Постинг
11.08.2019 19:14 -
МИСТЕРИЯТА НА СЕРДИТЕ – ОСНОВАТЕЛИТЕ НА НАШАТА СТОЛИЦА http://sparotok.blogspot.com/
МИСТЕРИЯТА НА СЕРДИТЕ – ОСНОВАТЕЛИТЕ НА НАШАТА СТОЛИЦА
България е дом на най-древните градове на Европа: тези край Юнаците, Пазарджишко и Провадия Варненско. Съперничещо им по възраст е появилото се на мястото на Пловдивското Яса Тепе селище, което макар да няма защитна система в началния стадий на своето развитието, е уникално по рода си защото е обитаемо от Каменната епоха, та до ново време. София също има какво да покаже, на територията на сторицата ни, по-точно в кв. “Гео Милев” е разкрит град на близо 8000 години. Става дума за така нареченото Слатинско Неолитно Селище. To впечатлява не само с огромната си възраст, но също и с умело изработената, a и красиво украсена керамика. По-късно, през Бронзовата епоха може да се говори за трайно обитаване и на днешния център на столицата ни. Дали хората, които живеят на същото място по времето на началната експанзия на Римската Империя е трудно да се каже. Някои от траките са оставали по старите си места хилядолетия наред, други са се местили, но е факт, че когато легионите на Вечния град навлизат в страната ни, на мястото на столицата ни, те намират селище, което не е никак малко. По името на обитаелите си, познати на Тит Ливий и др. стари автори като като серди/сарди мястото получава името Сердика/Сардика (Serdica/ Σαρδική).
Карта на Густав Дройсен показваща локацията на сердите в Тракия
По време на късната Античност, градът е укрепен и добре уреден. Пленен от красотата му, произлизащият от средите на мизите (наречени в по-късни времена българи бел.моя) император Константин Велики казва: “Serdica mea Romma est” – Сердика е моят Рим. Mалко е оставало и в началото на IV век, селището е щяло да се превърне в столица на Римската Империя.
Останки от величието на древната Сердика - любимото място на Константин Велики https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/StGeorgeRotundaSofia.JPG/800px-StGeorgeRotundaSofia.JPG Макар старите автори да определят сердите като роднини на меди, мизи и др. траки, в ново време се правят доста опити, обитавалите територията на София наши предци да бъдат изкарани всичко друго, но не и принадлежащи на народа на Орфей. Сякаш някаква зла сила принуждава историците да пренебрегват важни факти. Един от първите, които отделят сердите от изконното население на Тракия е лингвистът Ханс Крае. B работа на Димитър Дечев е отразено виждането на немския учен, че живеещите край Витоша (древната Скомброс) хора не за траки, а за илири. Като цяло, илирите са древните обитатели на земите на Сърбия, Хърватско, Черна Гора, Словения, Словакия и т.н. Причина за твърдението на германския учен е споменатото от Плиний име на обитаващите Илирия сардеати/Sardeates -Plin.III.142. Странно е как способен учен като Крае не е обърнал внимание, че ползваният от него автор, а именно Плиний Стари пише също и за скитски сарди: Sardi Scythiae, като ги разполага в Черноморските степи -Plin.IV.83. Трябва да се добави и друга важна подробност, а именно това, че в Скития живеят доста траки: гети, тирагети, костобоки, саи, агатирзи, карпи и др. В самата Илирия пък е локализиран тракийския град Терми-дава. Бърнард Хендерсън смята, че въпросното селище е обитавано от даки. Присъствието на тракийските серди на места извън Тракия не е мистерия. Няма нищо странно и неестествено един народ да основе колонии на различни места. Херодот разказва за това, че по начало бригите обитавали територията на Македония, но след преселението си в Мала Азия станали известни като фриги-Her.7.73. Страбон разказва за друга мащабна миграция, в която описва заселването на Пелопонес (Южна Гърция) от фриги (дълго преди Троянската война) -VII.7.1. Павзаний пък дава сведения за колонизацията на остров Сицилия от фриги, чиито стари територии са били край река Скамандър -Paus. 5.25.6. Защо в такъв случай да се учудваме, че има траки серди в съседните Илирия, Скития, а дори и на други места? Та това е нещо напълно нормално и всеки изследовател на миналото би трябвало да го знае. Както Херодот, така също Страбон и Павзаний са основни стари автори, чието познаване е задължително за всеки историк и езиковед. Освен Xaнс Крае, има и други автори, които правят опити да отделят сердите от групата на древнобалканските народи. Цитирайки Борис Геров, Георги Михайлов изказва мнение, че сердите са келти, които са се установили в земите ни през IV-III в.пр.