Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2019 19:50 - Червена лампичка за нашата ПВО http://glasove.com/c
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове:
0



Червена лампичка за нашата ПВО Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

09.10.2019 

Като се има предвид днешната тенденция за развитие на военната техника и начините за нейното бойно използване съвсем естествено възниква въпрос: правилно ли се определят основните направления за развитие на нашите въоръжени сили и правилно ли се насочват и без това оскъдните средства, заделяни за тях?

 image 

 Съвременното военно противопоставяне между великите сили има няколко важни измерения, сред които особено се откроява стратегията  за водене на прокси-война, т.е. война с посредници, която е силовият елемент на т.н. хибридна война, а новото във военно-техническо отношение е все по-активното разработване и използване на безпилотни летателни апарати /БЛА/ като многоцелево военно средство за решаване на различни задачи на бойното поле, в т.ч. и в прокси-войните.

 Смята се, че първият БЛА с радиоуправление за многократно използване е разработен през 1933 г. от английски инженери, а първите ударни БЛА са германската Фау-1, с която през Втората световна война се нанасят удари преди всичко по територията на Англия, и съветският тежък безпилотен бомбардировач ТБ-3, използван за взривяване на крупни обекти. 

 Активното създаване на БЛА започва в началото на настоящето столетие – към 2012 г. Само в САЩ се използват над 6000. Разработват се четири класа БЛА с маса от 10 кг до 20 т, с продължителност на полета от 30 минути до денонощие и с далечина на полета от няколко до хиляди километри.

 Нова тенденция е създаване на БЛА с размери на птица и дори на насекомо.

 Днес БЛА се използват за разузнаване на земни обекти, за целеуказване на артилерията и ракетните войски, за радиоелектронна борба /РЕБ/, за аерофото снимки, като ретранслатори на сигнали, за поразяване на земни цели и за борба с противниковите БЛА, т.е. като прехващачи. 

 Тези възможности наложиха създаване на различни методи и средства за борба с БЛА – от зенитно-ракетните комплекси /ЗРК/ с малка далекобойност за физическото им унищожаване, през средствата за РЕБ за прекъсване на сигнала за управление, до електнромагнитно оръжие, неутрализиращо електронното им оборудване. 

 През последните една-две години твърде интензивно е използването на БЛА за разузнаване и поразяване на земни цели в Сирия. Руските ВКС ги използват основно за разузнаване и за блокиране на сигнала от космическата навигационна система GPS NAVSTAR, използван от БЛА на ИГИЛ  – от началото на войната до средата на т.г. тяхните БЛА са участвали в около 15000 операции, прекарвайки във въздуха над 10000 часа.  

 Бойците на ИДИЛ от провинция Идлиб активно обстрелват руската ВВС база „Хмеймим”. През 2018 г. и до август т.г. са унищожени или приземени 118 БЛА, а за прехващането на 27 неуправляеми ракети от реактивната артилерия са използвани 31 зенитни ракети от ЗРК „Тор” и ЗРАК „Панцир-С1”.

 На 14 септември т.г. 18 ударни БЛА и седем крилати ракети /от тях три аварират/ атакуват двата нефтопреработвателни завода на Саудитска Арабия, нанасяйки значителни поражения. Ударът е осъществен от организацията "Ансар Аллах" на йеменския шиитски водач Абдул-Малика ал-Хуси. Впрочем бойците на тази организация носят името си от фамилията на неговия брат Хусейн ал-Хуси, убит през 2004 г.

 Саудитската ПВО, разполагаща със съвременни американски ЗРК „Пейтриът РАС-2”, „Пейтриът РАС-3” и собствен ЗРК „Шахин”,  изобщо не реагира. Не реагират и средствата за ПВО/ПРО на САЩ, разположени в този район. Причина за това не е в неефективността на намиращите се на въоръжение ЗРК, а във факта, че те не са предназначени за поразяване на такива малоразмерни или нисколетящи цели. Всъщност американският производител е заложил на тези комплекси характеристики само за борба с бойната авиация. Като се има предвид и недостатъчно ефективната организация на ПВО става ясно защо хусите нанесоха таково поражение на саудитските стратегически обекти. 

 Именно този случай е като светване на „червена лампичка” за страни с подобна система за ПВО/ПРО.  

