Постинг
03.10.2018 18:06 -
УКРИТОТО ОРФЕЕВО НАСЛЕДСТВО http://sparotok.blogspot.com/
УКРИТОТО ОРФЕЕВО НАСЛЕДСТВО
Сигурен съм, че не само аз, но и мнозина други са се чудили какъв е бил гласът на Орфей. Какви думи са изпълвали песните му, които са омайвали и хора, и животни. Дали някои обогатилите мелодиите слова са разбираеми за всеки българин, или пък звучението им би било странно и напълно непонятно за нас?
В началото проучванията бяха трудни поради оскъдната информация – не бе никак лесно да се намери специализирана литература. С разкриване на останките на езика на най-древните обитатели на земите ни, са се занимавали немалко хора: Август Фик, Вилхелм Томашек, Ото Хаас, Леонид Гиндин, Радослав Катичич, Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев, Кирил Влахов, Светлана Янакиева и др. Работите на тези безспорно способни изследователи съдържат интересни, но силно фрагментирани данни. Това е все едно определена ценна книга да бъде разкъсана на малки парченца и един автор да разкрие информацията от едно парче, а друг автор от друго парче. Докато не се съберат всички части от мозайката, е изключително трудно да се достигне до истината. Процесът на събиране, проверка и анализ на данните отне много време, но работата не бе никак скучна. Бях изумен когато разбрах, че българското лично местоимение аз съотвества на присъстващото в езика на Орфей лично местоимение аз. Идентичен на българския предлог до, се оказа и използвания в тракийската реч предлог до. Не бях и предполагал, че тракийските думи за коза, козел, змия, жерав, заек, имат форма, която е разбираема за всеки българин: коза, козил, зум, зерав, зайка.
По-интересно за мен бе това, че основни орфееви думи засягащи топонимията: бара-речичка, море, брод, град, дебри, кал, дървета, са или идентични, или много близки до българските: бара, мари, бурд, гордо, добер, кал, друвета. Подобен феномен не се наблюдава никъде по света и поне за мен, единственото логично обяснение е това, че речта на великия певец и музикант Орфей, никога не е изчезвала. Помислете – ако езикът, който говорим се е появил на Балканите през VI-VII век, как тогава най-древните наименования на тракийски реки и селища са обясними най-добре на български? Дори професионалисти признават, че имената на споменатите от Омир, Херодот и други автори, реки и градове Пеней, Камандър, Тимок, Илион, Гордион, Теменодури, (В)исмар, Бреге-дава, се тълкуват с помощта на пѣна, камы, тьма, илъ, градъ, темѧ, вьсъ, мѣръ, брѣгъ. Пак хора посветили живота си на изучаването на старите езици признават, че най-често срещащите се в Тракия елементи на селищни имена – пара (бара) и дава (дева), могат да се изтълкуват с българските думи бара-рекичка и дявам, девам, т.е. поставям, основавам. Признава се и това, че най-типичната за езика ни особеност – екането и якането е познато на речта на Орфей, че умалителните наставки от тракийската реч се срещат и в българската и т.н.
Катичич и Дечев акцентуват на над една интересна особеност на орфеевия език – замяната на м с б/в, но защо ли не са забелязали, че това явление е все още живо в българските говори, в които срещаме разновидностите: тъмно-тъвно, племня-плевня, стръмно-стръвно. Георгиев пише за това, че както в тракийския, така и в българския неударено е се изяснява в и (както показват вариациите петел-пител, зелен-зилен), но няма смелостта да обясни значението на тази важна особеност.