Христа, но по-късно са се тракизирали. Георги Михайлов уточнява, че твърдението му засягащо произхода на сердите се основава на убедителни (?) доказателства от областите на археологията и лингвистиката. За жалост, конкретни примери изобщо не са дадени. Факт е, че нито един хроникьор от времето на Античността не определя сердите като преселници от Галия. Сердите са споменати от Тит Ливий и Дион Касий, но на тези автори и през ум не им минава да определят сердите като част от галското (келтското семейство). В галския речник на Жорж Дотен не е отбелязано племе serdi, sardi, няма даже галска дума с корен sard/serd. Защо учени като Борис Геров, Георги Михайлов и др., са решили да припишат келтски произход на основателите на Сердика, е трудно за обяснение. За мен това е напълно лишено от всякаква логика решение. Слава Богу, още в средата на 80-те години на ХХ век, се намират учени, които да оспорят аргументирано опитите на техните колеги за изкарат сердите келти. Ето какво пише Мечислав Домарадски: “Сред съвременните автори едни (Г. Кацаров, Б. Геров, З. Вожняк) приемат сердите за келтско племе, останало тук след голямото нашествие на Балканите. В подкрепа на своята хипотеза те привеждат несигурни данни за съществуването на името серди или подобни на него в келтските земи, както и келтския произход на някои топоними от Софийско. Втора група учени се изказва в полза на тракийския произход на сердите (Р. Вулпе, Ал. Фол). Д. Дечев в своя речник на тракийските езикови останки определя споменатите топоними от Софийско като тракийски, като добре аргументира своето мнение. Привържениците на двете теории като свой аргумент привеждат и археологическите материали от това време от Софийската котловина. Това са находки от същия тип погребения, каквито са известни от трибалските земи и които по-горе бяха определени като тракийски. В полза на тази интерпретация тук е и фактът, че в селата Горна Малина и Байлово са открити могилни некрополи, съществуващи през цялото I хил. пр.н.е. Освен един тънък предримски пласт, открит по време на разкопките в Сердика, и тук не са проучвани селища, но и при тези обстоятелства хипотезата за келтската принадлежност на сердите може да се определи като недостатъчно аргументирана, основана на редица несигурни, а в някои случаи и неверни данни. Не бива да се забравя, че сердите обитавали близки до скордиските земи и сигурно са се намирали под силното културно влияние на келтите, а може би и в някаква форма на политическа зависимост от тях.”. Самото име серди, езиковедът Вилхелм Томашек (цит. от Димитър Дечев) тълкува с помощта на санскр. carda-група, стадо, блг. чърда-стадо, ствиснем., herta-елен.С това виждане не мога да се съглася, смятам, че серди означава сърцати, храбри хора, като най-добро обяснение може да се даде със стблг. срьдьце-сърце. Други сродни думи са лит. širdìs-сърце, латв. sir̂ds-сърце, мъжество, гняв, авест. zǝrǝd-сърце. Вариацията серди-сарди, Сардика-Сердика се явава диалектна особеност на езика на Орфей. Тя се проявава и във вариациите дева-дава, като в Пулпу-дева, Ита-дава, а и в речните имена Атрус, (И)етерус. Това реално е типичното за българския език явление екане и якане, както преди време отбеляза акад. Владимир Георгиев: “Тук колебанието между a, ia (= ja) от една страна и ie, е от друга е засвидетелствано не само в античността, но и в съвременния български език.” Когато разгледаме подробно наличната информация за сердите, виждаме, че както от гледна точна на историята, така и от гледна точка на археологията и лингвистиката, няма никакви основания старите обитатели на столицата ни да бъдат отделяни от местното тракийско население. Сердите не само спадат към древнобалканските народи наричани от гърците траки, но и са едни от най-ранно споменатите в историята наши деди. По ирония на съдбата, най-рано името им е регистрирано не е в писанията на гръцки и римски автори, а в египетски документи от Бронзовата епоха XIV-XII в.пр. Христа., т.е. преди около 3400-3500 години. Тези наши предци наричани шерден, шардунаш, поради физическата си сила и високи воински качества са били избрани да служат на фараонът Аменхотеп III (1391–1353 г.пр.Христа). Според Салимбети и Дамато, шерден са сред личната охрана на Рамзес Велики (1279-1213) [x]. На пръв поглед е странно да се говори за присъствие на древнобалкански народи в Египет по време на Бронзовата епоха. Рално обаче, миграциите на източноевропейци в посока Анатолия и Северна Африка са започнали доста по-рано и са няколко на брой. Точно кога са дошли сердите в земите край Нил е трудно да се каже с абсолютна сигурност. Възможно е те да са взели участие в похода на гетския цар Тананус срещу египетския владетел Весосис, за който разказва Йордан- Jord.Get.(47). За това събитие разказва и Херодот, но за египетския монарх е употребено името Сесострис. Навярно старите автори са имали предвид фараонът Сенусрет III. Според Йордан гетите не успяват да завземат Египет, но не е изключено, част от тях, или част от техните съюзници да са останали в пограничните региони, като след време, при подобряване на отношенията с египтяните, определена група серди да са минали на служба при Аменхотеп III.
