Илиева нива. Шапки долу! Публикувано на 03.10.2018 в България  

Паметник на почернените майки, останали с празнота в душите до края на живота си. Празнотата на изкланите им невръстни дечица

Илиева нива е особено място.
Свято място.
Място, където курбан са дадени не какви да е жертви, а деца.
И не няколко деца, а 200.
Децата на родители – бежанци от османския аскер, които са се надявали, че османлиите ще пожалят децата им.

Представяте ли си, до какъв ужас трябва да са доведени тези хора, тези майки и бащи, че да решат, че може би е по-добре да изоставят децата си, и то най-малките, които не могат да вървят. Да оставят бебетата и децата до 5-6 годинки.
Ако са знаели какво ще стане с тях, сигурно са щели да посрещнат смъртта с тях.
Но това, което не са знаели, не са очаквали, и за нищо на света не са искали за децата си, се е случило.
Клане. Клане на малки деца. В началото на 20 век. От редовната войска на днешен кандидат за членство в Европа.

Някой може да каже: война е било, всички са правили зверство.
За мен обаче “всички” е равно на никой. И докато някой не извади документирани факти – къде български войник е заклал макар и едно друго намерено бебе, дете, само защото не е българче и само защото не му се занимава с него, за мен това с празни приказки. Безсрамен опит за омаловажаване на вината на този аскер.

Илиева нива. Мемориал.

Някой пак може да каже: това е било преди почти 100 години, да простим, да забравим и да гледаме напред.
Да простим: не знам…
Да забравим? Никога! В никакъв случай! За нищо на света!
Защото въпреки че това е станало уж отдавна, въпреки, че това е станало уж по време на война (тя нали обяснява всичко и оправдава всичко, а?), ще ви покажа и нещо, което следва да ви накара да се замислите.

  Тук все пак са се намерили хора с морал, които са направили мемориалния комплекс.

Направили са и табела с надпис за събитието.
Само че понеже Родопите са отдадени (от БКП-БСП, от кой друг?) на политическа концесия на антибългарската и антиконституционна терористическа организация, убиец на майки с деца и други българи, са се намерили черни души, които да дойдат и да се опитат да заличат записа за това черно деяние. С бяла боя. Която от слънцето и ъгъла тук синее.

Тук на 3 октомври 1913 г. редовната турска войска избива над 200 пеленачета, скрити на южния бряг на река Арда – деца на българи, бягащи от Южна Тракия и преследвани от тази войска.

Каква черна душа трябва да имаш, колко трябва да мразиш българите и децата им, какъв морален урод трябва да си, че да не почиташ мъченическата смърт на 200 деца, чиято “вина” е била само това, че са българчета, и са невръстни, и да намацаш с бяла боя описанието на събитието.

Какъв глупак трябва да си, за да си мислиш, че с тази бяла боя отгоре черното дело ще бъде заличено, думите няма да изпъкват въпреки бялата боя, и българите ще забравят това, което не трябва да забравят?

Д-р Пламен Пасков