КОГА И КЪДЕ СЕ ПОЯВЯВА НАЙ-РАНО ИМЕТО БЪЛГАРИ?  

Според повечето учени, името на народа ни е споменато за първи път през IV век, по-точно в 354-та година. Тогава, анонимен римски хронограф пише за народ Vulgares, а като за праотец на тези хора е споменат Ziezi. За жалост сведенията са объркани защото въпросните Vulgares са посочени като потомци на Ноевия син Сим. От друга страна, хронографът е определил за роднини на Vulgares арменците и лидийците.   Интересното в случая е това, че и двете групи са свързани с тракийските народи. Според Херодот арменците произлизат от фригите, а за за мизите (които Хоматиан нарича българи), Страбон твърди, че езика им е смесица от фригийски и лидийски. Самото име лидийци –Λυδοί, Вл. Георигев тълкува с помощта на стблг. людииѥ-хора, народ.   Поради роднинството си с арменци и лидийци, споменатите от анонимния хронограф Vulgares, няма как да са семити. Това прочее проличава и от името на техния праотец Зиези/Ziezi. To показва голяма близост с тракийското Ziais, принадлежащо на благородник от средите на костобоките. Друго подобно е Ziesi(s),за него пише проф. М.Славова добавяйки и други близки като Zipyros, Zimarcos, Ziper и др.   Колкото и интересни да са тези неща, информацията от хрониката от 354-та година е твърде оскъдна, а както видяхме и объркана. Само на това писание не може да се разчита, трябва да се търсят по-сигурни данни. За наше щастие има и други документи, които са особено ценни за историята ни. Става дума за картата на Св.Йероним, която е създадена през IV век, някъде към 390-та година, малко след работата на Анонимния хронограф. На тази карта, областта Мизия – земите между Дунава и Стара Планина, са обозначени с името Vulgaria (Mesia hec & Vulgaria).

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg/800px-Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Понеже като цяло учените ни отричат местните корени на българския народ, важната за историята ни карта бива отречена, макар тя да е подкрепяна и от други исторически извори, като например писанието на Scriptor Anonymus. Toзи автор твърди, че (живелия през IV век) император Константин Велики, издига в земите на скитите (Малка Скития, т.е. Добруджа) градовете Плиска, Преслав, Дистър (Силистра) и Констанция. 
Сведенията достоверни защото са забележително прецизни - не само е посочената точната сума отпусната на строежите, но са дадени и имената на имперските служители от това време – Урбикий и Салустий. Те са реални личности и са били подчинени на Константин Велики.   Този документ също показва, че страната ни е обитавана от българи още по време на Античността, но това е в противоречие с общоприетите теории и поради тази причина автентичността му се оспорва от повечето наши историци. Тях обаче ги посрещна една неприятна изненада. Още през 80-те години на ХХ век, във Виница, Македония бяха намерени керамични икони. Те са проучвани от различни специалисти, като една икона е от голямо значение за нас. На нейната повърхност има изобразен конник, а над него надпис с латински букви – BOLGAR (БОЛГАР)  
Откритите парчета от теракотената плочка с надпис „Bolgar“ - изобр.Filipov Ivo https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/53/Bolgari_sclavi_teracota_Vinitza_FYROM.jpg
За този интересен артефакт е писал г-н Ал. Мошев, който цитиращ Хр. Меловски упоменава, че на керамичните икони от Виница е давана датировка III-IV век. Г-н Мошев добавя, че въз основа на стиловите и композиционни особености, както и палеографските характеристики на надписите, говорят за една приблизителна датировка между края на IV и края на V век.   Излиза, че иконата с надпис BOLGAR е потвърждение на картата на Св.Йероним, на която Мизия е обозначена и като България, а и на сведенията на Анонимния автор, според когото строежите на (носещите български имена) Плиска и Преслав са започнати през IV век. Потвърждение за присъствие на българи на юг от Дунава още през Античността, получаваме и от едно сведение на Йоан Никийску. Той описва събития от 514-та година, по-точно конфликта между легионите на император Анастасий и тракиеца Виталиан, като споменава, че след битката с военоначалника Кирил, Виталиан се оттеглил в Провинция България.   За жалост, това сведение от хрониката на Йоан Никиуски също е отречена от повечето наши учени. Те не желаят да допуснат, че е възможно съществуването на държава, или повластна на Рим провинция България на юг от Дунава преди прословутата 681-ва година.   Сведенията за ранно присъствие на хора носещи името българи на Балканите се отричат не защото са недостоверни, а защото не се вписват в общоприетите виждания и показват, че са направени груби грешки от хората, които са отговорни за историята на България изучавана в училища и университети.   Посочените по-горе доказателства за приъствие на българи на Балканите по време на Античността не са единствените, има и други документи показващи, че официалното виждане за произхода на народа ни трябва да се преразгледа.   В записани по време на Средновековието ирландски предания, се говори за народ болги. Като техни представители са посочени хора с имена като Умор и Гостен. Тези имена отговарят точно на старобългарските Умор и Гостун, като това не е единственото сведение в полза на древните корени на етнонима българи. В “Ирландската Книга на Нашествията”, се твърди, че болгите са дошли от Тракия по времето на Кир Велики – VI век пр. Христа.   Част от тази информация може да се намери в старите издания на Енциклопедия Британика: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” - (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).   Сега обаче възниква един въпрос – ако е имало болги в Тракия през VI пр. Христа, защо нито Херодот, нито Тукидид, нито по-късните Страбон и Плиний ги споменават?