Серди шерден, изобразени на египетски релефи (Salimbeti & D"Amato) http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples10.jpg
Това дава логично обяснение на тяхното присъствие толкова далеч от Балканите. Става ясно и защо, в по-късни времена, когато принудени от сериозни климатични промени (1210-100 г.пр.Христа) редица балкански народи се прехвърлят в Мала Азия, а по-късно се отправят и към Египет, сердите се приcъединяват към тях.
Мечове принадлежащи на сердите шерден, изобр. (Salimbeti &D"Amato) http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples74.jpg
Съюзени със своите роднини мизи, тевкри, дардани, беси, пеласги и др., сердите стават част от могъща коалиция, чиято цел е сломяването на египетската армия и заселване в страната на пирамидите, която е останала незасегната от климатичните промени направили живота на Балканите труден. По-времето на Рамзес Велики битките са ожесточени и само хитрата политика на този властелин, а и на наследника му Меренпта, успява да спаси страната. Част от оцелелите серди се завръщат в родните си места на Балканите, но друга група се установява на остров в Средиземно море. Този остров получава тяхното име: Сардиния.
Бронзови статуи от Сардиния, представящи древните бойци серди, шерден, изобр. (Salimbeti & D"Amato) http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples24.jpg
Историята за заселването на стари балканци в Сардиния може да звучи странно, дори неправдоподобно, но как иначе да обясним високата концентрация на генетичния маркер I2 при сардинците. Този маркер е най-често срещания при нас българите, а при други балкански народи, докато при населяващите Западна Европа италианци, немци, французи, испанци и др. е сравнително рядък. Съществуват и други доказателства, които потвърждават, че хората дали името на остров Сардиния са дошли от Балканите. Благодарение на стари автори като Клавдий Птолемей ние разполагаме с древни имена на селища и местности от територията на Сардиния. Най-интересните са: Езеронис, Гордитаниум, Темус, към тях трябва да добавим и местното име Скапитани-Ptol.III.3. Съотвествията от тракийската ономастика са: Eзара, Гордион, Темено дури, Скапте сюле. Тълкуване на значението на тези древни названия можем да получим с блг. езеро, град, темен-тъмен диал., стблг. скопити-скопявам, режа. При местното име (етникон) Скапетани намираме същата особеност, която се среща в тракийски племенни и местни имена като дардани, агриани. По същият начин, с частицата –ани, до ден днешен при нас българите се образуват местни имена като например Добрудж-ани, Сопотч-ани, Пловдивч-ани и т.н. Уверяваме се, че макар сердите да са се заселили на островът получил името им преди около три хиляди и двеста години, следите от тяхното присъствие не са изчезнали. Поради силното влияние на финикийци и римляни, да не забравяме и огромната пропаст от време – над 3200 години, потомците са балканските серди са забравили корените си, но ние техните роднини можем да разбулим забуленото в мъгла минало и да обогатим историята си. Вместо да считаме основателите на столицата ни за чужденци, ние ще знаем, а и ще популяризираме информацията, че сердите са древен балкански народ, части, от който са се заселили в Скития, Илирия, а дори и Египет. Серди са дали името на остров Сардиния, служили и в армията на Рим, по-точно в легионите стационирани в Британия. Там е намерен доста добре запазеният паментник на родения в Сердика Лонгин Сдапезе.
