БЪЛГАРИ В ИТАЛИЯ ВЕКОВЕ ПРЕДИ АЛЦЕК  

През 2012-та година, в blog.bg публикувах работата си “Чудото с българина-една интересна история”. Материалът действително предизвика интерес защото бе прочетен над 24 000 пъти. Темата засяга ранното присъствие на българи на Апенинския полуостров, или казано другояче – в земите на Италия. Използвах представения от Веселин Бешевлиев разказ на папа Григорий Велики.   Става дума за събитие, което главата на църквата определя като чудо. През VI на територията на Италия се провеждат много битки. При една от тях пострадва малко воловарче, което явно изненадано от бойните действия, не е успяло да се оттегли навреме и бива ранено. След битката при детето бил доведен един българин, който служи като мечоносец в армията на пълководеца Нарзис. Българинът заговорил на воловарчето на своя език, а то отговорило разбирайки всичко казано.   За Папа Григорий това е истинско чудо. Той смята, че тежко раненото дете е било на небето, където е научило всички езици, включително и българския и това е направило общуването с българския боец възможно.   Всъщност обяснението е друго. Много по-логично е да се приеме, че раненото воловарче е принадлежи на обитаваща Апенините етническа група, към която спада и българинът на римска служба. Дори да живеят в различни региони, хора от един и същ произход биха били в състояние да се разберат, ако се срещнат. Нашият език е много консервативен и това със сигурност помага на хора отделили се от Балканите преди много време да се разберат със своите роднини.   Това обяснение е логично, но веднага изниква един сериозен хронологичен проблем. Описаните от Папа Григорий събития са от VI век. Или се касае за битката при Тагѝнай -552 г., или за тази край Волтурно -554 г. Във всеки случай – около век преди идването на Алцек в земите на Италия. Според Павел Дякон, Алцек и неговите българи идват доста по-късно - по времето на лангобардския крал Гримуалд, а той властва в периода 662-667.   “During these times a duke of the Bulgarians, Alzeco by name, left his own people, from what cause is unknown, and peacefully entering Italy with the whole army of his dukedom, came to king Grimuald, promising to serve him and to dwell in his country.” -P.Deac.H.L. XXIX
http://www.thule-italia.org/Nordica/Paul%20the%20Deacon%20-%20History%20of%20the%20Lombards%20(1907)%20[EN].pdf?lbisphpreq=1   В старата си работа от 2012 година предложих разрешение на загадката: причината в земите на Италия да има хора разбиращи езика ни се крие в това, че Алцековите българи принадлежат на старите балкански народи, за които има сведения, че още в най-дълбока древност са се заселили на Апенинския полуостров.  

За установяване на стари балканци в земите на Италия има не само исторически извори, не само има названия на селища и реки като тези от наша територия, но могат да се намерят дори свидетелства, че част от въпросните балкански преселници са носили името българи, както ще се уверим след малко.   Преди обаче това да стане, държа да направя кратно, но важно уточнение – обитаващите земите ни от най-дълбока древност траки и пеласги са хора от един и същ произход. Докато траки най-вероятно е екзоним, т.е. име полвано от римляни и гърци за дедите ни, то пеласги по-скоро е самоназвание.   
