ПРОИЗХОДЪТ НА ВУЛФИЛА – СЪЗДАТЕЛЯТ НА “БИБЛИЯ ГЕТИКА”  
Понастоящем, в обществото ни има поддържници на две напълно различни теории засягащи произхода на народа ни. Една група хора вярват, че старите българи са дошли от Азия. Други смятат, че предците ни са местни хора, които римляни и гърци са наричали с името траки. Двата лагера не могат да постигнат консенсус относно характера на езика, културата, а и антропологичния тип на народа, от чиито среди произлизат князете Кроват, Аспарух, Тервел и др.   Няма съгласие и по друг въпрос - каква е етническата принадлежност на готите, които обитават региона на Никюп – старият Никополис ад Иструм и, за които през IV век, владиката им Вулфила (или по-точно Урфил както установява проф. Чилингиров) прави превод на библията.   Сънародниците ни заставащи на страната на казионните учени, заемат страната и на германската историческа школа, според чиито представители, обитаващите по време на Античността земите ни готи, са германи, а името на техният владика Урфил (Вулфила) означава вълче. За да се стигне до тези твърдения, са премълчани много важни факти, а други ценни сведения са чудовищно преиначени.  
Вулфила проповядва на готите -Bischop Ulfilas explains the Gospels to the Goths - artwork: unknown; file: James Steakley - German history book https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Bischof_Ulfilas_erkl%C3%A4rt_den_Goten_das_Evangelium.jpg/800px-Bischof_Ulfilas_erkl%C3%A4rt_den_Goten_das_Evangelium.jpg   Реално няма никакви данни, които да позволят да се предположи, че Урфил (Вулфила) е говорил германски език. Няма също никакво доказателство, че речта на така наречените Gothi Minores – малки готи е била германска. Благодарение на Йордан знаем не само, че въпросните малки готи са потомци са споменатите от Херодот гети, но и, че по време на късната Античност (550-та година), те са огромен народ: “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus.” – Jord.267   http://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI   Тъй като няма никакни сведения някой да е изтребил напълно този огромен народ в периода 550-та -680-та година, то ние българите имаме пълното право да приемем, че готите, за които е преведена библията през IV век, са станали част от българския народ. В такъв случай, тяхната истинска история, а и произхода на владиката им Урфил (Вулфила) са от интерес за нас.   Нека се абстрахираме и приемем за момент, че не знаем нищо за произхода на готите живели на Балканите. Ясно е едно обаче – тези хора са обитавали земите ни поне 800 години. Знаем, че бащата на роденият през II век Максимин Тракиец е гот, а за проповеди на готски език в църквите в Томи Добруджа споменава живелият през IX век Валафрид Страбон. Тези важни подобности са забелязани от Ганчо Ценов, проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова и др.   За период от 800 години, германските топоними от традиционните земи на готите трябва да са хиляди, дори десетки хиляди. Уви, реалността показва, че няма нито един.   От II до IX век няма нито един автор, който да е регистрирал поне един германски топоним, или хидроним в земите на Gothi Minores – малките готи. Също така няма нито един артефакт, върху който да се виждат скандинавски руни. Няма намерена керамика, чиито прототип да е от земите на Скандинавия. Няма намерен меч, връх на копие, стрела, умбо на щит и т.н., чиито прототип да е от територията на Северна Европа.   От друга страна, голям брой стари автори пишат за това, че готи и гети, т.е. траки са едни и същи хора. За това свидетелстват Йордан, Изидор Севилски, Св. Йероним, Спартиан, Сервий, Филосторгий, Орозий Павел, Йоан Лидийски, Юлиан Апостат и др.   И забележете –  нито един летописец от времето на Античността не изказва твърдение, че готите са роднини на франки, алемани, свеви, сакси, хавки или други хора от групата на германските народи.   От изключително голяма важност е и факта, че готите са изобразявани като траки, това може да се види съвсем ясно от изображенията по саркофага на император Клавдий Готски.  
