Грето-истерията и апокалиптичните измислици Автор: Стефан Джендов

11.10.2019  Няма шега, няма измама – еко-мореплавателката Грета Тунберг е сред предложените за Нобелова награда за мир. Някой би помислил, че Оскарите не могат да бъдат надминати по цинизъм и обществено лигавене, но е време Нобел да бъде присъден за откровена глупост: някой настоява политици да променят метеорологичните условия на земята, да спрат вулканите, да премахнат всички живи същества, които отделят въглеродни емисии и вероятно да прекратят всички практики, които удължават човешкия живот. Нито един разумен аргумент, нито един научен аргумент не може да пробие пред шоуто, което новата детска асамблея предлага.

  

Грета Тунберг позира със знамето на лесбийките, гейовете, бисексуалните и трансджендърите (ЛГБТ)

 Множество  творчески експерименти и налагането на всевъзможна идентичност отминаха своя пик и колелото се завъртя така, че постави на върха идеята за спасяване на света, но от дете. Не е съвсем ясно какво са казали по въпроса Ванга и Нострадамус, но цели научни институти замлъкнаха пред поредния абсурд: ревяща Грета Тунберг, която твърди, че детството й е отнето.

Всеки здравомислещ човек разбира цинизма в това твърдение, когато всяка година в Африка само от глад и жажда умират над 4 милиона деца, други са поразени от болести, трети – от насилие. В Индия на всеки три минути умира по едно бебе. В Китай ежеминутно умират по пет деца. 

 Според Световната здравна организация ежегодно умират около 10 млн. деца под 3 годишна възраст. Бебета, повече по брой от населението на България умират в нищета, но Тунберг е номинирана за Нобелова награда за мир. Ако случайно беше повдигнала въпроса за оцеляването на децата в Африка и Индия, дали би била предложена за Нобел за медицина? 

 Няма опасност в България да се появи нейно производно, което да поведе народа, защото за българите е важно никой да не ги спира да шофират старите си коли където си искат, да ги паркират по възможност по върховете на планините, да секат там, където им е удобно, да строят с материали, които избират и от защитени територии и да се отопляват с каквото намерят за добре.

Визията за екология и опазване на околната среда от страна на еко организациите в България се спира в два обекта:

Твърдо НЕ на развитието на ски зоната в Банско!

Да се пречи максимално на построяването на път през Кресненското дефиле!

По Черноморието протестите са срещу опитите да бъдат наложени правила за къмпингуване, опаковани в дълбоката вяра на протестиращите, че всеки може да се настани навсякъде, да си изкопае дупка-нужник където му падне погледът, да пали огньове, за да си готви на всяко място по природен начин. Обемът на свинщината, оставена от свободните къмпингари е моментно видима в кампанията Да изчистим заедно, като отчетените тонове боклуци се мултиплицират почти веднага. 

 Една от основните причини българите да не се хващат на апокалиптичните дивотии, които се разпространяват от Тунберг и тунбманиаците, е че българите преживяхме социализъма и знаем, че дори такъв режим не може да ни затрие.

Всъщност апокалиптичните прогнози са огледало на своето време.

През 1826 година романът „Последният човек“ на Мари Шели се отнася до свят, изцяло поразен от чума. Творбата й обаче се позовава на сходна по сценарий поема в бели стихове от 1805 г. на французина Жан Бабтист Гренвил, отново със заглавието „Последният човек“. През 1839 г. Едгар Алън По приключва с кислорода на планетата след удар с метеорит. През 1885 г. „След Лондон“ на Ричард Джефри се разглежда темата за екологична катастрофа, която връща хората в каменната ера.

Романите за край на света в резултат на екологична катастрофа се развихрят по мащаби и смелост от 1923 година, когато бактерия поразява всички растения и човечеството остава без храна. Нататък следват произведения, които заради човешката дейност унищожават тревата, заледяват планетата, превръщат я в голяма и безкрайна локва, изгарят континенти, вулканите се противят на първите небостъргачи и ги изпепеляват.