 Възможностите на БЛА като ударно оръжие нееднократно е демонстрирано от САЩ – с тях  практически беше обезглавено ръководството на „Ал Кайда”, а общо са убити над хиляда противници на САЩ в Афганистан, Йемен, Сирия и в страни от Африка. През 2017 г. САЩ дислоцираха в Република Корея ескадрила с девет ударни БЛА MQ-1C „Gray Eagle” и личен състав 128 човека. БЛА се въоръжават с четири крилати ракети „Hellfire”, летят на височина до 7600 м с максимална скорост 320 км/ч и на разстояние около 4500 км. 

 През тази година на авиобаза „Мирославец”, Полша, напълно е развърната ескадрила с ударни БЛА MQ-9 „Reaper”- тяхните характеристики са сходни с тези на MQ-1C, но поемат по-голям товар - те се въоръжават с 6 КР „Hellfire”, авиобомби с полуактивно лазерно насочване и такива с насочване по сигнал от космическата навигационна система GPS NAVSTAR.

 БЛА вече са оръжие не само на слабите в икономическо и военно отношение страни, но и на великите сили,

 в които тенденцията за развитието и използването им е твърде мащабна. Едно от направленията е създаване на мини БЛА от които се формира рояк /ято/, който по време на полет, на основата на изкуствен интелект, може да се самоорганизира и да се самонасочи за удар по една или няколко цели.

 Друго направление за развитие се определя от наскоро осществения опит в Русия. При провеждането му едновременно летяха тежкият изтребител от пето поколение Су-57 и многоцелевият 29-тонен БЛА С-70 „Охотник”, конструиран по схема „летящо крило”. По време на полета управлението на БЛА, освен от оператор, се поема и от изтребителя - твърди се, че е възможно едновременно да се управляват няколко такива БЛА. 

 Едновременното и синхронизирано използване на пилотирана и безпилотна авиация практически открива

 нов етап в развитието и използването на бойната авиация.

 Предполага се, че главната задача на БЛА ще бъде привличане вниманието на ПВО/ПРО, т.е. прикриване на пилотираната авиация, разкриване елементите на противниковата противовъздушна отбрана и нанасяне на удари по крупни обекти. 

 Изпълнението на тези задачи изисква съответна организационна структура на поделенията безпилотна авиация, подготовка на личния състав и всестранно техническо осигуряване. Всъщност в САЩ, Китай, Русия и други страни такава вече вече е извършена и за безпилотната авиация се подготвят значителен контингент командири, оператори и необходимите технически специалисти. Изключително внимание се отделя на включването на безпилотната авиация в общата система за управление на войските и на синхранизиране на действията им с останалите родове войски в рамките на съответния вид въоръжени сили.

 Защо се привежда тази информация за бойното използване на БЛА и за основните тенденции на тяхното развитие? Защото те пределно ясно показват на широката общественост, на специалистите тя отдавна е известна, каква реална опасност вече представляват БЛА за всяка страна, непогрижила се своевременно за своите радиотехнически войски и за средствата за ПВО/ПРО. Тази опасност с пълна сила важи и за нашата система за ПВО.   

 На нашите учени и инженери, за разлика от политическото ръководство, управлявало страната през последния четвърт век, много добре са известни както възможностите, така и опасността от БЛА. 

 Още през 60-те години на ХХ век за нашата армия бяха разработени няколко варианта на радиоуправляема мишена /РУМ/, всъщност БЛА, продавана и на СССР. През 80-те години в серийно производство са три модификации на РУМ „Ястреб”, използвани в продължение на 25 години за тренировка на зенитно-ракетните войски. Характерно за нашите „Ястреби” е това, че те са и влекачи на малък планер, по който може да се води стрелба, а монтираната в него апаратура да отчита попаденията. Нов подход е и фактът, че „Ястреб-2” е носител на тактически радиосмутител „Стършел”, който създава радиосмущения на свързочните средства и следователно формира по-реална обстановка при тренировките. 

 През 90-те години на миналия век създадените технологии и отличните специалисти с лека ръка бяха изоставени и загубени. Днес работата по БЛА започва от нулата, което важи и за нашите фирми, наели се да разработват БЛА - „Армстехно”, „Teлесис” и ВМЗ-Сопот, сключил договор през 2018 г. с израелска фирма за трансфер на технологии. 