Relief panel of the Great Ludovisi sarcophagus - Unknown   - Jastrow (2006) https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8a/Grande_Ludovisi_Altemps_Inv8574.jpg   Изглежда, че повечето учени не са обърнали внимание на още една важна подробност, която срещаме в описанието на живота на Максимин Тракиец. В “Historia Augusta” e казано съвсем ясно, че Максимин чийто баща е гот е владеел латинския зле и се обръща към император Септимий Север на почти чист тракийски: “This youth, half barbarian and scarcely yet master of the Latin tongue, speaking almost pure Thracian…”- Hist. Aug. 2.5.   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html   Запознавайки се с посочената тук информация, на всеки прогресивен и интелигентен човек ще стане ясно, че готите действително са тракийския народ гети, а не някакви дошли от Скандинавия германи. Вече са проведени няколко генетични проучвания на българския народ. За ярка разлика между населението на Северна и Южна България не може да се говори. Не може да се говори и за родство с който и да било германски народ. Какво да се добави повече?   Нека видим сега какво се знае и за Урфил (Вулфила). Той не е гот, по този въпрос спор не може да има, защото неговият съвременник и сънародник Филосторгий дава доста точни данни за живота на владиката на гетите наречени по-късно готи. И двамата духовници са родени в Кападокия (регион в Мала Азия, днешна Турция), като Урфил е по-възрастен от Филосторгий.  
                                   Карта на Кападокия – автор Caliniuc https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b0/Asia_Minor_in_the_Greco-Roman_period_-_general_map_-_regions_and_main_settlements.jpg   Последният разказва, че по време на императорите Валериан (250-260 г.) и Галиен (260-268 г.), живеещите на север от Истър Дунав скитски народи познати в миналото като гети, а после и като готи, нахлули във владяната от Рим територия, като някои дори се прехвърлили в Азия и нападнали Галия и Кападокия. Там те пленили много хора, част от които били духовни лица. После готите се завърнали в земите си вземайки със себе си 436 кападокийци, сред които били и родителите на Урфил:   “He also says that Urphilas brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae, though now they are better known as Goths. And he asserts that this race of men were brought over to the faith of Christ in the following manner. While Valerian and Gallienus were administering the empire, a large multitude of Scythians, who lived north of the Ister, made an incursion into the Roman territory, and laid waste a great part of. Europe by their predatory excursions and afterwards having crossed over into Asia, invaded Cappadocia and Galatia. Here they took a large quantity of prisoners, among whom were not a few ecclesiastics; and they returned to their own country laden with spoils and booty. These pious captives, by their intercourse with the barbarians, brought over a great number of the latter to the true faith, and persuaded them to embrace the Christian religion in the place of heathen superstitions. Of the number of these 436 captives were the ancestors of Urphilas himself, who were of Cappadocian descent, deriving their origin from a village called Sadagolthina, near time city of Parnassus.” – Philost.II.5   http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm   Именно, благодарение на тези кападокийци, от които произлиза Урфил (Вулфила) в края на III век се започва християнизирането на гетите (готите) обитаващи земите на север от река Дунав.   Това обаче не става нито бързо, нито без конфликти. Филосторгий обяснява, че Урфил (Вулфила) е довел на римска територия гети (готи) защото в старите им земи, на север от Дунава, те са преследвани заради християнската си вяра: “He also says that Urphilas  brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion.” – Philost.II.5   http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm   Нека видим какво сме научили до този момент:   1.Истинското име на владиката на гетите наречени още готи е Урфил, доста по-късно, автори, които не са го познавали, са записали името му като Вулфила.   2.Урфил (Вулфила) е кападокиец и няма дори капка германска кръв във вените си.   3.Родителите на Урфил (Вулфила) са християни, те не са се отказали от вярата си и в никакъв случай не биха кръстили детето си с име, което принадлежи на чужд народ.   4.Речта на готите на Урфил (Вулфила) в никакъв случай не е била германска понеже няма никакви следи от германски език в топонимите и хидронимите в земите ни.   5.За езика говорен от Максимин - синът на гота Меч, се казва, че е тракийски.   Сега остава да установим три изключително важни неща:    - що за народ са кападокийците?  - какъв език са говорили? -  защо гетите, които не търгуват с роби, рискуват измъкването си от територията на Римската Империя, с вземането на голям брой кападокийци със себе си?   Кападокия е голяма област, която без съмнение е обитавана от хора от различен произход. Някои от тях са наричани бели сирийци, навярно, за да бъдат отличени от друго население с по-тъмна пигментация на кожата. Според живелият по време на Античността Изидор Севилиски, кападокийците са потомци на библейския Мешех:
