Постинг
09.11.2019 22:54 -
Кратка история (втора част)
Автор: bulgaria1914
Категория: Политика
Прочетен: 342 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.11.2019 00:51
Прочетен: 342 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.11.2019 00:51
" Здравей Читателю!
Това е втора част от кратката история на шайката пишман-социалисти, икономически и културно подчинени на олигархията в Москва. Кои са БСП? Как успяха да подменят лявата идея и да излъжат стотици хиляди хора, иначе хуманисти по сърце, да им служат толкова години? Защо у нас няма нормална лява партия?
Здравей и ти, разгневен Комунисте! Ще ми се да знаеш, че нито те мразя, нито те обичам. Просто се надявам да успееш поне веднъж, някога … да се усмихнеш човешки.
И така, ако вече сте прочели първата част на това писание – благодаря и давайте надолу за втората.
***
Какво се случва после ли? В Русия трупът на другаря Ленин е превърнат в експонат зад стъклена витрина, другарят Сталин е станал шеф, а у нас идват …
Априлските събития, 1925. Това са едни от любимите събития на комунягите! Според тях, след атентата в църквата Света Неделя, биват избити “десетки хиляди борци-антифашисти, загинали геройски за свободата на народа”. Това разбира се не е съвсем вярно! Като казвам “съвсем”, имам предвид преувеличено е стотина-двеста пъти. Трудно е да се проумее в пълнота картинката у нас по онова време, ако не се вземат предвид следните факти:
- България е загубила 2-3 войни и бая територия и е в национална криза
- Септемврийското въстание и атентатите са отворили в обществото кървава рана
- Москва ръси яко кинти за да има у нас “революционна обстановка”, т.е. за да може въпросната рана да продължава да кърви!
- Горите бъкат от шайки комуняги, анархисти, анархо-комунисти и всякакви такива, …
- … които грабят влакове като във филм, убиват журналисти и общественици, и т.н.
- Селата са фрашкани със шпиони, помагачи, ятаци и съветски фенове
- А комунягите продължават да подклаждат омраза и говорят само за анти-български неща …
- … за СССР, за насилствено отнемане собствеността на хората, за Балкански Федерации, за Световни Революции и т.н.
- Е, на народа му е било доста писнало …
Става касапница! Затова се случва така, че някои глупаци на правителствена служба, опитвайки се да наложат върховенство на закона с цялата му строгост, здраво предозират и бая народ си отива “при опит да избяга”. Като например, Гео Милев. От друга страна, представете си на фона на горните факти, как Гео Милев е бил нещо като Дърева и Волгин взети заедно, но с една разлика – имал е талант! Бил е голям трън, защото хем не е нарушавал писаните закони, хем постоянно е величаел шайките разбойници опитващи се да вземат властта чрез убийства и насилие. Лека му пръст …
Още от тогава комунягите действат така: Първо насаждат омраза, организират грабежи, демагогстват и лъжат. После, когато в крайна сметка ги погне закона, започват да се правят на невинни: “Помощ, не ни гонете, спрете с омразата!“.
1927, Работническа Партия. През 1927 БКП е все още незаконна, но междувременно, на власт идва Андрей Ляпчев. Това е онзи, който казва: “Со кротце, со благо!”. Съответно прави грешка и се договоря с някои шефове на комунягите да спрат да се крият, но срещу едно условие – новата им партия да не бъде подчинена на Москва. Хаха, какъв идеалист!
Комунягите се навиват и веднага спретват легална партия наречена РП (Работническа Партия). Нелегалната БКП обаче си остава паралелно да действа тайно, както правят мафиите. Правят си веднага и собствен вестник – “Работническо Дело“. Това е същият вестник, с който поколения наред ще си увиват армаганите за внуците в града, а безброй работници ще го ползват като покривка за щайга и ще си режат кашкавала върху него. А дядо ми го ползваше и за още нещо (както и аз когато бях войник), но това няма историческо значение…
Голямата Депресия. Голямата депресия е нещо като кризата от 2009 ама доста по-гадна. Но, по-интересна е депресията в БКП. В периода след 1925, комунягите са в изолация, старите социалисти са отстранени, лява интелигенция на практика няма. Само най-простите хора им остават фенове, другите се осъзнават. Има и няколко объркани идеалисти за цвят, предимно студенти. БКП се управлява в България от една малка, крайно жестока и фанатично обичаща СССР (т.е. парите идващи от там) върхушка – т. нар. “леви сектанти”. А доскорошните вождовете на пишман-революцията и на БКП отдавна са геройски избягали зад граница и там са станали “задгранични” шефове. Това са Васил Коларов и Георги Димитров. През тях минават парите за тероризъм идващи от Москва и съответно яко се дърлят с местните вождове. Разправиите продължават чак до 1935/6, когато шефовете в СССР побеждават. От този момент нататък, в БКП наистина не остава нищо българско (освен клетия им, излъган електорат). Така е и до днес …
Междувременно в Берлин! През 1933, побърканият холандец Маринус ван дер Любе драсва клечката на Райхстага (германският парламент). Всъщност, и до сега не е ясно дали е той или е някой друг! Покрай тази афера са заловени и 3-ма българи, един от които е “задграничния вожд” Георги Димитров. Също така известен и като Гошо Тарабата (наистина!!). Кой обаче е той??
