Отнеха ни го,а ние си мълчим!  Сега защо плачем? Скоро и България няма да я има дори, като понятие,защото и днес я няма,а никой не я защитава,следователно не е неоходима никому..от българите. Н.М.

Едва ли има някой, който не е ходил през лятото при баба и дядо на село, където детството му е минавало безгрижно. Тичахме боси по поляните, търсехме забравени съкровища на тавана, изминавахме километри пеша, крадяхме от джанките на съседа, прибирахме се по тъмно кални и гладни, а баба ни чакаше с вкусна пилешка чорба.

Няма да забравя вкусните гозби, направени от истински домашни продукти, отгледани в градината. Някога в повечето села имаше фурни за хляб, откъдето късно вечер или рано сутрин се разнасяше невероятен аромат на току-що изпечен хляб. А доматите от градината и домашното сирене бяха любимата ми закуска от детството.

Помня и мириса на сушени билки и липа, постлани върху вестници на масата. Попарата от чай, сирене, масло, захар и хляб. Прясно издоеното мляко рано сутрин. Обстановката в селските къщи беше повече от скромна, креватите бяха железни и с пружина, печката – на дърва, слагаха се ковьорчета, переше се с домашен сапун. Имаше много уют.

Сега селата загиват, обезлюдяват се, всички си търсят късмета в града и в чужбина. А съвременните деца не могат да изживеят детство като нашето. Те порастват в зомбиращия свят на компютъра и таблета.

Ретро. БГ