“Meshech, from whom came the Cappadocians; hence to this day a city in their territory is called Mazaca.” https://sfponline.org/Uploads/2002/st%20isidore%20in%20english.pdf
В Историята на Спиридон Габовски също се твърди, че кападокийците произлизат от Мосох (Мешех), същия призход делят илирийците, мизите и останалите славянски народи: “Мосох, от сего каппадокы, мисены, iллирийцы, еще же всему славянкскому языку...“  - История во кратце...с.7 
http://www.rodopskistarini.com/2011/10/1792.html Въпреки, че Спиидон Габровски споменава за общия произход на кападокийци и мизи (наречени по-късно българи), думите на старите автори не бива да се приемат безкритично. За наше щастие, в ново време са се намерили специалисти, които да проучат неудобният за мнозина произход на кападокийците, от които произлиза Урфил.   Ценно сведение за кападокийците говорещи индоевропейски език (явно белите сирийци на Страбон), получаваме от Франк Томбли. Според този способен изследовател, кападокийският език е бил близко сроден на фригийския и ликаонския. – Trombley, c.120.   Всъщност, като имаме предвид, че по време на Античността Кападокия е обитавана от траките халиби и мосинойки, може ли изобщо да съществуват някакви съмнения относно произхода на кападокийците имащи по-светла кожа от тази на останалото население на страната?   Виждането, че речта кападокийците е тракийска, се потвърждава от успоредиците от тракийската и кападокийската ономастика. Родното място на Урфил е наречено Сада голтина – Phil.II.5. Друго кападокийско селище с подобно име е Сада кора, за него знаем от Страбон – ХIV.2.29.  В Тракия пък срещаме топонима Садаме, споменат е в Антониновия пътеводител. Присъстващият в тракийската и кападокийска реч елемент сада може да се обясни със стблг. садъ-градина. Същият елемент присъства и в името на българското село Садово. Всъщност това име е доста разпространено, село Садово има в Пловдивска, Варненска, Благоевградска и Бургаска област.   Кападокийският елемент - голтина може да се съпостави на тракийските топоними Голое и Галтис.Обяснение можем да получим със срблг. голоть-скреж, слана, замръзнало. Родното място на Урфил (Вулфила) Сада голтина притежава значение заскрежена градина.   Самото име на Кападокия има паралели в тракийската ономастика, а и е лесно обяснимо на български език. В своята Естествена История, римският автор споменава, че названието си Кападокия дължи на река Кападокс- Plin.H.N.VIII.iii.9. Частицата капа намираме в топоними като Капи стурия, Капи дава, Капора, а обяснението идва от стблг. каплѭ, капати-капя, падам на капки.   Важна подробност е и това, че на територията на България течат Капещица, Капачовец, Капешец, Капишец, Каплец, да не забравяме и притока на Вардар, а именно Капот.   Ако приемем, че готите са гети, а и, че кападокийците са траки, лесно ще обясним защо родителите на Урфил са отведени отвъд Дунава.   Дедите ни са били не само силни, но и своболюбиви хора, обичащи Родината и събратята си с цялата си душа и сърце. Римляните завладяват Южна Тракия през I век, а част от Северна Тракия през II век. Останалите на свобода наши деди живеещи на север от Дунава и Черно море, никога не се примиряват с присъствието на окупаторите.   Първото мащабно антиримско въстание е това от 168-170 година, то съвпада с нулевата година от “Именника на Българските Князе”. В средата на III век, дедите ни организират още един поход срещу римляните, като този път са атакувани не само римските легиони в Тракия, но и тези в Мала Азия, Кападокия, която също е обитавана от траки. Жертвите, които Рим дава са многобройни, а унижението е неописуемо.   Понеже бунтовниците са се страхували, че римляните ще изкарат яда си на тракийското население от Кападокия, те са взели със себе си голяма част от своите събратя. По същият начин, по-късно действа и княз Крум преселвайки хора от Южна Тракия на север от Стара Планина – не да ги зароби, или да ги заколи далеч от родните им места, а да ги спаси от гнева на римляните (византийците).   Ето как следвайки фактите можем лесно да обясним “странното” действие на готите, които се излагат на голям риск забавяйки оттеглянето си на север от Дунава понеже вземат със себе си много кападокийци, от чиито среди произлиза Урфил (Вулфила).   Bcъщност няма нищо странно, нелогично и фрапиращо, нали? Неслучайно ние българите притежаваме поговорка – Брат брата си не храни, ала си го брани. Макар да са живели в различни места, дедите ни са мислели едни за други и са се подкрепяли когато е било възможно и както е било възможно.Това им е помогнало не само да оцелеят по време на чуждото господство,но и с обединени сили да прогонят окупаторите от земята ни. 
Това е урок, който трябва да научим, а и да приложим на практика, ако не искаме историята на народа ни, започнала на Балканите преди хиляди години, да завърши през  XXI век.