Георги Димитров набира фенове още на 20 и нещо докато организира зулуми. После прави бърза кариера (#КАК??) и става най-младият депутат в парламента (само на 31!!) и остава такъв цели 10 години. Димитров е против националното обединение на България и подскача като чуе думата “патриот”. Бидейки депутат не е мобилизиран, но това не му пречи, имайки имунитет, да ходи на фронта и да навива горките войничета да хвърлят пушките. Поради това предателство е прибран за 4 месеца на топло. След въстанието 1923, “геройски” бяга в Австрия, СССР и на други места. Там започва да прави неща платени от Коминтерна, с цел да е по-справедлив света, а и за да си изкарва хляба и пиенето (бил е пияндурник!!).
Лайпцигски Процес. На образувания съдебен процес за палежа, лицето Димитров надприказва Херман Гьоринг, повтаряйки накрая като фанатик: “СССР е най-великата страна!“, докато на нациста не му избиват чивиите и не започва да беснее. За това му поведение, комунягите ще го нарекат “Героят от Лайпциг” и после ще си доизмислят 3/4 от речите му.
След формална лека присъда (помага и застъпничеството на, забележете, Цар Борис III), фашагите пускат Димитров да си ходи по живо, по здраво. Тогава той получава съветски паспорт и става руснак. Заема постове в КПСС, става депутат в съветския парламент (руската Дума). Такъв е от 1937, та чак до 1945, когато си идва у нас (заедно с цяла орда порусначени български комуняги). А, и честичко се наливат до късно със Сталин.
Преврат, 19 Май 1934. През изминалите няколко години, е управлявала коалиция наречена Народен Блок, съставена от най-разнообразни партии. Те така и не успяват да спретнат читаво правителство и кабинетите се сменят като настроенията на влюбена тинейджърка. Появяват се и една камара движения и партийки, някой от които сериозни фенове на фашагите. Тогава на една група интелектуалци (наречена “Звено”) и на военните им писва, и правят преврат. Работата е там, че и на Царя му писва. Той, възползвайки се от преврата, установява нещо като диктатура. Ето как: първо пичовете от Звено забраняват партиите, разпускат парламента и суспендират конституцията. А в последствие, Царят ги разкарва тях, но пък “пропуска” да възстанови забранените неща. Така той остава да управлява практически сам до смъртта си през 1943. Хитрец!
Важно е да се подчертае, че този преврат за разлика от червените бунтове, минава културно и без да пострада никой. Освен това, превратът е до някаква степен обвързан и с Югославската политика, и у нас отново започва да се говори за Балкански Федерации и т.н. Комунягите се кефят на факта, както и на всичко, което руши държавността, (т.е. намирисва на “революционна ситуация”), и съответно не правят нищо смислено. Всъщност, те дори стават гъсти със Звено и с техния министър-председател – Кимон Георгиев. Този същият, ще стане първият министър председател по-нататък – след втората световна.
Идва Мрак! Светът постепенно се готви за втората световна касапница. Босовете в Москва нареждат на местните да започнат да общуват по-човешки с другите (по-правилните!) леви партии у нас. През 1938 БКП се обединяват с легалното си проявление – Работническата партия. Новото нещо се казва БРП(к), т.е. Българска Работническа Партия – комуняги.
От тук, та до навечерието на войната, БРП опитва да организира малко стачки, малко политика, малко пропаганда, … но нищо сериозно. Най-често цапотят с блажна боя по оградите глупости от сорта на: “СССР е най-велик!“."