Надгробен паметник на родения в Сердика тракиец Лонгин Сдапезе, Колчестър, Британия, изобр. Jason Scott Wills https://s3.amazonaws.com/photos.geni.com/p11/b6/fb/b5/dd/5344483851e98d29/1_large.jpg
Ето, ако не следваме покорно нагласените нескопосано истории, които този или онзи авторитет лансират, можем да се натъкнем на много интересни, а и важни неща. Едно е да вярваме, че основите на столицата ни са положени от чужди хора, а съвсем друго е да сме се уверили, че дедите ни са създателите на Сердика, че са били силни хора, които са оставили отпечатък навсякъде където са стъпили.
Използвана литература: D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957; B.W.Hendeson, Five Roman emperors: Vespasian, Titus, Domitian, Nerva, Trajan, A.D. 69-117, Barnes & Noble, New York, 1969; М. Домарадски, Келтите на Балканския полуостров, IV—I в. пр.н.е. Изд. Наука и изкуство, София, 1984; Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960; Г.Михайлов, Траките, A.R.David, Handbook to Life in Ancient Egypt, Oxford University Press, New York, 1998; C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987; Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995; Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999 G.Dottin, La Langue Gaulloise, Librarie Klincksieck, Paris, 1918; Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918; Извори от интернет: Слатинско неолитно селище (посл.вид. 11-08-2019) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5 Thermidava (посл.вид. 11-08-2019) https://en.wikipedia.org/wiki/Thermidava Mohamed Raafat Abbas, A Survey of the Military Role of the Sherden Warriors in the Egyptian Army during the Ramesside Period (посл.вид. 11-08-2019) http://www.enim-egyptologie.fr/revue/2017/2/Abbas_ENiM10_p7-23.swf.pdf A.Salimbeti, R.D’Amato, Webdesign S.Grцner, The Greek Age of Bronze, Sea Peoples (посл.вид. 11-08-2019) http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm Сенусрет III (посл.вид. 11-08-2019) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%83%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%82_III Haplogroup I2 (Y DNA) (посл.вид. 11-08-2019) https://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_I2_Y-DNA.shtml Pausanias, Description of Greece, (посл.вид. 11-08-2019) http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D5%3Achapter%3D25%3Asection%3D6 Ptolemy, book III, Location of Sardinia island (посл.вид. 11-08-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/3*.html
България е дом на най-древните градове на Европа: тези край Юнаците, Пазарджишко и Провадия Варненско. Съперничещо им по възраст е появилото се на мястото на Пловдивското Яса Тепе селище, което макар да няма защитна система в началния стадий на своето развитието, е уникално по рода си защото е обитаемо от Каменната епоха, та до ново време. София също има какво да покаже, на територията на сторицата ни, по-точно в кв. “Гео Милев” е разкрит град на близо 8000 години. Става дума за така нареченото Слатинско Неолитно Селище. To впечатлява не само с огромната си възраст, но също и с умело изработената, a и красиво украсена керамика. По-късно, през Бронзовата епоха може да се говори за трайно обитаване и на днешния център на столицата ни. Дали хората, които живеят на същото място по времето на началната експанзия на Римската Империя е трудно да се каже. Някои от траките са оставали по старите си места хилядолетия наред, други са се местили, но е факт, че когато легионите на Вечния град навлизат в страната ни, на мястото на столицата ни, те намират селище, което не е никак малко. По името на обитаелите си, познати на Тит Ливий и др. стари автори като като серди/сарди мястото получава името Сердика/Сардика (Serdica/ Σαρδική).
Карта на Густав Дройсен показваща локацията на сердите в Тракия
По време на късната Античност, градът е укрепен и добре уреден. Пленен от красотата му, произлизащият от средите на мизите (наречени в по-късни времена българи бел.моя) император Константин Велики казва: “Serdica mea Romma est” – Сердика е моят Рим. Mалко е оставало и в началото на IV век, селището е щяло да се превърне в столица на Римската Империя.