Капитолийската вълчица с близнаците Ромул и Рем -Lupa Capitolina: she-wolf with Romulus and Remus. Bronze, 13th century AD[1] (the twins are a 15th-century addition). - - Jastrow (2006) https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/aa/Capitoline_she-wolf_Musei_Capitolini_MC1181.jpg/800px-Capitoline_she-wolf_Musei_Capitolini_MC1181.jpg

Да започнем с историческите извори. Те засягат различни преселения на различни групи наши предци. При описанието на Лациум, Плиний Стари споменава, че областта е обитавана в различни времена от различни хора, като пеласгите са една от групите:   “Latium antiquum a Tiberi Cerceios servatum est m. p. L longitudine: tam tenues primordio imperi fuere radices. colonis saepe mutatis tenuere alii aliis temporibus, Aborigenes, Pelasgi, Arcades.”- Plin.III.56   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/home.html   Уповавайки се на свидетелства на Меандрий, Страбон твърди, че след Троянската Война, енети и траки са се заселили в северните покрайнини на Адриатическо море:   “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias. “-Strab.XIII.3.25   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html   Дионисий от Халикарнас пише за едно доста по-ранно преселение на стари балканци на Апенинския полуостров. Този автор е уверен, че пеласгите са взели участие в основаването на Рим:   “As for the Pelasgian nation, however, those who were not destroyed or dispersed among the various colonies (for a small number remained out of a great many) were left behind as fellow citizens of the Aborigines in these parts, where in the course of time their posterity, together with others, built the city of Rome. “-Dion.Hal. Rom.Ant.I.30.5   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Dionysius_of_Halicarnassus/1B*.html   В cвоя работа от 2015 г. “Мистерията на древните етруски” представих едно интересно свидетелство на Плутарх. Според него пеласгите били могъщи хора, който успели да покорят почти всички народи. След идването си (в земите на Лациум бел.моя) пеласгите основали Рим, името Roma означавало сила на пеласгийски език: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.“ –Plut.Rom.I.1.   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html
На старобългарски думата рамѣнъ означава силен. Явно тук коренът е *ram/*rom-сила, мощ, а частицата -ѣнъ служи за образуване на прилагателно както е и днес: силен, волен, мощен, горен. В старогръцкия срещаме пеласгийската заемка ὄρμενος-висок (едър, силен бел.моя). Явно южните ни съседи са префасонирали ромен/ρὄμενος-на ὄρμενος, тъй както преобразуват древната наша дума ἔλενος-елен на ἔνελος-елен. За справка – H.Frisk, Griechische Etymologische Wцrterbuch, z.514, бел.Niedermann.   Коренът *ram/*rom-сила, мощ, намираме в тракийската ономастика по простата причина, че както вече бе обяснено - траки и пеласги са хора от една и съща общност, делят един език и култура. Според акад. Вл. Георгиев към едно от най-древните названия на тракийски богове трябва да се причисли Роме/Рομη, в Дакия пък се среща топонима Ramidava/Рамидава.   Нашата древна дума *rome-сила е обяснение за предложеното от Плутарх значение на името на град Рим-Roma. Разбира се има и други възможности за тълкуване на названието на древния град. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt- град на река, като при анализа споменава и стблг. думи строуiа-струя и островъ.   Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е по-старото име на река Тибър:   “nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…”-Serv. Serv. A. 8.63
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0053%3Abook%3D8%3Acommline%3D63   В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων” – “(По-старото бел.моя) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.моя), наподобява, напомня силно за Стрюмон (река Струма бел.моя).”   Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и на запад, аз съм господар”-“For I am Pelasgus, offspring of Palaechthon, whom the earth brought forth, and lord of this land; and after me, their king, is rightly named the race of the Pelasgi, who harvest the land. Of all the region through which the pure [255] Strymon flows, on the side toward the setting sun, I am the lord.” – Aesch.Suppl. 250-255   http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0016%3Acard%3D234   Съвсем нормално е когато един народ се пресели в друга област, да нарече реки и местности с имена на реки и местности от Родината. Давайки описание на остров Крит и опирайки се на сведенията на Омир, Страбон посочва пеласгите като поселници там: “ there Cretans of the old stock, proud of heart, there Cydonians, and Dorians too, of waving plumes, and goodly Pelasgians." Strab. V. 2.4   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html   Пеласгийското присъствие на остров Крит обяснява защо там има топоними като Ида, Пергам, Сетоя, Гортиния, Истрон, Аптера, отговарящи на старобалканските Идаке, Пергам, Сети-дава, Гортиния, Истрия, Абдера.   