Статията е взета от: https://forum.investor.bg/forum/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8/14981-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-%D0%B4%D0%BE-19-03-2014-%D0%B3/page213
Това е втора част от кратката история на шайката пишман-социалисти, икономически и културно подчинени на олигархията в Москва. Кои са БСП? Как успяха да подменят лявата идея и да излъжат стотици хиляди хора, иначе хуманисти по сърце, да им служат толкова години? Защо у нас няма нормална лява партия?
Здравей и ти, разгневен Комунисте! Ще ми се да знаеш, че нито те мразя, нито те обичам. Просто се надявам да успееш поне веднъж, някога … да се усмихнеш човешки.
И така, ако вече сте прочели първата част на това писание – благодаря и давайте надолу за втората.
***
Какво се случва после ли? В Русия трупът на другаря Ленин е превърнат в експонат зад стъклена витрина, другарят Сталин е станал шеф, а у нас идват …
Априлските събития, 1925. Това са едни от любимите събития на комунягите! Според тях, след атентата в църквата Света Неделя, биват избити “десетки хиляди борци-антифашисти, загинали геройски за свободата на народа”. Това разбира се не е съвсем вярно! Като казвам “съвсем”, имам предвид преувеличено е стотина-двеста пъти. Трудно е да се проумее в пълнота картинката у нас по онова време, ако не се вземат предвид следните факти:
- България е загубила 2-3 войни и бая територия и е в национална криза
- Септемврийското въстание и атентатите са отворили в обществото кървава рана
- Москва ръси яко кинти за да има у нас “революционна обстановка”, т.е. за да може въпросната рана да продължава да кърви!
- Горите бъкат от шайки комуняги, анархисти, анархо-комунисти и всякакви такива, …
- … които грабят влакове като във филм, убиват журналисти и общественици, и т.н.
- Селата са фрашкани със шпиони, помагачи, ятаци и съветски фенове
- А комунягите продължават да подклаждат омраза и говорят само за анти-български неща …
- … за СССР, за насилствено отнемане собствеността на хората, за Балкански Федерации, за Световни Революции и т.н.
- Е, на народа му е било доста писнало …
Става касапница! Затова се случва така, че някои глупаци на правителствена служба, опитвайки се да наложат върховенство на закона с цялата му строгост, здраво предозират и бая народ си отива “при опит да избяга”. Като например, Гео Милев. От друга страна, представете си на фона на горните факти, как Гео Милев е бил нещо като Дърева и Волгин взети заедно, но с една разлика – имал е талант! Бил е голям трън, защото хем не е нарушавал писаните закони, хем постоянно е величаел шайките разбойници опитващи се да вземат властта чрез убийства и насилие. Лека му пръст …
Още от тогава комунягите действат така: Първо насаждат омраза, организират грабежи, демагогстват и лъжат. После, когато в крайна сметка ги погне закона, започват да се правят на невинни: “Помощ, не ни гонете, спрете с омразата!“.
1927, Работническа Партия. През 1927 БКП е все още незаконна, но междувременно, на власт идва Андрей Ляпчев. Това е онзи, който казва: “Со кротце, со благо!”. Съответно прави грешка и се договоря с някои шефове на комунягите да спрат да се крият, но срещу едно условие – новата им партия да не бъде подчинена на Москва. Хаха, какъв идеалист!
Комунягите се навиват и веднага спретват легална партия наречена РП (Работническа Партия). Нелегалната БКП обаче си остава паралелно да действа тайно, както правят мафиите. Правят си веднага и собствен вестник – “Работническо Дело“. Това е същият вестник, с който поколения наред ще си увиват армаганите за внуците в града, а безброй работници ще го ползват като покривка за щайга и ще си режат кашкавала върху него. А дядо ми го ползваше и за още нещо (както и аз когато бях войник), но това няма историческо значение…
Голямата Депресия. Голямата депресия е нещо като кризата от 2009 ама доста по-гадна. Но, по-интересна е депресията в БКП. В периода след 1925, комунягите са в изолация, старите социалисти са отстранени, лява интелигенция на практика няма. Само най-простите хора им остават фенове, другите се осъзнават. Има и няколко объркани идеалисти за цвят, предимно студенти. БКП се управлява в България от една малка, крайно жестока и фанатично обичаща СССР (т.е. парите идващи от там) върхушка – т. нар. “леви сектанти”. А доскорошните вождовете на пишман-революцията и на БКП отдавна са геройски избягали зад граница и там са станали “задгранични” шефове. Това са Васил Коларов и Георги Димитров. През тях минават парите за тероризъм идващи от Москва и съответно яко се дърлят с местните вождове. Разправиите продължават чак до 1935/6, когато шефовете в СССР побеждават. От този момент нататък, в БКП наистина не остава нищо българско (освен клетия им, излъган електорат). Така е и до днес …
Междувременно в Берлин! През 1933, побърканият холандец Маринус ван дер Любе драсва клечката на Райхстага (германският парламент). Всъщност, и до сега не е ясно дали е той или е някой друг! Покрай тази афера са заловени и 3-ма българи, един от които е “задграничния вожд” Георги Димитров. Също така известен и като Гошо Тарабата (наистина!!). Кой обаче е той??
