Бедни ми, бедни Борисов, защо ти трябваше да ходиш до Ню Йорк?  
                                                         Васил Василев

СНИМКАТА

Борисов би трябвало вече да съжалява за снимката с Тръмп. Не за самия акт на ръкостискането, не.

Той е естествен, нормално е премиерът да поздрави президента на държавата, която посещава. Проблемът има друга причина.

Снимката би се възприела нормално и никой не би се подхилвал, ако не бяха две обстоятелства.

Първо, Бъчварова се похвали преди седмица, че Борисов ще стисне ръката на Тръмп ! Значи в 3-те секунди няма нищо спонтанно. Те са били предварително режисирани.

Успя ли да ме хванеш с Тръмп...

Цветът на българската дипломация е работил за звездния миг.

 

 

Ще се ръкува ! Вярно ? Събитие, сензация, ултра супер форс мажор, ура !
Какво лакейско самочувствие – да представиш ръкостискането на министър-председателя за по-важно от словото му пред ООН. И всички останаха с впечатление, че Борисов се е запътил към Ню Йорк не да държи реч, а да стисне ръката на Тръмп.

И второто, много по-срамно, неприятно и жалко обстоятелство е отразяването от български медии. “ Историческа среща “, “ Борисов стисна здраво десницата на Тръмп “, “ Тръмп показа огромно уважение към Борисов и поговори с него на четири очи “…..

О, небеса ! Тонове сироп обляха звездния миг. Стисна я, стисна я ! Видяхте ли ? Усмихна се !
Неразумни, отнесете се с малко повече уважение към собствената си държава. Подигравките, с които е пълна мрежата, се дължат не на снимката, а на това безобразно лигавене, на безумното слагачество, на бозата, с която ни заливат екзалтираните дописници. Фантазията ври, мозъкът клокочи, очите се премрежват, търсят още по-гръмогласни, бомбастични думи, които да му харесат.

Ако им е отпускал някакви пари, Борисов трябва вече да им взема. Вместо да му изпишат вежди, с ласкателствата си те му извадиха очи.

Бедни ми, бедни Борисов, защо ти трябваше да ходиш до Ню Йорк ?

Васил Василев