В наши дни неудържим в разрушението на планетата е режисьорът Роланд Емерих, който с еднаква лекота замразява цялата земя или я потапя в повече вода, отколкото изобщо съществува. Всичко се случва не за някакъв исторически период, а обикновено за няколко дни или евентуално седмици, докато за самолета на американския президент все още се намира гориво, за да лети над рушащия се свят.

Всъщност първото предупреждение за глобалното затопляне в резултат на парниковия ефект е описано през 1896 г. от Сванте Архениус и той започва така: „Изключително много е вече писано по темата за ролята на атмосферата върху климата от Джон Тиндейл…“ Става дума за неговата книга „Топлината – режими на движение“.

Макар индустриалната революция да е стартирала през 1896 г., нито технологиите, нито нивото на развитие на човечеството предполага вмешателство в природните процеси, но още тогава учените отбелязват ролята на парниковите газове.

Според НАСА парниковият ефект се дължи първо на слънцето, като 70 процента от слънчевата радиация се поема от океаните, земната повърхност и атмосферата. На земята, парниковите газове се дължат на изпарение на водата, на естественото отделяне на въглероден диоксид, за което причина номер едно са вулканите, метан и натриев оксид. Това си е чисто планетарна дейност и нито един политик не може да се намеси в тези процеси.

Нито един от днешните активисти не може да обясни защо между 1000 и 1200 г. времето в страни като Англия и Гренландия е било толкова топло, че е приличало повече на тропически пояс. В края на 19-ти век обаче настъпва мини ледникова епоха. Температурите се променят в Атлантика, по много крайбрежия, течения сменят посоките си.

Фактите, външните влияния, довели до тези промени и резултатите от тях за човечеството са известни на хиляди учени по света, но когато на сцената стои дете без образование, което чете написан текст и рони сълзи, че някой му е изял планетата, те нямат какво да кажат. А най-вероятно и не желаят да казват онова, което са базира на познание от милиони години наблюдение на планетата.

Най-страховитите прогнози, направени за почти незабавното бъдеще на земята през 1970 година гласят:

 Джорд Уалд, биолог от Харвард: „Цивилизацията ще загине за срок между 16 и 30 години, ако не бъдат предприети незабавни мерки срещу човешките въздействия върху планетата.“

 Бари Комънър от университета във Вашингтон предупреждава: „Ние сме насред климатична криза, която застрашава оцеляването на човечеството в идните няколко години!“

 Ню Йорк Таймс пише на първата си страница: „Човечеството трябва да спре замърсяването и да запази ресурсите си, защото сме изправени пред почти незабавно изчезване на човешкия род.“

 Пол Ерлич, американски биолог, известен с призивите си да се ограничи ръста на човешката популация е категоричен, че смъртността при хората ще достигне до 100-200 млн. човека годишно до началото на 80-те години, заради глобален недостиг на храна (През 1970 г. населението на земята е 3,7 млрд. При 7,7 млрд. През 2018 г., в света умират средно по 55 млн. човека)

 Петер Гюнтер от Тексаски държавен университет предвижда в доклад, че през 2000 г. целият свят, с изключение на Западна Европа, Северна Америка и Австралия ще гладуват до степен да умират стотици милиони хора. 

 Списанието Life излиза с прогноза на 1 януари, 1970 г. че учените са единодушни, че хората, които искат да живеят през 1985 г. ще могат да се движат навън само с противогази, а слънчевата светлина ще е намалена наполовина заради индустриално замърсяване на въздуха. 

 Харисън Браун, изследовател от Национална академия на науките на САЩ публикува графика в която доказва, че към 2000 г. запасите от метали в света ще са изчерпани. Що се отнася до цинк, алумий, злато и сребро, те ще са на нула към 1990 г. 