Останки от величието на древната Сердика - любимото място на Константин Велики https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/StGeorgeRotundaSofia.JPG/800px-StGeorgeRotundaSofia.JPG Макар старите автори да определят сердите като роднини на меди, мизи и др. траки, в ново време се правят доста опити, обитавалите територията на София наши предци да бъдат изкарани всичко друго, но не и принадлежащи на народа на Орфей. Сякаш някаква зла сила принуждава историците да пренебрегват важни факти. Един от първите, които отделят сердите от изконното население на Тракия е лингвистът Ханс Крае. B работа на Димитър Дечев е отразено виждането на немския учен, че живеещите край Витоша (древната Скомброс) хора не за траки, а за илири. Като цяло, илирите са древните обитатели на земите на Сърбия, Хърватско, Черна Гора, Словения, Словакия и т.н. Причина за твърдението на германския учен е споменатото от Плиний име на обитаващите Илирия сардеати/Sardeates -Plin.III.142. Странно е как способен учен като Крае не е обърнал внимание, че ползваният от него автор, а именно Плиний Стари пише също и за скитски сарди: Sardi Scythiae, като ги разполага в Черноморските степи -Plin.IV.83. Трябва да се добави и друга важна подробност, а именно това, че в Скития живеят доста траки: гети, тирагети, костобоки, саи, агатирзи, карпи и др. В самата Илирия пък е локализиран тракийския град Терми-дава. Бърнард Хендерсън смята, че въпросното селище е обитавано от даки. Присъствието на тракийските серди на места извън Тракия не е мистерия. Няма нищо странно и неестествено един народ да основе колонии на различни места. Херодот разказва за това, че по начало бригите обитавали територията на Македония, но след преселението си в Мала Азия станали известни като фриги-Her.7.73. Страбон разказва за друга мащабна миграция, в която описва заселването на Пелопонес (Южна Гърция) от фриги (дълго преди Троянската война) -VII.7.1. Павзаний пък дава сведения за колонизацията на остров Сицилия от фриги, чиито стари територии са били край река Скамандър -Paus. 5.25.6. Защо в такъв случай да се учудваме, че има траки серди в съседните Илирия, Скития, а дори и на други места? Та това е нещо напълно нормално и всеки изследовател на миналото би трябвало да го знае. Както Херодот, така също Страбон и Павзаний са основни стари автори, чието познаване е задължително за всеки историк и езиковед. Освен Xaнс Крае, има и други автори, които правят опити да отделят сердите от групата на древнобалканските народи. Цитирайки Борис Геров, Георги Михайлов изказва мнение, че сердите са келти, които са се установили в земите ни през IV-III в.пр.Христа, но по-късно са се тракизирали. Георги Михайлов уточнява, че твърдението му засягащо произхода на сердите се основава на убедителни (?) доказателства от областите на археологията и лингвистиката. За жалост, конкретни примери изобщо не са дадени. Факт е, че нито един хроникьор от времето на Античността не определя сердите като преселници от Галия. Сердите са споменати от Тит Ливий и Дион Касий, но на тези автори и през ум не им минава да определят сердите като част от галското (келтското семейство). В галския речник на Жорж Дотен не е отбелязано племе serdi, sardi, няма даже галска дума с корен sard/serd. Защо учени като Борис Геров, Георги Михайлов и др., са решили да припишат келтски произход на основателите на Сердика, е трудно за обяснение. За мен това е напълно лишено от всякаква логика решение. Слава Богу, още в средата на 80-те години на ХХ век, се намират учени, които да оспорят аргументирано опитите на техните колеги за изкарат сердите келти. Ето какво пише Мечислав Домарадски: “Сред съвременните автори едни (Г. Кацаров, Б. Геров, З. Вожняк) приемат сердите за келтско племе, останало тук след голямото нашествие на Балканите. В подкрепа на своята хипотеза те привеждат несигурни данни за съществуването на името серди или подобни на него в келтските земи, както и келтския произход на някои топоними от Софийско. Втора група учени се изказва в полза на тракийския произход на сердите (Р. Вулпе, Ал. Фол). Д. Дечев в своя речник на тракийските езикови останки определя споменатите топоними от Софийско като тракийски, като добре аргументира своето мнение. Привържениците на двете теории като свой аргумент привеждат и археологическите материали от това време от Софийската котловина. Това са находки от същия тип погребения, каквито са известни от трибалските земи и които по-горе бяха определени като тракийски. В полза на тази интерпретация тук е и фактът, че в селата Горна Малина и Байлово са открити могилни некрополи, съществуващи през цялото I хил. пр.