Смятам, че повечето от лингвистите знаят как стоят нещата. Знае се, че точно българския език предлага най-добри обяснения за тракийските глоси и думите извлечени от лични имена, топоними и т.н. За жалост, навярно под натискa на влиятелни колеги, служители на чужди лобита, а и политици, истината бива жестоко изкривявана. Страхувайки се за кариерата си, определени лингвисти изучаващи тракийския език, предпочитат да търсят сравнения с балтийски думи. Други предпочитат да представят албанския като наследник на тракийския, а има и такива, които при тълкуването на тракийските думи охотно ползват староирански и староиндийски. Всеки лингвист избира различна посока, в която да насочи вниманието на читателите си. В миналото, твърде малко хора като Георги Сотиров отказваха да участват в манипулациите и смело изказаха твърдение, че езикът говорен от Орфей е древен вариант на българската реч. Това е така разбира се, съберем ли всички тракийски думи, за чието тълкуване не кой да е, а специалистите са ползвани български думи, ще се получи доста дълъг списък. Той е останал невидим защото никой не е посмял да събере на едно място сведенията представени от различни лингвисти. Сега това е направено, в списъка по-долу са дадени тракийските думи, за чието тълкуване са ползвани наши думи. Посочени са и лингвистите направили това. Необходимо е да се уточни, че никой от въпросните професионалисти не нарича тракийския език по-стара форма на българския, но нека вярваме на фактите, а не на мненията, продиктувани от политическата конюнктура. Приятно четене! ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ 1.аз-аз – Владимир Георгиев
2.ак-око- Владимир Георгиев
3.аса-осил - Владимир Георгиев
4.асду-яздя - Владимир Георгиев
5.бал-бял - Владимир Георгиев
6.балан-балан - Владимир Георгиев
7.барги-брегѫ-грижа се - Владимир Георгиев
8.бебрус-бобър - Иван Дуриданов
10.бела-бела, бяла - Владимир Георгиев
11.берга-брѣгъ-бряг – Иван Дуриданов
12.берза-бреза – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Димитър Дечев
13.био-бия –Димитър Дечев
14.бистр-быстръ-бърз –Владимир Георгиев
15.братер-братръ -Владимир Георгиев
16.бриза-брица вид пшеница -Димитър Дечев, Гавраил Кацаров
17.брилон-бритва-бръснач, брити-бръсна– Владимир Георгиев, Димитъ Дечев, Вилхелм Томашек
18. брузас-бърз - Иван Дуриданов
19. бурд-брод –Иван Дуриданов, Димитър Дечев
20.брюнкос-брѧцати-брънча – Владимир Георгиев, Димитър Дечев
21.бурд-брод – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов
22.вево-выѫ-вия –Иван Дуриданов
23.вер-вьрѭ-вра, извирам –Иван Дуриданов
24.виса-вьсъ-село –Владимир Георгиев
25.волинт-волъ –вол- Вилхелм Томашек
26.гава-говети-почитам –Димитър Дечев
27.гал-голѣмъ –димитър Дечев
28.галт- голоть-поледица - Иван Дуриданов
29.гелавос-зълва –Владимир Георгиев
30.гентон- ген (гнати) – Вилхелм Томашек
31.гила-жила –Владимир Георгиев
32.гордо-градъ- Ото Хаас
33.дарз-държа – Веселин Бешевлиев, Иван Дуриданов
34.дау-давити-давя - Ото Хаас, Владимир Георгиев
35.дебре-дьбъръ-дълбок –Димитър Дечев
36.дева-дѣва –дева –Владимир Георгиев
37.дег- жегѫ – Иван Дуриданов
38.деин-деен –Владимир Георгиев
39.дела-зелѥ-зеленина –Владимир Георгиев
40.диту-дѣдъ-дядо –Димитър Дечев
41.дин-дьнъ-ден – Владимир Георгиев
42.до-до – Владимир Георгиев
43.добер-дебра, дол –Димитър Дечев
44.дорз, дерз – дързъ-дързък –Влдимир Георгиев
45.друме-дръмъ-горичка – Владимир Георгиев
46.дорзе-дързък –Владмир Георгиев
47.дразд-дрозд – Иван Дуриданов
48.друвета-дърво Владимир Георгиев
49.еб-ѥбати-оплождам Кирил Влахов
50.ед-одрина-обор –Димитър Дечев
51.e(з)вени-язовец –Вилхелм Томашек
52.ерета-врьти-вра, извирам –Иван Дуриданов
53.залт-жълт, златен – Владимир Георгиев
54. з-за, отвъд -Димитър Дечев
55. зайка-заек – Владимир Георгиев
56. залдас-злато –Иван Дуриданов
57. залде-златъ-златен –Владимир Георгиев
58. залден-златан – Владимир Георгиев
59. зелкия-зелка – Владимир Георгиев
60. земела-землiа –земя –Иван Дуриданов
61. зер, звер –звѣръ – Иван Дуриданов
62. зервае-жеравъ- Вилхелм Томашек, Димитър Дечев
63. зомброс-зубър- Димитър Дечев, Вилхелм Томашек
64. зора-зора – Георги Сотиров
65. зум-змьи- змей, змия – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
66. иерасос-роса Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
67. ил-илъ-кал- Иван Дуриданов
68. ина-иней-скреж – Димитър Дечев
69. интос-ендо (умал.наставка като в говѧдо-говендо)- Димитър Дечев
70. кабир-кобъ-съдба - Димитър Дечев
71. калас-кал – Иван Дуриданов
72. карпа-карпа –Владимир Георгиев
73. картуза-кратъкъ – Вилхелм Томашек
74. керс-чер – Иван Дуриданов
75. кара- гора – Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
76. коза-коза – Кирил Влахов, Владимир Георгиев
77. козил-козел –Кирил Влахов, Владимир Георгиев
78. корубант-жребѧ – Ото Хаас
79. котиата-котета, котенца –Владимир Георгиев
80. кентас-чѧдо-чедо - Иван Дуриданов, Димитър Дечев, Владимир Георгиев
81. керм-грамада – Димитър Дечев
82. керсос-чер – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов
83. кетри-четири – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
84. клев-клен, кленово дърво – Иван Дуриданов
85. ктисти-чисти – Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев
86. кол-колесе, коло-колело, кръг Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев
87. лингас-лѫгъ-лъг – Иван Дуриданов
88. луптас-любити-обичам – Кирил Влахов
89. магутис-могѫ-мога – Иван Дуриданов
90. мари-мориѥ, море – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов
91.ме-ме, мене – Владимир Георгиев
92. мер-мѣръ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
93. мидне-место –Вилхелм Томашек
94. мундр-мѫдръ-мъдър –Владимир Георгиев
95. мусас-мъхъ-мъх – Иван Дуриданов
96. олган-влажен – Владимир Георгиев
97. остас-оустиѥ-устие на река Иван Дуриданов
98. пинон-пиво, пиръ – Вилхелм Томашек
99. полт-плотъ-дървена ограда –Владимир Георгиев
100. прас-пръсна, пръскам – Иван Дуриданов
101. пупе (буб?) - боб – Иван Дуриданов
102. реси-роса – Иван Дуриданов
103. ромфея-рофея – Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев
104. росе-роса Димитър Дечев
105. сабадиас- свободъ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
106. сама-самъ-сам –Владимир Георгиев
107. саузу-сух – Владимир Георгиев
108. cветул-светъл – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов
109. сева-цев – Владимир Георгиев
110. си-сь-този – Владимир Георгиев
111. скарас-скоръ-бърз – Иван Дуриданов
112. скарке-скърцам- Владимир Георгиев
113. спинт-свѧтъ-светъл, свят –Владимир Георгиев
114. стаина-стена – Владимир Георгиев
115. стан-стан- Георги Сотиров
116. стар-старъ-стар – Владимир Георгиев
117. струм-струя – Димитър Дечев
118. стурия-страна, простор – Иван Дуриданов
119. сукос-сынъ-син – Иван Дуриданов
120. сур – сыръ-влага – Иван Дуриданов
121. талкас-тлъкъ – Владимир Георгиев, Димитър Дечев
122. темено-тъмен – Ото Хаас
123. темнон-темѧ-теме – Ото Хаас
124. тим-тьма-тъма – Владимир Георгиев
125. тинта-свентъ – Владимир Георгиев
126. тарпо-трапъ –трап, яма – Димитър Дечев, Иван Дуриданов
127. трауос-строуia – Иван Дуриданов
128. траус-троша, ломя – Иван Дуриданов
129. три-три – Владимир Георгиев
130. трос-тръстъ-тръстика Димитър Дечев
131. удра-видра – Иван Дуриданов
132. хердо-чрьда-стадо – Димитър Дечев