Пеласгийското присъствие на Апенинския полуостров обяснява и защо намиращите се в Лациум и Етрурия селища Verulae, Satricum, Scaptia, Setia, Sura, Caletra, Visentium, Stabiae имат паралели в тракийската/ пеласгийската ономастика:Vereta (Ereta), satri, Scapte syle, Seti-dava, Chalastra, Visante, Stobi.   В такъв случай, имайки предвид ранното идване на определена група трако-пеласги на Апенините, не бива да се учудваме, че те са дали на реката течаща през тяхното селище името Стрюмон, което по-късно римляните променят на Румон.   И в двата случая – дали Roma идва от *romen-силен, или *strumon-струя, смисъл на български език има. Ha този момент е трудно да се направи крайно заключение от коя древнобългарска дума произлиза името на Рим, но реално нещо друго е по-важно, а това е – как точно са се наричали хората дали името на Вечния град?   Пеласги е само колективно название, известни са отделни групи като кавкони, сели, темники, лелеги и т.н. Съществуват индикации, че сред дошлите от балканите преселници е имало хора от групата на сатрите, те са дали името на намиращият се близо до град Рим Сатрикум.   Проф. Диана Гергова съобщава за Сатрианум -друго селище с подобно име, като свързва името с тракийското племенно название сатри: “The toponym Satrianum also suggests Southwestern Thrace, in the Pangaion region, between the Nestos ans Strymon river, and the area of the Western Rhodope Mountains that abounds in sanctuaries, where Satri, through their priestly clan of Bessoi, dominated the famous sanctuary of Dionysos.”   http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/6%20gergova.htm   За дарданите (чието име е запазено в българските имена Дардан и Дардана) знаем, че името им е синоним на трояни, а според Тит Ливий, хората, от чиито среди произлизат царете от династията на Силвиите, са потомци на Еней и неговите трояни:   “Ascanius was succeeded by his son Silvius, who by some chance had been born in the forest. He became the father of Aeneas Silvius, who in his turn had a son, Latinus Silvius. He planted a number of colonies: the colonists were called Prisci Latini. The cognomen of Silvius was common to all the remaining kings of Alba, each of whom succeeded his father. Their names are Alba, Atys, Capys, Capetus.”   http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=LatinAugust2012&getid=1&query=Liv.%201.3   Плиний Стари пише за друга група дардани твърдейки, че хората наречени корани са наследници на дошлия от Троя Дардан: “Corani a Dardano Troiano orti”-Plin.III.63   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/3*.html  
  Най-интересно обаче е името българи –Vulgares. Смятам, че то е принадлежало на стари балканци, които са се заселили на Апенинския полуостров дълго преди появата на Рим, колкото и странно да звучи това.   Както нашите, така и чуждите учени отричат възможността името българи да е принадлежало на стар балкански народ. През 2016 г., в сътрудничество с г-н А.Мошев създадох работа, в която бяха представени сведения за това, че името на народа ни е съществувало още преди Троянската война и е познато на различни хора под различни варианти: Φλεγύες, Fir Bholg, Bhrgu.   Разновидностите на името на дедите ни се дължат на това, че то е документирано от хора от друг етнос, говорещи език, който не им позволява да изразят правилно най-древния вариант на името българи-бльгии. Както на гръцки, така също на старокелтски и староиндийски името ни е със един и същи смисъл – светли, сияйни.*(1)   Бльгии отговаря на сткелт. bolgscio-сияние, блясък, гр.*βλέγω/ φλέγω-горя,  *βλεγῠρος φλεγῠρος-горящ, санскр. bharga/bhalga-блясък. Тук могат да бъдат добавени също латв. balgans-светъл, да не забравяме и нашата благ, чийто най-древен смисъл е светъл, лъчезарен, а най-древна форма е *bolgъ – БЕР, Т.1, с.52-53.   Да се върнем обаче на обитавалите Апенинския полуостров хора носещи името Vulgares. Официално такъв народ там не е живял, но от друга страна, латинските думи volgus, volgaris/vulgus, vulgaris – народ, народен, нямат убедително обяснение на латински. Изконната латинска дума за народ е populus. Други латински думи за народ, простолюдие, тълпa са plebs,  plebes,  plebicula, turba, multitudo, gens.   Смятам, че volgus/vulgus е латинизираното име на дедите ни, които макар да дават много на местното население на Италия, след време на низвергнати и поставени в подчинено положение. Точно такава е съдбата на древното предгръцко население на Южните Балкани. След идването на данайците от Африка, предците ни от този регион попадат под властта на нашествениците.   