н.е. Освен един тънък предримски пласт, открит по време на разкопките в Сердика, и тук не са проучвани селища, но и при тези обстоятелства хипотезата за келтската принадлежност на сердите може да се определи като недостатъчно аргументирана, основана на редица несигурни, а в някои случаи и неверни данни. Не бива да се забравя, че сердите обитавали близки до скордиските земи и сигурно са се намирали под силното културно влияние на келтите, а може би и в някаква форма на политическа зависимост от тях.”. Самото име серди, езиковедът Вилхелм Томашек (цит. от Димитър Дечев) тълкува с помощта на санскр. carda-група, стадо, блг. чърда-стадо, ствиснем., herta-елен.С това виждане не мога да се съглася, смятам, че серди означава сърцати, храбри хора, като най-добро обяснение може да се даде със стблг. срьдьце-сърце. Други сродни думи са лит. širdìs-сърце, латв. sir̂ds-сърце, мъжество, гняв, авест. zǝrǝd-сърце. Вариацията серди-сарди, Сардика-Сердика се явава диалектна особеност на езика на Орфей. Тя се проявава и във вариациите дева-дава, като в Пулпу-дева, Ита-дава, а и в речните имена Атрус, (И)етерус. Това реално е типичното за българския език явление екане и якане, както преди време отбеляза акад. Владимир Георгиев: “Тук колебанието между a, ia (= ja) от една страна и ie, е от друга е засвидетелствано не само в античността, но и в съвременния български език.” Когато разгледаме подробно наличната информация за сердите, виждаме, че както от гледна точна на историята, така и от гледна точка на археологията и лингвистиката, няма никакви основания старите обитатели на столицата ни да бъдат отделяни от местното тракийско население. Сердите не само спадат към древнобалканските народи наричани от гърците траки, но и са едни от най-ранно споменатите в историята наши деди. По ирония на съдбата, най-рано името им е регистрирано не е в писанията на гръцки и римски автори, а в египетски документи от Бронзовата епоха XIV-XII в.пр. Христа., т.е. преди около 3400-3500 години. Тези наши предци наричани шерден, шардунаш, поради физическата си сила и високи воински качества са били избрани да служат на фараонът Аменхотеп III (1391–1353 г.пр.Христа). Според Салимбети и Дамато, шерден са сред личната охрана на Рамзес Велики (1279-1213) [x]. На пръв поглед е странно да се говори за присъствие на древнобалкански народи в Египет по време на Бронзовата епоха. Рално обаче, миграциите на източноевропейци в посока Анатолия и Северна Африка са започнали доста по-рано и са няколко на брой. Точно кога са дошли сердите в земите край Нил е трудно да се каже с абсолютна сигурност. Възможно е те да са взели участие в похода на гетския цар Тананус срещу египетския владетел Весосис, за който разказва Йордан- Jord.Get.(47). За това събитие разказва и Херодот, но за египетския монарх е употребено името Сесострис. Навярно старите автори са имали предвид фараонът Сенусрет III. Според Йордан гетите не успяват да завземат Египет, но не е изключено, част от тях, или част от техните съюзници да са останали в пограничните региони, като след време, при подобряване на отношенията с египтяните, определена група серди да са минали на служба при Аменхотеп III.
Серди шерден, изобразени на египетски релефи (Salimbeti & D"Amato) http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples10.jpg
Това дава логично обяснение на тяхното присъствие толкова далеч от Балканите. Става ясно и защо, в по-късни времена, когато принудени от сериозни климатични промени (1210-100 г.пр.Христа) редица балкански народи се прехвърлят в Мала Азия, а по-късно се отправят и към Египет, сердите се приcъединяват към тях.
Мечове принадлежащи на сердите шерден, изобр. (Salimbeti &D"Amato) http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples74.jpg
Съюзени със своите роднини мизи, тевкри, дардани, беси, пеласги и др., сердите стават част от могъща коалиция, чиято цел е сломяването на египетската армия и заселване в страната на пирамидите, която е останала незасегната от климатичните промени направили живота на Балканите труден. По-времето на Рамзес Велики битките са ожесточени и само хитрата политика на този властелин, а и на наследника му Меренпта, успява да спаси страната. Част от оцелелите серди се завръщат в родните си места на Балканите, но друга група се установява на остров в Средиземно море. Този остров получава тяхното име: Сардиния.