 През 1975 година издания като Тайм, Научен дайджест, Лос Анжелис таймс, Форчън, Чикаго трибюн, Ню Йорк магазин, Ню Йорк таймс излизат с обширни материали по темата за започващата нова ледникова епоха, която трябва да обхване целия свят в идните 15 години (тоест до 1980 година). В публикацията на Нюзуик обаче се споменава, че още през 1600 година Темза е замръзвала така, че лондончани я използвали като обикновена улица и място за игри за младежите. В същата година нюйоркчани се пързаляли по река Хъдзън.

 Обобщението на Националната академия на науките на САЩ е може би най-честно: „Какво причинява настъпването на мини ледниковите епохи за нас все още е непонятно. Познанията ни за механизмите на тази почти глобална температурна промяна са фрагментарни, базират се повече на наблюдения и геологически доказателства, а не на способност да предвидим процеса. Не само ключовите научни въпроси нямат отговори, но ние дори не знаем как точно да зададем въпросите, за да разберем процесите.“

 Истината е, че климатологията е млада наука, защото точното замерване на температурите датира от 1870 година, а едва през 1963 г. Джей Мъри Мичел събира данните от замерващите станции по целия свят и прави обща картина на планетарната температура. Неговото проучване показва плавно повишаване на температурите от 1800 година до 1940, след което следва тяхното спадане до периоди на мини ледникови територии докъм 1973 г. 

 Климатичните промени на земята са факт. Сред причините са 10 хиляди активни вулкани по дъната на океаните, затопляне, което се дължи на ръста на животни и хранителни култури, които неизменно допринасят за парниковия ефект. 

 1966: Изчерпване на петрола до десет години

1968: Пренаселването ще обхване целия свят.

1970: Природните ресурси ще бъдат изчерпани.

1972: Изчерпване на петрола до 20 години

 1978: Не се вижда край на 30-годишното охлаждане на Земята

 1988: Малдивските острови ще бъдат под водата до 2018 г. 

 1989: Нарастващите морски нива ще заличат всички нации, ако нищо не бъде направено до 2000 г.

 1989: Магистралата „Уест сайд хайуей“ в Ню Йорк ще бъде под вода до 2019 г.

 2000: Децата няма да знаят какво е сняг.

 2002: Глад до 10 години, ако не се откажем да консумираме риба, месо и млечни продукти.

 2004: Великобритания ще се превърне в Сибир до 2024 година

 2008: Според Ал Гор ледовете на Арктика ще се стопят до 2013 г.

 2009: Принц Чарлз дава 96 месеца да спасим света.

 2009: Ал Гор премества прогнозата си за обезледяването на Арктика за 2014 г.

 2013: Ледовете на Арктика ще се стопят до 2015 г.

 2014: Само 500 дни преди „Климатичният хаос“

 1980: Финално върхово ниво на добива на петрол през 2000 г.

 1996: Финално върхово ниво на добива на петрол през 2020 г.

 2002: Финално върхово ниво на добива на петрол през 2010 г.

 2005: Манхатън под вода до 2015 г.

 Какво следва от истерията около Грета Тунберг? Всъщност – нищо. Това, което младото момиче не разбира е, че след като премине истерията и около номинацията й за Нобел, в света ще се появи нова тема, ново маймунче, което да забавлява медиите и да противопоставя хората със здрав разум на онези, които само обичат шоуто. Междувременно светът се подготвя да обслужи своя 20-милиарден авиопасажер. Човечеството няма да спре заради нечий цирк и частни корпоративни интереси.

Локално винаги ще се намират  лично заинтересовани хора, които да препятстват прокарването на жизненоважни пътища, които да създават проблеми пред бизнеса и да възпират желанието на хората да спортуват на открито. Но точно тези процеси са осъдени на траен неуспех.

Грета Тунберг никога няма да чуе за опасните лифтове на Витоша, чието реновиране спират неколцина псевдо зелени активисти; няма да чуе колко човека са загинали в Кресненското дефиле, защото там около 40 човека се възмущават от проекта за нов и модерен път. У нас планетата не стои като тема, защото узурпаторите на уж защитата на природата гонят само една цел: да усвояват пари за псевдо проекти и затова вършат единственото, което могат – да пречат на всичко, което е в интерес на българите.