Световната наука, след повече от 60 години проучвания, не откри генетични последици върху човешкия организъм вследствие на облъчването от Чернобил Публикувано на 15.06.2019 в Свят  

Митове и истини за аварията на Чернобилската атомна електроцентрала

Първата голяма авария на атомна централа в света не е Чернобилската, а на атомната централа „Три Майл Айлънд“, щата Пенсилвания в САЩ, през 1979 г. В резултат от технически откази и грешки на персонала на централата се разтопява активната зона на реактора.

В света започна „ядрен ренесанс“, защото на практика всички водещи страни разбират, че проблемите за устойчивото енергоразвитие, включително и екологичните промени в климата, могат да се решат само за сметка на развитието на атомната енергетика.

Арутюнян Рафаел Варназович – доктор на физическо-математическите науки, професор, първи заместник-директор на Института по проблемите на безопасното развитие на атомната енергетика в Руската академия на науките

Цялата световна наука над 60 години прави подробни научни изследвания и никога не е открила някакви генетични последици върху човешкия организъм вследствие на радиационното облъчване по времето на Чернобилската катастрофа. Нещо повече – Международната комисия по радиологическа защита 20 години след катастрофата, разбирайки, че няма никакви основания да се говори за генетични рискове, ги понижи десет пъти.

Мит 1.

Катастрофата в Чернобилската АЕЦ оказала катастрофално влияние върху здравето на стотици хиляди души.

Каква е реалността? Руският медико-дозиметричен регистър представил на международния форум във Виена, послучай 20-годишнината от аварията, данни за над 500 хиляди наблюдавани хора. Този регистър е най-големият в света; неговите данни са точни и не е възможно да бъдат опровергани. Регистърът фиксира единствената сериозна последица от аварията – рак на щитовидната жлеза сред деца. Причината за това е не вземането на мерки – йодна профилактика и въвеждане на ограничения в употребата на местни продукти, в района на катастрофата. От 400 ракови заболявания на щитовидната жлеза, наблюдавани от медиците в замърсените райони, 200 се смятат за последици от Чернобилската катастрофа. От тях има само един смъртен случай.
Ето какво казва Световната здравна организация през 2006 г.: „Значително увеличаване на рак на щитовидната жлеза се наблюдава при хора, които са били деца и юноши по времето на катастрофата и са живели в най-заразените райони в Беларус, РФ и Украйна. То е предизвикано от високото ниво на радиоактивния йод, който е изпуснат от реактора в Чернобилската АЕЦ в първите дни след катастрофата. Радиоактивният йод заседнал по пасищата, където пасели крави, а след това се концентрирал в млякото им, което употребявали впоследствие децата. Положението се задълбочавало от общия дефицит на йод в местния режим на хранене, което довело до още по-голямо концентриране на радиоактивен йод в щитовидната жлеза. Тъй като животът на радиоактивния йод е кратък, ако хората бяха прекратили даването на местното заразено мляко на децата няколко месеца след катастрофата, вероятно, в повечето случаи не биха се разболели…“

Никакви други последици за населението не са фиксирани, което напълно опровергава всичките митове и стереотипи за последиците от катастрофата за здравето на населението.

Ако днес се анализират радиационните дози на жителите на Чернобилските зони за изминалите 20 години, то от 2,8 милиона руснаци, оказали се в района на катастрофата, 2,5 милиона получили за 20 години допълнителна доза, пет пъти по-малка от средно световния фон на облъчване. По-малко от две хиляди души са получили повече от 100 милизиверта, което е 1,5 пъти по-малко от дозата, натрупвана ежегодно в страни като Финландия или Руската Република Алтай; по тази причина сред населението не се наблюдават и не могат да се наблюдават някакви радиологически последици.

Още един цитат от доклад на СЗО: „За сравнение, високата доза радиация, която обикновено получава пациентът в резултат на компютърната томография на цялото тяло, е приблизително еквивалентна на сумарната доза, акумулирана за 20 години от жителите на слабо заразените райони след Чернобилската катастрофа…“

И световният пример. Трагедията в Хирошима и Нагасаки, върху които през 1945 г. Щатите хвърлиха ядрени бомби, от 86 хиляди души, оцелели след ядрения взрив – починалите са 210 хиляди души, наблюдавани в японския медицински регистър от 1950 г., само 480 починали от ракови болести, свързани с облъчването.

Мит 2.

Генетичните последици за човечеството вследствие от аварията на Чернобилската АЕЦ са ужасни.

Реалността. Цялата световна наука за 60 години подробни научни изследвания никога не наблюдава някакви генетични последици за човека вследствие радиационното облъчване. Нещо повече – Международната комисия за радиологична защита, когато разбра, че няма основания да се говори за генетични рискове, тя ги понижи десет пъти. Затова разговори за генетични последици от катастрофата са фантастика или лъжа.

Мит 3.

Природата, околната среда пострадали от катастрофата повече от човека.

Реалността. Парадигмата на радиоекологията е такава, че ако е защитен човекът, околната среда е защитена с огромен запас. Ако влиянието на радиационното произшествие върху здравето на човека е минимално, то влиянието върху природата ще бъде още по-малко. Когато говорим за Чернобил, въздействие върху природата се наблюдава само до разрушения енергоблок, където са облъчени дърветата в т.нар. червена гора с около 2 хиляди рентгена. В момента цялата природна среда дори на това място е напълно възстановена, което не би се случило при химическа авария.

 

Мит 4.

В Русия са най-високите нормативи по радиационно облъчване сред всичките страни, които развиват атомна енергетика.

Каква е реалността? Руските стандарти за облъчване са едни от най-строгите в света. Радиоактивността се измерва в Бекерели – Бк. В Русия нормата за съдържание на цезий 137 в млякото не бива да надвишава 100 Бк на литър. В Норвегия тази мярка за детското хранене е 370 Бк на килограм.

Мит 5.

Първата голяма авария на атомна централа в света е Чернобилската.

Реалността. Първата крупна авария в АЕЦ е аварията на атомната централа „Три Майл Айлънд“, щата Пенсилвания в САЩ, през 1979 г. В резултат от технически откази и грешки на персонала на централата се разтопява активната зона на реактора.

Мит 6.

Властите криели ситуацията от населението и обществеността от първите минути на аварията в ЧАЕЦ, макар че прекрасно знаели за нея.

Реалността. Всичко е много по-сложно, отколкото го представят някои „експерти“. Безусловно властите криели пълната информация, но първо, самата система се оказала неспособна бързо и адекватно да оцени обстановката. По това време в страната не съществува надеждна, още повече независима система за контрол на радиационната обстановка. Не било възможно в реално време да се получи информация за това, какъв е радиационният фон в зоната около катастрофата и извън нея. Ако имаше такава система, щеше да се избегне употребата на хранителни продукти от населението в зоните на поражение в първите дни на катастрофата. Властите на първо време не разбирали какво се е случило и каква е ситуацията.

Мит 7.

За аварията е виновен „мирният атом“, защото той не може да се управлява и непременно ще изтече навън и ще унищожи всичко наоколо.

Реалността. Трите урока от катастрофата на ЧАЕЦ, или трите причини:
1. Персоналът на атомната централа нарушил всичките инструкции и правила при провеждането на програмата на изпитанията. Такава ситуация днес е невъзможна. Днес действията на персонала са строго регламентирани в съответствие с международните подходи и документи във всеки блок на всичките АЕЦ.
2. Конструкцията на реактора на АЕЦ допускала грешки от страна на персонала. След 1986 г. системите за сигурност на атомните централи в страната и чужбина са максимално усъвършенствани, за да се изключи максимално факторът човек.
3. Решението за предаването на атомните централи в министерството на енергетиката в Съветския съюз беше грешно. Бяха нарушени на практика всичките заповеди за култура на безопасността в атомната енергетика. Персоналът в министерството на енергетиката се състоял от хора, неподготвени за експлоатация на АЕЦ.

Мит.

8. Светът се отказва от атомната енергетика защото паметта за Чернобил напомня за опасната радиационна катастрофа.

Реалността. Десет водещи страни в света произвеждат над 80% от атомното електричество. Русия изостава в това направление от всичките развити страни, които днес изпълняват програми за по-нататъшно развитие на атомната енергетика. В света започна „ядрен ренесанс“, защото на практика всички водещи страни разбират, че проблемите за устойчивото енергоразвитие, включително и екологичните промени в климата, могат да се решат само за сметка на развитието на атомната енергетика.

Издателство PACПEP