Христо Лафчиев, Национална група "Не на Стратегията за детето" пред Lupa.bg: Чужди НПО-та наливат милиони у нас, взимат ни децата   Актуално интервю 11:30 - 23 Август 2019 1706     Автор: Христина Добрева  

Христо Лафчиев е един от основните организатори на протестите срещу поправките в Закона за закрила на детето и съпътстващите нормативни актове. Той е и сред инициаторите Национална група „Не на Стратегия за детето 2019-2030“. Lupa.bg го потърси във връзка с готвения национален протест срещу текстовете, насрочен на 7 септември.

- Г-н Лафчиев, Стратегията за детето е спряна, а в същото време готвите масов протест на 7 септември срещу текстовете и намеренията от нея. Какво се случва всъщност? 

- Първо искам да кажа, че преди стратегията да бъде отменена, имаше обсъждане в Министерството на труда и социалната политика и коментарите за нея бяха изключително негативни. Тя бе подложена на унищожителни критики. Въпреки че бе отменена, много от идеите, залегнали в нея, вече са вкарани в закони и мога да кажа, че имаше един черен ден за българското законодателство и това беше 7 март. Тогава бе приет на второ четене Законът за социалните услуги, след което бяха пипнати 27 други закона, така нагласени, че социалните услуги да бъдат доминиращата цел на закрилата над децата в България. Целта е една – не да се защитават самите деца, а да се раздадат максимален брой скъпи социални услуги около тях. От тези промени в законите последваха и поправки във всички следващи подзаконови и други нормативни актове. 

- Какво замаскират тези социални услуги? 

- Досега идеологията, както и по Конституция, беше държавата да полага социална грижа. От тези промени в законите нататък грижата ще се превърне в услуги – услугите стават частни, а частниците получават много милиони левове държавни и евро- пари, за да се изхранват. Тази година бюджетът за социални услуги е скочил от 70 на 240 милиона лева, а за догодина има обещания за още по-голямо увеличение. Т.е., оказва се, че докато социалната грижа беше държавна, се получаваше така, че не се отделяха никакви пари.

Издръжката на детенце в дом на сираци беше от порядъка на между 60 и 70 стотинки на ден. Изведнъж, когато неправителствените организации като частни изпълнители на тези социални услуги, се появяват на хоризонта, започнаха да се отпускат огромни средства. И тези социални услуги, макар, че в закона са описани като незадължителни, по-нататък в правилниците всъщност добиват абсолютно задължителен за изпълнение характер. Може да видите именно в тях, че при отказ от изпълнение или ползване на някои социални услуги, могат да ви наложат глоба в размер на между 2 и 5 хиляди лева. 

- Как може родител да откаже ползването на социалните услуги, за които говорите? Нека обясним ясно какво следва от приетите промени и какво могат да очакват българските майки и бащи. 

- Проблемната част е преди всичко изключителната възможност, която държавата дава чрез тези промени за намеса в семейния живот, в личния живот на семейния терен, като се взимат предвид всякакви фактори в него – абсолютно несъществени и не би трябвало да са фактор за каквато и да е намеса. 

- Те изглеждат обаче много неконкретизирани в закона. 

- В законите е така, но по-надолу в правилниците и инструкциите за прилагането им те са доста ясно разписани. Сред тях има такива абсурди, че обществото задължително трябва да им се опълчи. Има понятия като „риск от изоставяне”, „дете в риск”, които никъде не са прецизирани в самите закони. Грубо казано, оставя се на нюха на един социален работник или на екипа, с който той работи, да прецени дали има такива рискове. Изричната разпоредба е, че само когато се изчерпат всички други възможности за отнемане на деца, както е разписано в Закона за закрила на детето, на практика виждаме, че до тази мярка се стига при напълно несъществени причини в семейството. Виждаме, че всички „рискови” понятия, залегнали в текстовете, всъщност имат много олекнали тълкувания. 

- От тези рискове ми направи впечатление, че ако майка, която се грижи сама за дете с увреждане и чака друго дете, второто е поставено в графа „риск от изоставяне”. Защо е така? 

- Нещо повече, според така разписаните текстове, то може да бъде отнето от майката още в родилния дом. Може тази майка никога да не излезе от болницата с бебето на ръце. Има много точни инструкции в законите – да бъдат задържани в родилните домове деца, за които се преценява, че има някакъв риск от изоставяне. Като под „риск” разбирайте, каквото обстоятелство, си изберете и поискате. За риск се смята всякакъв неблагоприятен фактор в семейството и при това положение, директорът на родилното отделение дори е задължен да сигнализира социалните служби и да задържи детето в болницата, докато те не се появят.

Помните случая от Смолян, при който детето бе отнето още на седмия ден от раждането си от родната си майка от близко село, защото се смяташе, че то ще расте в неблагоприятна среда. То веднага бе изпратено на приемни родители. Причината според социалните беше, че тъй като майката не живее в града, а в селото наблизо и до там няма добра инфраструктура, ако нещо се случи с детето, няма да може да се реагира своевременно. Ако нещо се случело, забележете! Това е рисковият момент в преценката на социалните. 