Държа да отбележа нещо важно – тълкуването думите от горния списък не е моя спекулация, а дело на професионалисти, като не всички сравнения на тракийски думи с български са дадени тук. Намирам, че определени езиковеди са прекалено предпазливи в оценката си, и поради колебанията на тези хора, съм пропуснал да добавя допълненията им, които те дават към тълкуванията на своите колеги. Има и друго - реално възстановимите тракийски думи са над петстотин, но в по-голямата си част те са пропуснати (умишлено или неумишлено) от специалистите и поради това не са дадени в горния списък. Едва ли лингвистите не са знаели за тракийското име Гориус, за топонимите Гарескос, Гаргара, Загора, но в тези древни думи е скрита старобългарската дума гора-планина, имаща диалектна форма гарица-горица. Също така не е трудно да се изтълкува глосата вонасос-вид див бик, като се знае, че животното се отбранява с помоща на вонящи изпражнения. Повече от ясно е, че вонасос означава вонящ, но отново думата има прекалено българско звучене, а обявяването на българския език като наследник на речта на Орфей е било и все още е табу. Тракийски топоними като Кабетсос и Сане бяха изтълкувани от Вл. Георгиев с кобец-хищна птица и сѣно-сено, но не бяха включени в тракийската ономастика защото на някой му бе хрумнало да ги обяви за наложени от новодошли северни пришълци. Защо до времето на Прокопий Цезарийски никой автор, включително Прокопий не е забелязал трайното заселване на нов народ, не бе обяснено.
Не бе обяснено и как споменатите през 540-550 година тракийски топоними ще са нови, след като сам Прокопий пише за друго населено място Сане, уточнявайки, че то е древно. Названието на областта Кабетсос е почти идентично на споменатия от Омир град Кабессос, но и това не притеснява изобщо определени специалисти. Повярвахме на неистини защото от нас бе укрито огромно количество данни, а същевременно ни бяха внушавани заблуди. С публикацията на тази работа, известна, немалка част от укритото вече е публично достояние. Питам се - Има ли още такива, които да вярват, че езикът на Орфей е мъртъв? Използвана литература: 1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976; 3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976; 4.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la pйninsule balkanique et la thиse mediterannйe, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ; 5.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957; 6.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmдler, Acadйmie bulgare des sciences, Sofia, 1966; 7.W.Tomaschek, Die Alten Thraker – Eine ethnologische Unterzuchung,Verlag der Цsterreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;
Сигурен съм, че не само аз, но и мнозина други са се чудили какъв е бил гласът на Орфей. Какви думи са изпълвали песните му, които са омайвали и хора, и животни. Дали някои обогатилите мелодиите слова са разбираеми за всеки българин, или пък звучението им би било странно и напълно непонятно за нас?
В началото проучванията бяха трудни поради оскъдната информация – не бе никак лесно да се намери специализирана литература. С разкриване на останките на езика на най-древните обитатели на земите ни, са се занимавали немалко хора: Август Фик, Вилхелм Томашек, Ото Хаас, Леонид Гиндин, Радослав Катичич, Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев, Кирил Влахов, Светлана Янакиева и др. Работите на тези безспорно способни изследователи съдържат интересни, но силно фрагментирани данни. Това е все едно определена ценна книга да бъде разкъсана на малки парченца и един автор да разкрие информацията от едно парче, а друг автор от друго парче. Докато не се съберат всички части от мозайката, е изключително трудно да се достигне до истината. Процесът на събиране, проверка и анализ на данните отне много време, но работата не бе никак скучна. Бях изумен когато разбрах, че българското лично местоимение аз съотвества на присъстващото в езика на Орфей лично местоимение аз. Идентичен на българския предлог до, се оказа и използвания в тракийската реч предлог до. Не бях и предполагал, че тракийските думи за коза, козел, змия, жерав, заек, имат форма, която е разбираема за всеки българин: коза, козил, зум, зерав, зайка.
