10.06.2019

Финансовият министър Владислав Горанов обяви, че не бил разследван от прокуратурата за 5 години продължаващото престъпление,  в повереното му министерство на финансите с плащането на завишени субсидии на партиите. Това е грубо нарушение на Наказателния кодекс, който забранява издаването на следствената тайна. Горанов няма право да знае и още повече публично да оповестява кои са засегнатите страни от досъдебното производство, а той направи това пред цяла България. Министърът твърди, че изплащането на завишени субсидии било „техническа грешка”, но не казва защо след като тя е станала ясна още след превеждането на първия транш към партиите, той не е я поправя, въпреки че е бил сигнализиран за надвзетите пари от партиините централи.
Съдия с дългогодишен стаж ракри и конкретните членове от Наказателния кодекс, които Владислав Горанов  е нарушил Чл. 219. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм.- ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.
(4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е по ал. 1 и 2 – лишаване от свобода от три до десет години, а по ал. 3 – лишаване от свобода от три до дванадесет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.