За да се обясни феномена трябва да се даде пример с друго народностно име. Знаем, че още през Бронзовата епоха хора наречени елини са се сражавали край Троя, но нито хети, нито асирийци, нито вавилонци, евреи, или път египтяни не споменават дори веднъж на народ елини.   Всъщност мистерия няма, хора наричащи се елини (ели, сели) са обитавали Балканите дълго преди Троянската война, но са били сравнително малка група. Поради тази причина са останали неизвестни на египтяни, асирийци, евреи, хети и др. Понеже името елини е престижно, то техните съседи го приемат, а в последствие това народностно название бива прието от всички обитатели на Южните Балкани. Докато това стане обаче минават дълги векове.   Точно така стои проблема и с болгите от Тракия. Те са обитавали земите на юг от Дунава от незапомнени времена, но първоначално са били сравнително малка група. Смятам, че те са били част от огромния народ на мизите и точно това е причината, от IV до XV век, различни автори да правят отъждествяване на мизи с българи.   Подобно на случая с елините, с течение на времето, названието болги, българи става все по-престижно и популярно и бива прието от всички хора, говорещи близки наречия и имащи близка, или дори идентична култура.   Има още една причина за неспоменаването на болгите. Съседите ни гърците са имали език, който е твърде различен от нашия и докато по време на Средновековието вече имат стандартно название за дедите ни, в дълбока древност е било по-различно. По време на Бронзовата епоха, дедите на гърците не са били в състояние да чуят, а и да произнесат звука Б, който е бил свойствен за речта на дедите ни. Поради тази причина името на дедите ни е представяно твърде различно от понастоящем.   Колкото и странно да изглежда, леснопроизносимото за ирландците болги, или бльгии, бива предадено от старите гърци като флегии-Φλεγύες. Тези хора са описани като страховити бойци, потомци на Арес, а Робърт Дж. Бък смята флегиите за принадлежащи на тракийската общност. Според мен флегиите, чието правилно име е било бльгии, са били от групата на мизите.   Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите:   бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος
Сега идва ред на нещо, което е много интересно. Името на споменатите от ирланците болги съоствества на сткелт. bolgscio-сияние, блясък, а името на флегиите/Φλεγύες съотвества на  стгр.φλέγω-горя, φλεγῠρος-горящ, пламтящ, към тях може да се добави и нашата дума благ, чийто най-древен корен е *bolgь, а смисъла е светъл, лъчезарен – БЕР, Т.1, с.52-53.
Като обобщение може да се каже, че най-древният вариант на народностното ни име е бил бльгии, болги. Това име е принадлежало на група от огромния народ на мизите. Понеже по време на късната Античност, мизите са силни и името им престижно, то названието бльгии, бльгари започва да се налага над всички хора говорещи сродни наречия.   Както вече споменах – този начин на налагане на етноним се среща при елините, които по начало са малка група хора обитаващи Епир и Централните Балкани, но с течение на времето се налага като колективно име за дедите на южните ни съседи. По същия начин се налага и етнонима германи. Най-рано, това название е важало само за тунгрите, но в последствие е ползвано за всички техни роднини, а днес дори е име на огромна езикова общност – германската.   Виждаме, че има обяснение както за “липсата на присъствие” на името българи в Тракия по време на Античността. Уверяваме се, че значението на името на познатите на ирландците болги е идентично на името на познатите на гърците флегии/Φλεγύες, като обяснение идва от древнобългарското *bolgь, чийто смисъл е светъл, лъчезарен.   Не само, че името на народа ни не ново за земите на юг от Дунава, от времето на Късната Античност, но то се явава най-ранно документираното название на европейски народ. Все пак почитаните като синове на Арес бльгии, са живели на Балканите преди Троянската война.   Репутацията на синове на бога на войната, никога не е напускала българите. Дълго след Троянската Война, Енодий пише – страшните за целия свят българи! Йоан Геометър предпочита да използва другото ни древно име – мизи и споменава с тъга, че мизийските стрели се оказали по-силни от авзонските (гръцките) копия. Облечените в желязо бойци на княз Крум са карали не само земята да трепери, но и враговете. Малко е оставало и цар Симеон Велики е щял да превземе Константинопол. След съкрушителната битка край Ахелой, той е реално най-силният владетел в Източна Европа. Спряла го е отровата на враговете...   Cъдбата невинаги е била благосклонна към нас, но даже жестокото чуждо господство не е било в състояние да укроти духо на народа ни. Недълго след отхвърлянето на римското (византийското) господство, цар Иван-Асен II нанася страшно поражение на враговете ни край Клокотница. Цар Калоян громи не само римляни (византийци), но и облечените в желязо кръстоносци. Иван Шишман се опълчва    По-късно пак идва мрак – петвековния мрак създаден от османлиите. Да обаче огънят не се бои от мрака, само тридесетина години след Освобождението, българите превземат непревзимаемата Одринска крепост и печелят не само битката, но също и възхищението на военни от цял свят. Малко по-късно, по време на битката при Дойран, генерал Вазов показва, че българите са в състоние за прекършат дори армията на най-силната държава по това време – тази на Британската Империя.   Дълго може да се разказва за подвизите на предците ни, техните подвизи никога не бива да бъдат забравяни. От друга страна, ние не бива да ползваме старата слава като медал, с който да се кичим. По-достойно, по-българско е да направим така, че идните поколения да говорят с възхищение за нас, както ние днес говорим за героите от миналото.   Не всяка битка е с нож и огнестрелно оръжие в ръка. Не при всяка битка се пролива кръв. Има и битки на духа, а те са най-важните защото запазиш ли духа си – имаш бъдеще. Ние имаме примера на предците си, знаем какви са били те и какво са постигнали поддържайки се един друг и заедно поемайки трудностите на плещите си, са съумявали да създадат чудеса.