Георги Димитров набира фенове още на 20 и нещо докато организира зулуми. После прави бърза кариера (#КАК??) и става най-младият депутат в парламента (само на 31!!) и остава такъв цели 10 години. Димитров е против националното обединение на България и подскача като чуе думата “патриот”. Бидейки депутат не е мобилизиран, но това не му пречи, имайки имунитет, да ходи на фронта и да навива горките войничета да хвърлят пушките. Поради това предателство е прибран за 4 месеца на топло. След въстанието 1923, “геройски” бяга в Австрия, СССР и на други места. Там започва да прави неща платени от Коминтерна, с цел да е по-справедлив света, а и за да си изкарва хляба и пиенето (бил е пияндурник!!).
Лайпцигски Процес. На образувания съдебен процес за палежа, лицето Димитров надприказва Херман Гьоринг, повтаряйки накрая като фанатик: “СССР е най-великата страна!“, докато на нациста не му избиват чивиите и не започва да беснее. За това му поведение, комунягите ще го нарекат “Героят от Лайпциг” и после ще си доизмислят 3/4 от речите му.
След формална лека присъда (помага и застъпничеството на, забележете, Цар Борис III), фашагите пускат Димитров да си ходи по живо, по здраво. Тогава той получава съветски паспорт и става руснак. Заема постове в КПСС, става депутат в съветския парламент (руската Дума). Такъв е от 1937, та чак до 1945, когато си идва у нас (заедно с цяла орда порусначени български комуняги). А, и честичко се наливат до късно със Сталин.
Преврат, 19 Май 1934. През изминалите няколко години, е управлявала коалиция наречена Народен Блок, съставена от най-разнообразни партии. Те така и не успяват да спретнат читаво правителство и кабинетите се сменят като настроенията на влюбена тинейджърка. Появяват се и една камара движения и партийки, някой от които сериозни фенове на фашагите. Тогава на една група интелектуалци (наречена “Звено”) и на военните им писва, и правят преврат. Работата е там, че и на Царя му писва. Той, възползвайки се от преврата, установява нещо като диктатура. Ето как: първо пичовете от Звено забраняват партиите, разпускат парламента и суспендират конституцията. А в последствие, Царят ги разкарва тях, но пък “пропуска” да възстанови забранените неща. Така той остава да управлява практически сам до смъртта си през 1943. Хитрец!
Важно е да се подчертае, че този преврат за разлика от червените бунтове, минава културно и без да пострада никой. Освен това, превратът е до някаква степен обвързан и с Югославската политика, и у нас отново започва да се говори за Балкански Федерации и т.н. Комунягите се кефят на факта, както и на всичко, което руши държавността, (т.е. намирисва на “революционна ситуация”), и съответно не правят нищо смислено. Всъщност, те дори стават гъсти със Звено и с техния министър-председател – Кимон Георгиев. Този същият, ще стане първият министър председател по-нататък – след втората световна.
Идва Мрак! Светът постепенно се готви за втората световна касапница. Босовете в Москва нареждат на местните да започнат да общуват по-човешки с другите (по-правилните!) леви партии у нас. През 1938 БКП се обединяват с легалното си проявление – Работническата партия. Новото нещо се казва БРП(к), т.е. Българска Работническа Партия – комуняги.
От тук, та до навечерието на войната, БРП опитва да организира малко стачки, малко политика, малко пропаганда, … но нищо сериозно. Най-често цапотят с блажна боя по оградите глупости от сорта на: “СССР е най-велик!“."
Статията е взета от: https://forum.investor.bg/forum/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8/14981-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-%D0%B4%D0%BE-19-03-2014-%D0%B3/page213
Епидемията у нас е спряла да се разраств...
Американские военные готовятся взять вла...
Кой ще спечели милиарди от пандемията? ...
Американские военные готовятся взять вла...
Кой ще спечели милиарди от пандемията? ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 12