- Но детето бе върнато на майка си след много сериозен обществен натиск и реакция. А в последните дни дори стана ясно, че то се развива съвсем нормално в своята среда и вече дори се опитва да говори. 

- Какво излиза – че съдбата на децата се определя от хора, които не умеят да преценяват рискове и всъщност гледат в някаква кристална топка и се опитват да предсказват някакво бъдеще. 

- Но изглежда обществото утихна. Докато се говореше за т.нар. Стратегия за детето, протестите не спираха. Когато бе обявено спирането й, хората като че ли се успокоиха...

- Обществената реакция не е утихнала, уверявам ви. Всъщност поутихна медийното отразяване и то там, където неправителствените организации с пряк интерес към тези законови промени, финансират и медии. Не забравяйте, че само по Норвежкия финансов механизъм вече са насочени около 30 милиона лева за финансиране на правните промени в областта. От 240-те милиона за социални услуги, предвидени в бюджета за тази година, по доста пера има предвидени и средства за медийно отразяване на дейностите. По европейските програми също се събират около 100 милиона лева, отново спечелени от същите тези НПО-та за подобни дейности. Ето тук е причината погрешно да се смята, че протестите са приключили и обществеността се е успокоила. 

- Каква е към момента числеността на хората, заявили готовност да се включат в протеста на 7 септември? 

- Общо около 140 хиляди души, ако се съди по реактивността в социалната мрежа. Най-големият протест досега реално събра около 4 хиляди в София през пролетта, но се надяваме на още по-голяма подкрепа за действия през есента. На 7 септември в София може да няма толкова много хора, защото е време на ваканция заради националния празник ден по-рано. Но не толкова важна е числеността, колкото фактът, че протестът тогава не е само у нас. До момента организацията тече в над 10 европейски държави. Целта е една – да се спре тази намеса в семейните ценности и да се спре една абсолютно излишна нова система. Това не е система за закрила на децата, а за налагане на ценности на едни доста богати хора, стоящи зад нея, за техни лични цели и облаги. 

- Как отговаряте на родителите, които не вярват, че има проблем с приетите текстове и които с лекота казват: „На мен няма кой да ми вземе детето, защото аз съм добър родител и то расте в добра среда и не го шамаросват?” 

- Мога да ви кажа, че процентът на онези, които смятат, че за шамар трябва да се отнема дете от родителите, е много малък. Разбира се, побойничеството, насилието на детето и тормозът са недопустими и ние остро и строго го осъждаме. Но отнемане на детето от семейната среда е най-крайната мярка. Много други неща могат да се случат преди това и преди тя да се предприеме. А на хората, които казват, че на тях това не може да им се случи, бих напомнил, че имат съсед. И за съседь който не ги харесва и не одобрява поведението на децата им, има телефон 116 111 за сигнали.

Приемат се и анонимни сигнали, такова е законодателството. За да се подаде „хубав” сигнал, трябва непременно да се спомене в него и че има насилие над дете. Тогава посещението от социалните е гарантирано. Всъщност това, което направи Министерството на труда и социалната политика, е да подстрекава доносничеството и правенето на „мръсно” между съседи, чрез калпаво законодателство. Оказва се, че всяко семейство се деца у нас е невероятно уязвимо чрез тези поправки, приети в Закона за закрила на детето и всеки може да си позволи да изиграе много лоши шеги на семействата с деца. При положение, че в България има тежка демографска криза, такова законодателство влошава чувствително нормалната настройка на хората да имат поколение. От тези промени можем да очакваме само едно – окончателен демографски срив. 

- Бихте ли обяснили какъв път извървява дете, попаднало под социален патронаж и какво бъдеще го очаква след такъв сигнал и започва ли да заприличва българската система на суровата норвежка? 

- Щом има финансиране и от норвежката държава на социалните услуги у нас, то непременно моделите у нас се доближават вече до нейните. Много скоро точно като норвежците ще започнем да се оглеждаме наляво и надясно откъде да си вземем деца. А пътят на едно дете е много простичък. То се отнема от социалните и се праща при приемни родители или на друго място, предвидено от социалните. Най-често се забранява достъпът на родителите до самото дете. С него започват да се занимават психолози.

Какво говорят те с него, как го обработват и какво изкопчват от него, това никой не знае. По простата причина, че всичко това се извършва в едни т.нар. „сини стаи”, стаи за разпит със стъкло като по филмите, зад което се разпитват убийци, изнасилвачи и крадци. Само че с детето адвокати няма и няма кой да го подкрепя и родителят няма право да му изпрати защитник.

