24.06.2019 admin

За една седмица три телевизионнни интервюта и две в печатните медии. Дори Шакира няма подобен медиен успех. В България днес това е възможно. Става дума за овластен субект дарен с пожелано публично спокойствие. Неговата биография и величие ще бъде тази, която той сам ви предложи.
Само да ви припомня, България е сред победителите в журналистическата сервилност, съседи в това измерение са азиатски и африкански диктатури. Тук няма нищо случайно …
Поводът за това мнение е поръчано интервю – разговор с Вежди Рашидов в БНТ. Интервюто е предшествано от анонс, реклама за събитието в националната и най-гледана телевизия – БНТ. Водещият призовава зрителите към особено внимание с предварително приготвен текст – „автономно действие на нашата целокупна редакция“… За миг трябва да забравим, че сутрешното предаване „Култура БГ“ трябваше да бъде свалено по идея на днешния изпълнителен директор и най-вероятно бъдещ директор Емил Кошлуков.
Всъщност става дума за поръчка. Поръчката може да бъде определена като банален рекет с цел подобряване злощастното име на поръчителя. Екипът в предаването е принуден към съгласие. Напомня за опера, за Верди, „Силата на съдбата“ … Отказ от подобно съучастие е една предизвестена смърт.
Причините породили съгласие и реализация са банални. Огорченият от БНТ обект е част от управляващата партия, председател на законотворческата комисия за култура и медии. В беса си към водещ журналист заявява – „Ще ти направя закон !“ Тук страхът е напълно разбираем. Водещият интервюто е разпознат с досие в Държавна сигурност, това го прави уязвим и възможен за изнудване. Ругатните в писмо до ръководството на БНТ и рекетът с детето на предишния водещ в същата програма са напълно забравени.
Самохвалният деликт в монолога на представената персона няма значение. Интерес представлява мълчанието и съгласието на питащият. Тук неудобни въпроси няма …
В архива на БНТ ще намерите прочутото връчване на титлата „Главен Мултак“, събитие определящо истинският характер на обекта. Това, разбира се, няма да бъде показано, досещаме се защо. Липсват обяснения за запознанството му с Илия Павлов. Няма да ни бъде споделено съучастието на същия в прогонването и геноцид срещу турците в България със зловещото заглавие „Възродителен процес“. Как същият се е подписал в „благородната“ инициатива на ЦК на БКП с промененото си име Веждю Радишев. Няма да има въпроси относно приятелството му с Джагаров, втори в йерархията след Живков. Няма да има и въпроси относно присъствието му в комисията за досиетата в КОМДОС, същите са прикрити вероятно от неговия работодател. Интересно е защо Рашидов награждава Димитър Иванов /началник в политическата полиция/ за изключителни заслуги към българската култура. Иначе ще откриете любовна снимка с „Капо ди тути капи“ в прегръдките на застреляният Карамански. Любовта на руската „Лукойл“ и Златев са табу облечено в финансов просперитет и поклон пред окупаторите. Шаренкова и същият целуват ръцете на руския патриарх … Да си спомним как призова Гена и как закопа Райна в „Болшой“, как напсува българската нация и я определи като „циганска“…
Самоделната биография на тази „знаменитост“ е пълна със съмнения. Той не е бил преподавател в Националната Академия нито десет, нито осем години /пред Л. Кулезич и Ж. Марчева/. Той не е бил професор нито академик /пред С. Диков/ с оглед на съществуващия закон за академично развитие. Няма следи за дори един дипломиран от него студент. Вярно е, че два пъти е кандидатствал за академик в БАН без успех. Той не е получавал „медал“ от папата в Рим. Няма данни за „присъствие във всички световни музеи“. Не е живял две години в Париж и няма доказателства за контакти с някакъв прочут френски галерист. Факт е обаче, че държавата, тоест данъкоплатците заплатиха 50 000 лева за негова изложба в прочуто лондонско мазе, въпреки че същият е милионер. Няма да разберете как след негово обаждане в съюзът на художниците е поръчал награждаване на себе си и премиера с титлата „Почетен художник на СБХ“….
Има още незададени въпроси. Как лицето се е сдобило с невероятен хонорар за паметник в София, без да има паметник. Как е купил място на „Симеоновско шосе, София“ в общински търг на цената на зарзавата. Как „ГБС“ /печеливши в търга за строителство на Българския Лувър/ строи негова къща и същевременно е притежател на строителна фирма /“Рашидов Пропъртис“/. За комичната цена на закупените от АРТЕКС апартаменти нито дума. За закупените 18 творби предназначени за колекцията на „БГ Лувър“ от един френски антиквар и получен в последствие замайващ хонорар от нашето величие. За хотелът в австрийските Алпи и цесията в КТБ възвърнала му милиони … За европейските фондове потънали във непосещаеми музеи и бутафории останали в мъгла. И още много, много въпроси, но няма кой да ги зададе.
„Вие сте известен, защото сте известен“ – това е обяснението за случайния успех на медиен герой във филм на Уди Алън.
Явно властта е пералня за биографии.
Беше така, така е и днес.

вм