Проф. Жан-Луи Аруел: Пактът за миграцията на ООН ще унищожи народите 15.11.2018 

В родината си човек трябва да може да се чувства, както се казва, “у дома си”. И този израз се отнася именно до идеята за собственост: колективна собственост, която поражда материална, морална и “културна” сигурност, необходими за съвместния живот. Идеологията на свободната миграция обаче разрушава тази собственост, разрушава идеята за наследство на една човешка група, принуждава я да бъде отворена за всички, да я споделя с всички, без да има право на избор, нито условия за уважение. Така че не е прекалено да заключим, че това е форма на комунизъм в световен мащаб, твърди френският историк на правото проф. Жан-Луи Аруел, в своя статия във “Фигаро”. 

 На 10 и 11 декември, по време на Междуправителствената конференция в Маракеш, Мароко, трябва да бъде приета окончателната версия на документа, наречен “Световен пакт на ООН за безопасна, уредена и законна миграция”. Идеята, която внушава този текст, е, че миграцията неизбежно ще се ускори и трябва да направим така, че тя да се случва възможно най-добре, изоставяйки какъвто и да било отбранителен подход. 

 Документът определя 23 цели, организирани около две основни оси: да се гарантира по-голяма сигурност за мигрантите; там, където се установят, да бъдат приемани по “по-приобщаващ” начин. Това не е договор, въпреки заблуждаващия термин “пакт”. Той няма да бъде юридически обвързващ държавите. Препоръките му обаче ще бъдат средство за натиск върху правителствените политики в сферата на имиграцията. И той формира основата за по-нататъшно развитие на задължителни норми, твърди проф. Жан-Луи Аруел. 

 На пръв поглед “пактът” на ООН създава впечатление за интелектуална честност. Той иска споровете за имиграцията да напуснат сферата на емоциите и общественият дебат да се основава изключително на фактите и числата. “Пактът” заявява своята привързаност към свободата на изразяване, отворен и свободен дебат. Но странно, този дебат трябва неизбежно “да накара публиката да разгледа внимателно положителните ефекти от безопасната, уредена и законна миграция”. Което означава, че “пактът” е носител на официална истина: миграциите по дефиниция са благоприятни за всички заинтересовани страни. 

 Така че дебатът не е свободен, подчертава френският професор.

 Освен това “пактът” препоръчва на държавите да спрат субсидиите за медии, които разпространяват ксенофобско или нетолерантно слово. Така неминуемо ще бъдат санкционирани вестници, които публикуват данни и факти, противоречащи на неизбежно благоприятния характер на миграцията. 

 “Пактът” иска да затвори устата на всяка критика на миграцията. 

 Така че може да се твърди, както някога в СССР, че думите променят смисъла си: “отвореният и свободен дебат” всъщност означава борба в полза на миграцията.

 “Пактът” на ООН за миграцията изглежда се основава на принципа, че всеки в света трябва да може да отиде и да се засели навсякъде. Именно поради огромния демографски растеж в Африка, през следващите десетилетия ще има десетки и дори стотици милиони хора, които ще искат да отидат в западните страни. Приемът в Европа на огромни маси, търсещи Елдорадо, ще бъде самоубийствен за европейците, без дори да бъде изгоден за мигрантските тълпи. 

 Една наводнена Европа неизбежно ще бъде разрушена Европа, 

 предупреждава историкът и цитира Виктор Юго: “Денят, в който мизерията на всички сграбчи богатството на някои, ще настъпи нощ, вече няма да има нищо”. 

 Това е регресивният ефект на егалитаризма в неговата комунистическа версия. Защото, парадоксално, в идеологията за свободната миграция има едно комунистическо измерение. Тя почива на идеята, че светът е нещо общо, което принадлежи на всички, че всеки може законно да отиде там, където е изгодно, без значение къде. Да вземеш това, което принадлежи на другите, е в съответствие с философията на комунизма. Идеологията на свободната миграция разрушава собствеността на западните народи. Суверенитетът на един народ се основава на собствеността на този народ над самия себе си, над неговата съдба, идентичност, земя, материално и духовно наследство, припомня френският професор. 

 В родината си човек трябва да може да се чувства, както се казва, “у дома си”. И този израз се отнася именно до идеята за собственост: колективна собственост, която поражда материална, морална и “културна” сигурност, необходими за съвместния живот. 

 Идеологията на свободната миграция обаче разрушава тази собственост, 

 разрушава идеята за наследство на една човешка група, принуждава я да бъде отворена за всички, да я сподели с всички, без да има право на избор, нито условия за уважение. Така че не е прекалено да заключим, че това е именно форма на комунизъм в световен мащаб.

 Темата за свободната миграция се превърна в една от големите оси на човешките права, такива, каквито се разбират днес, т.е. превърнати в светска религия, за която първи историкът Франсоа Фюре отбеляза, че е заменила комунизма, като утопия за възцаруването на доброто.

 От 80-те г. много активисти, осиротели при разпадането на Съветския съюз и потъването на комунистическата светска религия, 

 масово се покръстиха в светската религия на човешките права, 

 което им позволи да продължат да градят комунизъм по не толкова видим начин, атакувайки една друга форма на собственост: собствеността на народите над самите себе си. “Световният пакт на ООН за безопасна, уредена и законна миграция” е израз на тази философия. Нищо чудно, че САЩ, Австрия, Полша, Унгария се оттеглиха и несъмнено скоро и Швейцария. А кога е ред на Франция, завършва статията си във “Фигаро”пита професорът по история на правото Жан-Луи Аруел.

 Жан-Луи Аруел, почетен професор в Университета Париж II Пантеон-Аса, е автор на забележителното есе “Човешките права срещу народа” («Les Droits de l"homme contre le peuple», Desclйe de Brouwer, 2016).

 Превод от френски: Галя Дачкова