже била създадена по нареждане на Българския цар.

3. Охридския патриарх не е паднал с парашут "от въздуха",не е роден в Македония и не е назначаван от "македонски" царе- той е дошъл в Охрид от Силистра,където била първата Българска патриаршия което значи,че това е всъщност Доростолския патриарх заедно с цялата Доростолска патриаршия и Българския Доростолски свети Синод,който я администрирал. Доростолската (Силистренска) Българска патриаршия била създадена от цар Симеон Велики през 913 г. и до 971 г. престолът на нейния патриарх бил в Силистра на река Дунав. След руско-"византийското" нахлуване от 970-971 г. обаче Доростолския (Дръстърски,Силистренски) патриарх на България решил да се премести в Триадица (София) а после се местил във Воден,Мъглен,Преспа и Охрид,където почти случайно го заварил през 1018 г. Цариградския император:



 4. В старите исторически документи Василий II упорито нарича Охридския предстоятел "Архиепископ на България" и издал императорския сигилий (писмена грамота) за потвърждаване на неговите права по специално негово искане. За да подчертае че Охридската архиепископия е Българска а не някаква друга,Василий нарежда нейната епархия да бъде толкова голяма,колкото е била при цар Петър- не колкото е била при цар Самуил и при неговия син.


 
  5. Охридската архиепископия до края на своето съществуване в 1767 г. била наричана Българска,когато по настояване на същата велика сила продажния гръцки патриарх Самуил I я закрива. Нейния предстоятел упорито е наричан "Пастир на Българите" и никога- на "македонците",но това не се изучава в "македонските" училища,за да не дразни "македонската чест" на насъсканите срещу България власи и сърби,сложени от споменатата велика сила да управляват днешната Република Македония.

  Охридската архиепископия никога нямаше да съществува,ако през Х в. Българския патриарх не бе решил да остане в Охрид а бе избрал за своя "столица" град като София,Перник или Видин. Той обаче избрал да остане в Охрид,за да почете паметната религиозна дейност на свети Тривелий Теоктист,по-известен като Княз Тервел (695-716 г. и 717-724 г.),който избрал Охрид за своя столица и останал до края на живота си там. Затова до преди 200 години църквата,в която се пазели неговите мощи още била действаща а жителите на Охрид от сърце прославяли паметта му,понеже той бил техен собствен Български светец който пръв от всички владетели около 715 г. дарил епископско достойнство на града им.