"Господари на ефира": Как съдът реши, че дете може да блъсне джип 13.11.2018

Преди три години, на 13 ноември 2015 г., в центъра на град Трън, близо до училището, се сблъскват дете и джип. Ударът има последствия и за 6-годишното дете, и за шофьора на колата – тогавашният кмет на града на Станислав Николов. На детето са премахнати далакът и част от черния дроб. Кметът е разследван, съден и оправдан.

 

В окончателното съдебно решение по този случай е записано, че шофьорът няма вина за катастрофата, нито пък е можел да я предотврати. Причината – фатално стечение на обстоятелствата, което обаче е случайно и за него не могат да се търсят виновни.

 Казано на езика на съда – шофьорът не е причинил катастрофата, тя е случайно деяние, а по закон отговорност за такива не може да се носи, защото случайността нито може да се предвиди, нито да се предотврати.

 В този ден пострадалото момче Ивайло тръгва с майка си към училището. Тя обаче се сеща, че е забравила нещо вкъщи, казва му да я изчака и се връща. Но детето продължава към училището. По същото време там са спрели джипът на кмета, който оставя сина си и училищният автобуст.

 Двата автомобила са един срещу друг.

 Детото застава зад автобуса. Рейсът пък е спрял, защото изчаква джипа, тъй като колата е точно пред входа на училището. Колата и автобусът потеглят по едно и също време. Тогава и детото решава да пресече.

 Стъпва на пътното платно и малко след това се случва ударът

 с движещата се насреща кола. Детото пада зад колата, шофьорът спира, взима го и го откарва първо в местната спешна помощ, след това в болницата в Перник, а накрая е транспортирано и до София. направена му е животоспасяваща операция.

 Малко след това главният прокурор Сотир Цацаров иззема делото от полицията в Трън и го праща за разследване в Перник. Причината – майката на детето заявява пред медиите, че разследващите в Трън приемат версията, че синът й сам се е ударил в джипа. Случаят стига и до премиера Бойко Борисов, който заявява, че не иска да чува и вижда кмета на Трън, избран с подкрепата на неговата партия.

Делото се проточва – две години и половина по-късно е решението на първата инстанция. Кметът е изцяло оправдан. На втора инстанция процесът се движи доста по-бързо, само след два месеца излиза и окончателното решение. То потвърждава първото. Така отпада възможността материалите да стигнат до Върховния касационен съд. Третата инстанция се произнася, само ако решенията на първата и втората се различават. В случая е точно обратното – решението е едно и също.

Съдиите, гледали делото, приемат, че детето се е ударило в задната част на джипа, където е имало монтирани ролбари, тръби с диаметър около 6 см. Освен това приемат,

че бившият кмет не е могъл да го види,

 тъй като е било скрито зад автобуса. Тъй като ударът е в задната част на колата, отново се стига до извода, че не е имало никаква видимост. Самото дете твърди, че колата го е ударила с предната си част, но съдът не му вярва. Още в решението на първата инстанция е записано следното, че е „налице забърсване на праха единствено в задната лява част на автомобила, в областта на ролбара. Такова забърсване не е описано в протокола за оглед на друго място по автомобила”. Т.е., след като няма забърсване на друго място, не е имало и удар там. И в двете съдебни решения е записано, че детето само се е ударило в колата. „В момента на потеглянето на автобуса пострадалият също тръгнал да пресича със спокойно бягане, при което се ударил в задната лява странична част на управлявания от подсъдимия лек автомобил, в областта на веждата на заден ляв калник и монтираните върху бронята задни ролбари, в лявата им част”, пишат съдиите.

 Оттук нататък се разсъждава върху поведението на шофьора, скоростта, с която се е движел и дали е спазвал знаците. Съдиите приемат, че джипът се е движел със скорост 16-20 км./ч., която не е висока, следователно няма и нарушение. Идва ред на пътните знаци. В близост до училището има знак

 „Внимание! Деца!”.

  Съдът обаче приема, че той не е задължителен. „Този знак предупреждава за опасност от внезапна поява на деца на платното за движение и служи за повишаване на вниманието на водачите, но не ги задължава непременно да се движат с определена скорост на движение”, пише в окончателното решение.

 Разсъждава се и върху няколко разпоредби от Закона за движение по пътищата. Една от тях задължава шофьорите да бъдат внимателни към пешеходците и особено към децата, друга – да намалят и да спрат, ако на пътя или близо до него се намират деца. И тук не се открива нарушение. Съдът решава, че шофьорите са задължени да намаляват и спират, само когато видят, възприемат децат. В противен случай – не.

Отново няма вина, тъй като кметът не е видял пострадалото момче.

 Накрая се тълкува изискването шофьорът да е внимателен, когато наблизоо има автобус с деца. Несъмнено такъв в случая е имало. Само че детето не е пътувало с него. Така че отново не се открива вина на шофьора. И накрая съдиите правят следния извод. Въпреки че шестгодишното момче не е отговорно за действията си по никой закон, то все пак не се е огледало, когато е тръгнало да пресича. Т.е. има нарушение на правилата. Или казано с думите на съдиите: „Макар малолетното дете да не носи отговорност за действията си, внезапното му навлизане на пътното платно като активен участник в движението в нарушение, без да се намира под контрол на пълнолетно лице, което да осигури безопасното му участие в движението, е обективно осъществил се факт”.