Бронзови статуи от Сардиния, представящи древните бойци серди, шерден, изобр. (Salimbeti & D"Amato) http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples24.jpg
Историята за заселването на стари балканци в Сардиния може да звучи странно, дори неправдоподобно, но как иначе да обясним високата концентрация на генетичния маркер I2 при сардинците. Този маркер е най-често срещания при нас българите, а при други балкански народи, докато при населяващите Западна Европа италианци, немци, французи, испанци и др. е сравнително рядък. Съществуват и други доказателства, които потвърждават, че хората дали името на остров Сардиния са дошли от Балканите. Благодарение на стари автори като Клавдий Птолемей ние разполагаме с древни имена на селища и местности от територията на Сардиния. Най-интересните са: Езеронис, Гордитаниум, Темус, към тях трябва да добавим и местното име Скапитани-Ptol.III.3. Съотвествията от тракийската ономастика са: Eзара, Гордион, Темено дури, Скапте сюле. Тълкуване на значението на тези древни названия можем да получим с блг. езеро, град, темен-тъмен диал., стблг. скопити-скопявам, режа. При местното име (етникон) Скапетани намираме същата особеност, която се среща в тракийски племенни и местни имена като дардани, агриани. По същият начин, с частицата –ани, до ден днешен при нас българите се образуват местни имена като например Добрудж-ани, Сопотч-ани, Пловдивч-ани и т.н. Уверяваме се, че макар сердите да са се заселили на островът получил името им преди около три хиляди и двеста години, следите от тяхното присъствие не са изчезнали. Поради силното влияние на финикийци и римляни, да не забравяме и огромната пропаст от време – над 3200 години, потомците са балканските серди са забравили корените си, но ние техните роднини можем да разбулим забуленото в мъгла минало и да обогатим историята си. Вместо да считаме основателите на столицата ни за чужденци, ние ще знаем, а и ще популяризираме информацията, че сердите са древен балкански народ, части, от който са се заселили в Скития, Илирия, а дори и Египет. Серди са дали името на остров Сардиния, служили и в армията на Рим, по-точно в легионите стационирани в Британия. Там е намерен доста добре запазеният паментник на родения в Сердика Лонгин Сдапезе.
Надгробен паметник на родения в Сердика тракиец Лонгин Сдапезе, Колчестър, Британия, изобр. Jason Scott Wills https://s3.amazonaws.com/photos.geni.com/p11/b6/fb/b5/dd/5344483851e98d29/1_large.jpg
Ето, ако не следваме покорно нагласените нескопосано истории, които този или онзи авторитет лансират, можем да се натъкнем на много интересни, а и важни неща. Едно е да вярваме, че основите на столицата ни са положени от чужди хора, а съвсем друго е да сме се уверили, че дедите ни са създателите на Сердика, че са били силни хора, които са оставили отпечатък навсякъде където са стъпили.
Използвана литература: D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957; B.W.Hendeson, Five Roman emperors: Vespasian, Titus, Domitian, Nerva, Trajan, A.D. 69-117, Barnes & Noble, New York, 1969; М. Домарадски, Келтите на Балканския полуостров, IV—I в. пр.н.е. Изд. Наука и изкуство, София, 1984; Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960; Г.Михайлов, Траките, A.R.David, Handbook to Life in Ancient Egypt, Oxford University Press, New York, 1998; C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987; Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995; Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999 G.Dottin, La Langue Gaulloise, Librarie Klincksieck, Paris, 1918; Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918; Извори от интернет: Слатинско неолитно селище (посл.вид. 11-08-2019) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5 Thermidava (посл.вид. 11-08-2019) https://en.wikipedia.org/wiki/Thermidava Mohamed Raafat Abbas, A Survey of the Military Role of the Sherden Warriors in the Egyptian Army during the Ramesside Period (посл.вид. 11-08-2019) http://www.enim-egyptologie.fr/revue/2017/2/Abbas_ENiM10_p7-23.swf.pdf A.Salimbeti, R.D’Amato, Webdesign S.Grцner, The Greek Age of Bronze, Sea Peoples (посл.вид. 11-08-2019) http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm Сенусрет III (посл.вид. 11-08-2019) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%83%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%82_III Haplogroup I2 (Y DNA) (посл.вид. 11-08-2019) https://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_I2_Y-DNA.shtml Pausanias, Description of Greece, (посл.вид. 11-08-2019) http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D5%3Achapter%3D25%3Asection%3D6 Ptolemy, book III, Location of Sardinia island (посл.вид. 11-08-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/3*.html
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69