Максимумът, който може да се позволи на родителя, е отвъд стъклото да има негов адвокат-защитникq от който то не може да почерпи сигурност и защита, защото не го вижда. Т.е. всички показания, които клетото дете дава в тази стая – абсолютно самичко сред непознати, могат да се използват срещу родителя в съда. Знаете отлично, че професионалистите психолози много добре знаят как да накарат детето дори да си съчини истории за семейната среда. След това родителите отиват на съдебен процес. Нещо повече, делото може да започне най-рано един месец след отнемането на детето, а обикновено това става след 2 или 3 месеца.

В такъв процес родителят дори може да не се конституира като страна, забележете. Т.е. на делото може да отидат детето с неговите показания, някакви експерти с техните доклади и становища, както и доставчиците на социални услуги, които пък, от друга страна, са изключително финансово заинтересовани като поддържащи социални и кризисни центрове и „сини стаи” и там да няма нито един близък на хлапето. То – само срещу цялата система. Точно както е в Норвегия. 

- Откъдето следва отнемане на родителски права? 

- Да. От там детето попада в приемно семейство, където отново се наливат пари, или в център от семеен тип, който също се финансира от онези НПО-та. Повечето такива центрове се менажират от фондации и асоциации с чуждо бюджетиране. 

- Да не би да се окаже така и че закриването на домовете на сираци и деинституционализацията на децата в риск ще се окаже по-доброто решение от тези центрове, въпреки усилията и ресурсите, хвърлени от държавата за целта след случая „Могилино”? 

- В миналото едно дете „струваше” на държавата в такива домове между 50 и 70 стотинки. При това положение те представляваха същински ужас и мизерия. Но с тези пари, които в момента се отпускат, няма никаква гаранция какво всъщност отива от тях при децата. Съгласете се, че с този нов огромен бюджет, могат да се построят или ремонтират домовете за деца, за които да се грижи държавата, а не чужди организации, претендиращи да знаят как се гледат деца, а в същото време дават напълно налудничави идеи за възпитание. 

- Разчитате ли на политическа подкрепа за отмяна на поправките в законите? Ще водите ли разговори с определени сили? 

- Протестиращите не сме политическа сила, но тъй като партиите решават съдбата на страната, сме готови да водим разговори с всички без изключение и извън парламента, и в него. Готови сме да говорим с всекиго поименно, за да обясним и да разясним колко пагубно е това законодателство. Нямаме право да искаме България да се превърне в страна от доносници и доносничеството да се осъществява чрез най-чувствителната клетка на обществото – детето. Смятаме, че трябва да се говори с всеки човек, който разполага с какъвто и да е властови механизъм това да се промени. 

- Защо се стигна дотук, г-н Лафчиев?

- Защото се появи едно изключително могъщо лоби с огромен финансов ресурс и интерес, което прокара текстовете. Борбата с него е съвсем проста – като се убеди общественото мнение, че това не е правилното законодателството. Имаме Агенция за социално подпомагане и Държавна агенция за закрила на детето, чиито дейности в последните години са силно под въпрос. Борбата е и тяхната работа да се промени, защото към момента едно от нещата, което те правят, е да издават заповеди за отнемане на деца преди да са взети всички мерки за справяне с проблемите в самите семейства. Това представлява реално кражба на деца.

Всяко паднало решение на съда срещу отнемането на дете доказва, че е била извършена кражбата му. Наскоро едно семейство от Хасково осъди държавата за това, че му бяха отнети двете деца и върху тях е бил налаган системен тормоз и побой в приемните семейства, в които са били настанени. По сведения на в. 168 часа, има и случай на изтръгнато ухо от дърпане в приемни семейства. 

- Значи Темида все още е независима? 

- Засега да. Докато не бъде въведена и т.нар. ювенална юстиция и не бъдат създадени специализирани детски съдилища, които да потвърждават заповедите за отнемане на деца от родителите им. Точно това бе заложено в т.нар. Стратегия за детето. За сметка на това обаче непрекъснато се дават пари за обучения на прокурори, следователи и полицаи, финансирани отново от НПО-тата, как да се работи по ювенално правосъдие. 

- Кои са най-уязвимите семейства у нас за отнемане на дете? 

- Съвсем доскоро в най-голям риск попадаха децата от 0 до 5 години с предпочитан цвят и тен на кожата от кандидат-осиновителите. А от тук нататък всяко дете е в риск. Към всяко отнето дете летят много пари за обслужване от НПО-татаи те носят печалба, весник 168 часа нарича това явление – „деца-касички“. А най-застрашени са онези деца, които живеят в нормална семейна среда и имат нормални родители, защото те са предпочитани от приемните семейства и центровете от семеен тип. Те нямат проблеми с интеграцията, нито със социалните умения, за разлика от действително малтретираните деца в реален риск. Стига да са по-бедни или уязвими за хищниците (с по-ниска правна култура, живеещи в отдалечени места и т.н.) – те са идеалната жертва. Особено ако децата има са хубавички. И най-накрая ще обобщя: Няма отнето и едно дете от адвокат от София! Сетете се защо.