По-интересно за мен бе това, че основни орфееви думи засягащи топонимията: бара-речичка, море, брод, град, дебри, кал, дървета, са или идентични, или много близки до българските: бара, мари, бурд, гордо, добер, кал, друвета. Подобен феномен не се наблюдава никъде по света и поне за мен, единственото логично обяснение е това, че речта на великия певец и музикант Орфей, никога не е изчезвала. Помислете – ако езикът, който говорим се е появил на Балканите през VI-VII век, как тогава най-древните наименования на тракийски реки и селища са обясними най-добре на български? Дори професионалисти признават, че имената на споменатите от Омир, Херодот и други автори, реки и градове Пеней, Камандър, Тимок, Илион, Гордион, Теменодури, (В)исмар, Бреге-дава, се тълкуват с помощта на пѣна, камы, тьма, илъ, градъ, темѧ, вьсъ, мѣръ, брѣгъ. Пак хора посветили живота си на изучаването на старите езици признават, че най-често срещащите се в Тракия елементи на селищни имена – пара (бара) и дава (дева), могат да се изтълкуват с българските думи бара-рекичка и дявам, девам, т.е. поставям, основавам. Признава се и това, че най-типичната за езика ни особеност – екането и якането е познато на речта на Орфей, че умалителните наставки от тракийската реч се срещат и в българската и т.н.
Катичич и Дечев акцентуват на над една интересна особеност на орфеевия език – замяната на м с б/в, но защо ли не са забелязали, че това явление е все още живо в българските говори, в които срещаме разновидностите: тъмно-тъвно, племня-плевня, стръмно-стръвно. Георгиев пише за това, че както в тракийския, така и в българския неударено е се изяснява в и (както показват вариациите петел-пител, зелен-зилен), но няма смелостта да обясни значението на тази важна особеност.
Смятам, че повечето от лингвистите знаят как стоят нещата. Знае се, че точно българския език предлага най-добри обяснения за тракийските глоси и думите извлечени от лични имена, топоними и т.н. За жалост, навярно под натискa на влиятелни колеги, служители на чужди лобита, а и политици, истината бива жестоко изкривявана. Страхувайки се за кариерата си, определени лингвисти изучаващи тракийския език, предпочитат да търсят сравнения с балтийски думи. Други предпочитат да представят албанския като наследник на тракийския, а има и такива, които при тълкуването на тракийските думи охотно ползват староирански и староиндийски. Всеки лингвист избира различна посока, в която да насочи вниманието на читателите си. В миналото, твърде малко хора като Георги Сотиров отказваха да участват в манипулациите и смело изказаха твърдение, че езикът говорен от Орфей е древен вариант на българската реч. Това е така разбира се, съберем ли всички тракийски думи, за чието тълкуване не кой да е, а специалистите са ползвани български думи, ще се получи доста дълъг списък. Той е останал невидим защото никой не е посмял да събере на едно място сведенията представени от различни лингвисти. Сега това е направено, в списъка по-долу са дадени тракийските думи, за чието тълкуване са ползвани наши думи. Посочени са и лингвистите направили това. Необходимо е да се уточни, че никой от въпросните професионалисти не нарича тракийския език по-стара форма на българския, но нека вярваме на фактите, а не на мненията, продиктувани от политическата конюнктура. Приятно четене! ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ 1.аз-аз – Владимир Георгиев
2.ак-око- Владимир Георгиев
3.аса-осил - Владимир Георгиев
4.асду-яздя - Владимир Георгиев
5.бал-бял - Владимир Георгиев
6.балан-балан - Владимир Георгиев
7.барги-брегѫ-грижа се - Владимир Георгиев
8.бебрус-бобър - Иван Дуриданов
10.бела-бела, бяла - Владимир Георгиев
11.берга-брѣгъ-бряг – Иван Дуриданов
12.берза-бреза – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Димитър Дечев
13.био-бия –Димитър Дечев
14.бистр-быстръ-бърз –Владимир Георгиев
15.братер-братръ -Владимир Георгиев