Колкото и странно да звучи – онеправданите илоти и периойки на Спарта са потомци на славните ахейци, които говорят трако-пеласгийски език. Нека не забравяме, че по сведения на Страбон Пелопонес е населен от фригите на Пелопс, а по-старото име на полуострова е Пеласгия.   Не разполагаме с точни сведения как точно данайците са успели да завладеят дедите ни, няма сведения и за това как трако-пеласгите от земите на Италия губят позицията си на доминантна група и са превърнати в подчинени на хората, на които са дали култура.   Едва ли някога ще намерим информация на тази тема. Търсейки нужният им престиж и самочувствие, новите господари на Апенините – римляните демонизират своите стари благодетели и започват да използват името им в изкривен вид, като символ на роби.   Това е причината за появата на особена класа роби-vulgares. За тях се знае твърде малко, в Речника на Гръцката и Римска древност, съставен от Уйлям Смит през 1875 г. срещаме следния пасаж:   “Vulgares included the great body of slaves in a house who had to attend to any particular duty in the house, and to minister to the domestic wants of their master.” http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/SMIGRA*/Servus.html   Подобен термит Vulgares-роби срещаме и на друго място: MEDIASTIґNI the name given to slaves of all work either in town or country, who are said by the Scholiast on Horace, Hor. Ep. 1.14, 14, to be those “qui in medio stant ad quaevis imperata parati.” They would therefore be those of whom Cicero speaks (Par. 5.2, 37), “qui tergunt, qui ungunt, qui verrunt, qui spargunt.” In Ulpian they are spoken of as equivalent to vulgares servi.    http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0063%3Aentry%3Dmediastini-cn   Същата дума Vulgares срещаме в работата на анонимния римски космограф, който определя (имащият тракийски име бел.моя) Зиези като праотец на Българите: Ziezi ex quo Vulgares.   Никой не е търсил връзка между особената класа римски роби Vulgares и потомците на Зиези – Vulgares по простата причина, че през 1875 г. за българите се знае твърде малко, или нищо. По-лошото е, че дори оскъдната информация засягаща произхода на народа ни е невярна и подвеждаща.   За писалите по-рано за нас Енгел, Тунман, Шафарик и др. ние сме потомци на късно дошли в Европа тюрки, татари, угро-фини. В такъв случай кой би се заел да свърже народа ни с трако-пеласгите, които са отговорни не само за появата на Рим, но дори и за полагането на основите на културата на Апенинския полуостров?   Кой би предположил, че споменатите в Илиада Φλεγύες (*бльгии), описаните в ирладските предания като дошли от Тракия Fir Bholg, са предци на българите? Кой навремето би предположил, че Йоан Цеца, Йоан Малала, Йоан Зонара, Михаил Аталиат, Димитри Хоматиан, Лаоник Халконкондил и др.  са били прави свързвайки българите с древните балкански народи? Нито някой е имал достатъчно знания, за да отсее лъжите от истината, нито пък тези, които са разполагали с информация, са имали интерес да го направят.   През ХХ век когато лингвистиката е вече напреднала наука, на мнозина специалисти е станало ясно, че името на Рим, а и на други древни селища като Сатриакум, Стабия, Калетра, Руселе, Сетия и др. нямат смисъл на латински, или който и да било друг италийски език, но заслепени от догмите, малцина са тези, които гледат към Балканите.   И докато някои изследователи като Антонио Скиарета се осмеляват да споменат трако-пеласгийските имена на определени древни селища от земите на Италия, то никой не дръзва да признае, че българите са потомци на хората, които след като се заселват на Апенините, са положили основите на Рим.   По-лошото е това, че вредните за Родината теории, че дедите ни идват от Сибир, Памир и т.н. продължават да бъдат подкрепяни от представители на научните среди. Защо за Бога се сеят заблуди вместо да се работи за популяризация на заслугите на предците ни в оформянето на европейската култура!   Учените са виждащите –тези, които трябва да водят, но когато тези, които водят доброволно слагат черна превръзка на очите си поради страх или друга причина, то каква ще е съдбата на следващите и вярващите на учените сънародници...   Всеки има право да определи сам пътя си, сам да избере сам съдбата си, но намираш ли се в позиция на водещ, нямаш право да поставиш личния интерес над обществения. От друга страна и ние – тези, които са осъзнали сторената неправда, не бива да мълчим и да се примиряваме. Трябва да изискаме това, което ни се полага – културно, спокойно, но и решително. За своето човек трябва да се бори до последно!
  Използвана литература и пояснения:
1.В.Бешевлиев, Първобългарите -История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008; 2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;  3.A.Walde, Lateinisches Etymologisches Wцrterbuch, Zw.Umgeartbeitete Auflage, Carl Winter’s Universitдts Buchhandlung, Heidelberg, 1910;  

*(1) Фактът, че името българи притежава значение светли, сияйни на различни езици е силна индикация за това, че точно дедите ни са отговорни за появата на индоевропейските езици чрез своите преселения в различни части на света.
Извори от интернет: Чудото с българина – една интересна история (посл.вид. 10-11-2019) http://sparotok.blog.bg/politika/2012/03/07/chudoto-s-bylgarina-edna-interesna-istoriia.916357 Траките, които основаха Рим (посл.вид. 10-11-2019) http://sparotok.blogspot.com/2013/09/blog-post_11.html Мистерията на древните етруски (посл.вид. 10-11-2019) http://sparotok.blogspot.com/2015/04/blog-post_15.html A Dictionary of Greek and Roman Antiquities (1890), William Smith, LLD, William Wayte, G. E. Marindin, Ed. (посл.вид. 10-11-2019) http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0063%3Aentry%3Dmediastini-cn William Smith, D.C.L., LL.D.: (посл.вид. 10-11-2019)
A Dictionary of Greek and Roman Antiquities, John Murray, London, 1875. http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/SMIGRA*/Servus.html Pliny, HN, (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/3*.html Livy, Ab Urbe Condita (посл.вид. 10-11-2019) http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=LatinAugust2012&getid=1&query=Liv.%201.3 D.Gergova, The eternity of the Burial Rite. The Throne of the sitting deceased (посл.вид. 10-11-2019) http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/6%20gergova.htm The Geography of Strabo publ. In Vol.II of the Loeb Classical Edition, 1923 (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html
Aeschylus, Suppliant Women, Herbert Weir Smyth, Ph. D., Ed. (посл.вид. 10-11-2019) http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0016%3Acard%3D234 Maurus Servius Honoratus, Commentary on the Aeneid of Vergil, Georgius Thilo, Ed. (посл.вид. 10-11-2019) http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0053%3Abook%3D8%3Acommline%3D63 The Parallel Lives by Plutarch publ in Vol.I of the Loeb Classical Library Edition, 1914 (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html The Roman Antiquities of Dionysius of Halicarnasus publ. in Vol. I of the Loeb Classical Library edition, 1937 (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Dionysius_of_Halicarnassus/1B*.html The Geography of Strabo publ. In Vol.V of the Loeb Classical Edition, 1928 (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html Pliny, HN. (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/home.html History of the Langobards, by Paul the Deacon (Paulus Diaconus) Translated by William Dudley Foulke, LL.D. Published 1907 by the University of Pennsylvania (посл.вид. 10-11-2019) http://www.thule-italia.org/Nordica/Paul%20the%20Deacon%20-%20History%20of%20the%20Lombards%20(1907)%20[EN].pdf?lbisphpreq=1