 В Министерството на отбраната също има известно движение по това направление. През 2012 г. то разработи Концепция за въздушно наблюдение и разузнаване с безпилотни летателни системи от Въоръжените сили на Република България”. Това е първия документ, в който се анализират всички аспекти на безпилотните летателни системи /БЛС/, чийто изпълнителен елемент са БЛА, като платформи за разполагане на разузнавателни устройства и оръжия. 

 Едва след седем години, на 27 юни 2019 г., дирекция "Отбранителна аквизиция" на МО обяви обществена поръчка "Придобиване на безпилотни летателни системи по проект „Въздушно наблюдение и разузнаване с безпилотни летателни системи от Сухопътните войски", като желаещите фирми трябваше да представят предложенията си до 10 юли т.г. 

 Даденият твърде продължителният срок от шест години за реализиране на поръчката не говори за особена заинтересованост на МО от развитие на това направление за нуждите на въоръжените сили като цяло. Освен това от класиралия се производител се иска да обучи пет оператора за работа със заявените два типа БЛА /клас I „Мини” и клас II  „Малки”/, което също говори за недостатъчно сериозно отношение. Използването на БЛС изисква формиране и подготовка на съответни подразделения и всестранно обучение на оператори и технически персонал, което трябва да се осъществи във факултет „Авиационен” на Националния военен университет „Васил Левски“, а не от производителя.

 Наличието и използването на БЛС в нашата армия е твърде важно направление, но също така не по-малко важна е и защитата от БЛА. Неутрализирането на влитащи БЛА изисква откриването и идентифицирането им, за да бъдат прехванати. За целта е необходимо наличие на плътно радиолокационно поле над нашата територия и съответни средства за прехващане. 

 В този аспект безпокойство предизвиква изводът, направен в „Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2018 г.”, в чийто раздел за ВВС се констатира : „Радиотехнически  войски осигуряваха радарното покритие над  територията на страната в условията на редица обективни  ограничения, наложени от изключително незадоволителното състояние на радиолокационните комплекси от основния компонент на системата за наблюдение на въздушното  пространство, които функционират с частични неизправности и силно занижени основни технически параметри”.  

 Едва ли е необходим коментар на този извод. Може само да се добави, че съвременните РЛС на Саудитска Арабия и на американските бази в този регион не успяха да предотвратят удара на БЛА, а какво остава за радиолокационни комплекси със неизправности и занижени технически параметри. 

 Ще могат ли нашите практически занемарени радиотехнически войски, комплектувани с морално остарели и по същество неизправни РЛС да откриват малоразмерни или нисколетящи въздушни цели? 

 Отговорът е ясен и твърде тревожен. Затова е и констатацията, че за нашата ПВО, не след случая със Саудитска Арабия, а отдавна свети червена лампичка.

 Без съвременни радиотехнически войски не могат ефективно да функционират не само зенитно-ракетните войски, чието състояние впрочем не е по-различно от това на РТВ, но и чаканите многоцелеви изтребители F-16. Следователно опасността за нашите стратегически обекти от удари на малка група терористи или на крупна терористична организация с БЛА или несколетящи крилати ракети е напълно реална.

 Бъдещата ни ескадрила F-16 може и най-вероятно ще се управлява и ще й се целеуказва от командната структура на НАТО в Европа преди всичко в аспект противопоставяне на Русия в Черноморския басеин. Но НАТО нито има за цел, нито разполага с възможности за предотвратяване на удари с БЛА по цялата си подконтролна територия и преди всичко на „фронтовата” полоса от Балтийско до Черно море. 

 НАТО може и ще осигури защита на интересуващите го стратегически обекти на наша територия, например летищата Граф Игнатиево и Безмер, полигона Ново село и евентуална база на Черно море. Като тенденция това се вижда и от изследването на RAND Corporation, цитирано от Епицентър.бг.

 Грижата за нашите стратегически обекти е наша и тя е посочена в чл.3. от Вашингтонския договор – в случая „наша” преди всичко означава задължение на премиер и министър на отбраната, които и да се те. 

 Като се има предвид днешната тенденция за развитие на военната техника и начините за нейното бойно използване съвсем естествено възниква въпрос: правилно ли се определят основните направления за развитие на нашите въоръжени сили и правилно ли се насочват и без това оскъдните средсва, заделяни за тях?




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19701543
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031