16.бриза-брица вид пшеница -Димитър Дечев, Гавраил Кацаров
17.брилон-бритва-бръснач, брити-бръсна– Владимир Георгиев, Димитъ Дечев, Вилхелм Томашек
18. брузас-бърз - Иван Дуриданов
19. бурд-брод –Иван Дуриданов, Димитър Дечев
20.брюнкос-брѧцати-брънча – Владимир Георгиев, Димитър Дечев
21.бурд-брод – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов
22.вево-выѫ-вия –Иван Дуриданов
23.вер-вьрѭ-вра, извирам –Иван Дуриданов
24.виса-вьсъ-село –Владимир Георгиев
25.волинт-волъ –вол- Вилхелм Томашек
26.гава-говети-почитам –Димитър Дечев
27.гал-голѣмъ –димитър Дечев
28.галт- голоть-поледица - Иван Дуриданов
29.гелавос-зълва –Владимир Георгиев
30.гентон- ген (гнати) – Вилхелм Томашек
31.гила-жила –Владимир Георгиев
32.гордо-градъ- Ото Хаас
33.дарз-държа – Веселин Бешевлиев, Иван Дуриданов
34.дау-давити-давя - Ото Хаас, Владимир Георгиев
35.дебре-дьбъръ-дълбок –Димитър Дечев
36.дева-дѣва –дева –Владимир Георгиев
37.дег- жегѫ – Иван Дуриданов
38.деин-деен –Владимир Георгиев
39.дела-зелѥ-зеленина –Владимир Георгиев
40.диту-дѣдъ-дядо –Димитър Дечев
41.дин-дьнъ-ден – Владимир Георгиев
42.до-до – Владимир Георгиев
43.добер-дебра, дол –Димитър Дечев
44.дорз, дерз – дързъ-дързък –Влдимир Георгиев
45.друме-дръмъ-горичка – Владимир Георгиев
46.дорзе-дързък –Владмир Георгиев
47.дразд-дрозд – Иван Дуриданов
48.друвета-дърво Владимир Георгиев
49.еб-ѥбати-оплождам Кирил Влахов
50.ед-одрина-обор –Димитър Дечев
51.e(з)вени-язовец –Вилхелм Томашек
52.ерета-врьти-вра, извирам –Иван Дуриданов
53.залт-жълт, златен – Владимир Георгиев
54. з-за, отвъд -Димитър Дечев
55. зайка-заек – Владимир Георгиев
56. залдас-злато –Иван Дуриданов
57. залде-златъ-златен –Владимир Георгиев
58. залден-златан – Владимир Георгиев
59. зелкия-зелка – Владимир Георгиев
60. земела-землiа –земя –Иван Дуриданов
61. зер, звер –звѣръ – Иван Дуриданов
62. зервае-жеравъ- Вилхелм Томашек, Димитър Дечев
63. зомброс-зубър- Димитър Дечев, Вилхелм Томашек
64. зора-зора – Георги Сотиров
65. зум-змьи- змей, змия – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
66. иерасос-роса Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
67. ил-илъ-кал- Иван Дуриданов
68. ина-иней-скреж – Димитър Дечев
69. интос-ендо (умал.наставка като в говѧдо-говендо)- Димитър Дечев
70. кабир-кобъ-съдба - Димитър Дечев
71. калас-кал – Иван Дуриданов
72. карпа-карпа –Владимир Георгиев
73. картуза-кратъкъ – Вилхелм Томашек
74. керс-чер – Иван Дуриданов
75. кара- гора – Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
76. коза-коза – Кирил Влахов, Владимир Георгиев
77. козил-козел –Кирил Влахов, Владимир Георгиев
78. корубант-жребѧ – Ото Хаас
79. котиата-котета, котенца –Владимир Георгиев
80. кентас-чѧдо-чедо - Иван Дуриданов, Димитър Дечев, Владимир Георгиев
81. керм-грамада – Димитър Дечев
82. керсос-чер – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов
83. кетри-четири – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
84. клев-клен, кленово дърво – Иван Дуриданов
85. ктисти-чисти – Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев
86. кол-колесе, коло-колело, кръг Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев
87. лингас-лѫгъ-лъг – Иван Дуриданов
88. луптас-любити-обичам – Кирил Влахов
89. магутис-могѫ-мога – Иван Дуриданов
90. мари-мориѥ, море – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов
91.ме-ме, мене – Владимир Георгиев
92. мер-мѣръ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
93. мидне-место –Вилхелм Томашек
94. мундр-мѫдръ-мъдър –Владимир Георгиев
95. мусас-мъхъ-мъх – Иван Дуриданов
96. олган-влажен – Владимир Георгиев
97. остас-оустиѥ-устие на река Иван Дуриданов
98. пинон-пиво, пиръ – Вилхелм Томашек
99. полт-плотъ-дървена ограда –Владимир Георгиев
100. прас-пръсна, пръскам – Иван Дуриданов
101. пупе (буб?) - боб – Иван Дуриданов
102. реси-роса – Иван Дуриданов
103. ромфея-рофея – Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев
104. росе-роса Димитър Дечев
105. сабадиас- свободъ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев
106. сама-самъ-сам –Владимир Георгиев
107. саузу-сух – Владимир Георгиев
108. cветул-светъл – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов
109. сева-цев – Владимир Георгиев
110. си-сь-този – Владимир Георгиев
111. скарас-скоръ-бърз – Иван Дуриданов
112. скарке-скърцам- Владимир Георгиев
113. спинт-свѧтъ-светъл, свят –Владимир Георгиев
114. стаина-стена – Владимир Георгиев
115. стан-стан- Георги Сотиров
116. стар-старъ-стар – Владимир Георгиев
117. струм-струя – Димитър Дечев
118. стурия-страна, простор – Иван Дуриданов
119. сукос-сынъ-син – Иван Дуриданов
120. сур – сыръ-влага – Иван Дуриданов
121. талкас-тлъкъ – Владимир Георгиев, Димитър Дечев
122. темено-тъмен – Ото Хаас
123. темнон-темѧ-теме – Ото Хаас
124. тим-тьма-тъма – Владимир Георгиев
125. тинта-свентъ – Владимир Георгиев
126. тарпо-трапъ –трап, яма – Димитър Дечев, Иван Дуриданов
127. трауос-строуia – Иван Дуриданов
128. траус-троша, ломя – Иван Дуриданов
129. три-три – Владимир Георгиев
130. трос-тръстъ-тръстика Димитър Дечев
131. удра-видра – Иван Дуриданов
132. хердо-чрьда-стадо – Димитър Дечев
Държа да отбележа нещо важно – тълкуването думите от горния списък не е моя спекулация, а дело на професионалисти, като не всички сравнения на тракийски думи с български са дадени тук. Намирам, че определени езиковеди са прекалено предпазливи в оценката си, и поради колебанията на тези хора, съм пропуснал да добавя допълненията им, които те дават към тълкуванията на своите колеги. Има и друго - реално възстановимите тракийски думи са над петстотин, но в по-голямата си част те са пропуснати (умишлено или неумишлено) от специалистите и поради това не са дадени в горния списък. Едва ли лингвистите не са знаели за тракийското име Гориус, за топонимите Гарескос, Гаргара, Загора, но в тези древни думи е скрита старобългарската дума гора-планина, имаща диалектна форма гарица-горица. Също така не е трудно да се изтълкува глосата вонасос-вид див бик, като се знае, че животното се отбранява с помоща на вонящи изпражнения. Повече от ясно е, че вонасос означава вонящ, но отново думата има прекалено българско звучене, а обявяването на българския език като наследник на речта на Орфей е било и все още е табу. Тракийски топоними като Кабетсос и Сане бяха изтълкувани от Вл. Георгиев с кобец-хищна птица и сѣно-сено, но не бяха включени в тракийската ономастика защото на някой му бе хрумнало да ги обяви за наложени от новодошли северни пришълци. Защо до времето на Прокопий Цезарийски никой автор, включително Прокопий не е забелязал трайното заселване на нов народ, не бе обяснено.
Не бе обяснено и как споменатите през 540-550 година тракийски топоними ще са нови, след като сам Прокопий пише за друго населено място Сане, уточнявайки, че то е древно. Названието на областта Кабетсос е почти идентично на споменатия от Омир град Кабессос, но и това не притеснява изобщо определени специалисти. Повярвахме на неистини защото от нас бе укрито огромно количество данни, а същевременно ни бяха внушавани заблуди. С публикацията на тази работа, известна, немалка част от укритото вече е публично достояние. Питам се - Има ли още такива, които да вярват, че езикът на Орфей е мъртъв? Използвана литература: 1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976; 3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976; 4.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la pйninsule balkanique et la thиse mediterannйe, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ; 5.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957; 6.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmдler, Acadйmie bulgare des sciences, Sofia, 1966; 7.W.Tomaschek, Die Alten Thraker – Eine ethnologische Unterzuchung,Verlag der Цsterreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
