АЛЕЯ – ПРАВО КЪМ НЕБЕТО
В наскоро появилата се на български биография на Ален Делон /“Ангел и хулиган“, Венсан Киви/ срещнах една забележителна фраза на Антоан дьо Сент-Екзюпери /“Земя на хората“/.
Тя ми изглежда безценна, особено днес. Ето я: „Величието на един занаят може би се корени преди всичко в това, че обединява хората: има само едно истинско богатство и то е отношението помежду им“.
Разбира се, авторът й изобщо няма предвид телевизията – но пък сякаш тъкмо за все по-мизерния телевизионен занаят тя изглежда напълно на място.
Мизерен занаят, зависим, робски дори – обаче дори и само някакви огризки от достойнство да са останали в него, те, все пак, биха могли да свързват криво-ляво хората, за да не остават те сами в скотската си отчужденост, наложена им покрай цялостния упадък в годините на Прехода.
Упадък на човещината, преди всичко. Скоро ще търсим в тълковния речник пояснение за тази дума.
И може би ще научим, че „човещина“ е да подхвърлиш 40 лева към коледните пенсии на бедняците.
Всъщност, това понятие и днес вече не съществува за политиците – не само в речника им, а и в цялостната им представа за Живота, доколкото изобщо я имат.
Тия дни Ирина Жерева /Би Ти Ви, Новините/ представи
92-годишният Станислав Димитров от село Градешница: градушка ударила и унищожила лозето му.
Нищо и никакъв сюжетец, обаче какъв невероятен език има този човек, можеш да го слушаш безкрайно: как скръбта връхлита внезапно и погубва радостта; как би искал Живота да е като филмова лента, която да върнеш назад – и да я спреш някъде по-рано, извън Бедата – и това да бъде Божи знак, за да вярваме…
Какъв е бил този човек, какво е работил, как е съхранил този език?
Какви хора имаме, които имат таланта именно да обединяват – трябва да ги показват непрекъснато, гласовете им ще са противоотровата срещу бездушното слово, с което ни говорят, особено политиците.
Та те обикновените хора говорят по-красиво дори на прасетата си – отколкото ония дърдорят „посланията“ си – кому, защо – няма никакво значение… Може би вече ви досаждам с възторга си от хора като бай Станислав, но пак не можах да се сдържа.
А ония, докато дърдорят, да вземат да съборят мостовете на Кольо Фичето – та да не продължаваме несмислено да се самозалъгваме с новите си „строители“.
Събаряйте, събаряйте – това е в природата на Прехода, защото го пробутваха хора без елементарни сръчности.
Само на НДК още не са посегнали, понеже няма да има къде да си правят помпозните конгреси.
Нямаха късмета и Мемориалът на Бузлуджа да падне от само себе си – та сега охранените им бузи се зачервиха от шамара, който им удариха американците от фондацията „Гети“ – с дарението си за проучването на Мемориала с оглед на запазването му.
Нашите развалячи гузно си затраяха, никой не благодари на фондацията.
И какво да й кажат – че са майстори-къртачи, обаче иначе демократи…
Вече една вело-алея не могат да направят като хората – открили една преди три-четири години, уж експериментирали с някакви материали и сега тя е в окаяно положение, ще обявяват конкурс за ремонта й.
Все експериментират, днес некадърността минава за експеримент.
Най-главният експеримент беше самият Преход – радвайте му се до насита.
Една алея не им е по силиците, вие искате цяла държава да стопанисват. По-добре да я заколят някак наведнъж.
Клането е над всичко – над сръчността, над предвидливостта, над грижовността.
Шефът на Българския енергиен холдинг си подал оставката – поискали му я, докато бил в отпуск, на плажа. „И какво направихте?“ – пита храбрата репортерка. „Ами, останах си на плажа“. Ха-ха, хи-хи.
Едва по-късно стана ясно, че човека го натирили, понеже не скрил истината – а тя е, че за осем месеца държавата е загубила един милиард лева от евтиния ток, който се изнася в чужбина.
„Държавата“ обаче мълчи, тя винаги мълчи в подобни случаи, стопаните й предвидливо онемяват, скоро ще онемеят и ония, които все още се осмеляват да питат за истината.
Оная вело-алея пък се превръща в метафора: Тръгва от Надежда/квартала и се препъва в собствените си дупки, става част от общото суркане и препъване.
Тия дни и Туркменистан ни подхвърли една идейка – не става дума за газа, с който ще ни залее, стига Руската Мечка да легне на другата си кълка; без нея и от Луната да потече газ, пак няма да стигне до нас – това пропусна да ни съобщи бившият американски посланик Уорлик, този комедиант на диверсификацията.
Все пак, от Туркменистан лъхна нещо оптимистично: видяхме внушителните им морски комплекси ала Дубай, в които не се мяркаше нито едно човешко същество.
Строиш, ремонтираш – и никой не ти се пречка в краката.
Може и най-дългата в света вело-алея да построиш – вертикална, право към небето. От експериментален материал, невидим.
Вход – само за избрани.
За тях – лесен път за Възнесение.
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata