КОЛКО БЛИЗКА Е РЕЧТА НА ОРФЕЙ ДО БЪЛГАРСКАТА РЕЧ?  
Съвсем наскоро имах спор с един поддържник на тезата за иранските корени на старите българи. Моят противник излезе с твърдението, че в българския език “било бъкано с ирански думи”. Такива наистина има и то много, като пример могат да бъдат посочени: бакшиш, диван, сербез, душман, пешкир, пехливан, патладжан, бахча, зюмбюл, зян.   Този списък може да се удължи прилично, но това не означава, че старите българи са говорили ирански език. Вкоренилите се в бита ни иранизми ги няма изобщо в старобългарския, няма ги и в среднобългарския. Колкото и да ги търсим, няма да ги намерим по простата причина, че те не са наши думи, а заемки проникнали в речта ни с османско посредничество.   Турците са приели много от лексиката на араби и перси. Важните да османската администрация думи султан, векил, аянин, заптие, кааза, вилает, имбм и др. са от арабски произход. От друга страна паша, сеймен, сердар и др. са персийски, т.е. ирански. Поради петвековната окупация на страната ни, дедите ни волю-неволю са заели много от османлиите. В периода XIV-XIX век, в речта ни попадат както арабски, така също изконно турски, но и ирански думи. Нелепо е те да бъдат използвани като “доказателство” за иранските корени на дедите ни.   След като обясних на опонента си, че аргументите му са несериозни, той мина в атака и настоя, че сравненията на български думи с тракийски са несъстоятелни понеже езикът на Орфей е говорен много отдавна и дори да е оцеляло нещо, то би било неразбираемо за нас.   Противникът ми изобщо не искаше да приеме, че принадлежащите на речта на Орфей думи: бела, бебр, берза, зерв, коза, козил, сама, светул, стар, тарп, три и още много други, се срещат и днес под формите бяла, бобър, бреза, жерав, коза, козел, сам, светъл, стар, трап, три.   Понеже зная колко трудно човек сменя вижданията си, предложих на своя опонент да свери сам. Посочих кой лингвист, коя дума е изолирал, в коя работа и на коя страница. За мое щастие, вярващия, че дедите ни са били иранци сънародник реши да провери и след като го направи бе доста смутен. Причината за това бе факта, че списъка с думи бе  голям, a и действително известни лингвисти като Димитър Дечев, Владимир Георгиев, Иван Дуриданов и др. бяха направили съпоставките.   Въпреки, че фактите бяха ясни, опонентът ми, въпреки неочакваният обрат, не се предаде, а продължи да търси обяснение на “феномена”. Според привърженика на иранската теория, лингвистите Дечев, Георгиев, Дуриданов и др. навярно са направили грешки - нямало как тракийския език да е толкова близък до българския, просто времевия диапазон бил прекалено голям.   Да, така е, времевият диапазон е голям, но не бива да се подценява и силата на езика ни. Той показва големи прилики дори с хетския – език документиран преди повече от 3700 години. Нека разгледаме спрежението на глагола съм в различни езици хетски, старобългарски, латински, старогръцки:   хетски-старобългарски-латински-старогръцки   1л. ед.ч.   есми -  есмь – sum -  εἰμί 2л. ед.ч.   еси  -    еси  –   еs -      εἶ 3л. ед.ч.   есзи -   естъ –  еst –    ἐστί(ν) 1л.мн.ч.   асуени-есме – sumus -ἐσμέν 2л.мн.ч.   астени-есте –  estis-    ἐστέ 2л.мн.ч.   асанзи-сѫтъ- sunt-    εἰσί(ν)   Макар официално латинският и старогръцкият да са по-древни от българския, все пак, нашата реч е тази, която показва най-силни прилики с тази на хетите. Да не забравяме и това, че хетски думи като сарпа-сърп, небиш-небеса, тати-тате, гима-зима, eтри-етро (черен дроб, наденица, храна), и др. са разбираеми за нас дори и днес.
Прилики с хетския има и в словообразуването. Далугаеш/dalugaeš означава дълъг на хетски, а  далугашти/dalugašti означава  дължина. Далугашти/dalugašti  отговаря най-добре на старобългарската дума длъгостъ-дължина. 

 
Между хетските и старобългарските думи има времеви отрязък от около 2550 години, а приликите са смайващи. В такъв случай – защо да се чудим, че определени тракийски глоси и думи изведени от тракийската ономастика са толкова много близки до старобългарските и новобългарските?   Една от най-старите глоси е зейра-наметало, тя е от времето на Херодот, т.е. на около 2450 години. Благодарение на Страбон получаваме глосата врия-град, а този автор е творил преди около 2000 години. Хезихий пък живее преди около 1500 години. Ако хетските думи, които са около 2550 годии по-стари от старобългарските, все пак показват връзка с тях, защо тракийските глоси, които са на около 2450-1500 години, да не са близки до българските думи?   Нека си зададем и един важен въпрос: Ако езикът на Орфей, т.е. тракийския, е различен от българския, то защо в старобългарския липсва тракийски субстрат? Във френския има галски субстрат, в старогръцкия има трако-пеласгийски субстрат, но при нас е на лице някакъв феномен – пълна липса на тракийски езиков субстрат.   Поне за мен обяснението е ясно – щом няма субстрат, то езика наОрфей е просто по-древен вариант на старобългарския и реално правилното му и ме не е тракийски, а древнобългарски, или архаичен български.  
Правени са опити определени думи да бъдат определени като тракийски субстрат, но те са обясними на български език: заек, катерица, катеря се, газя, гъна, гудя, гуждам, карпа, копиле, мургав, рофея, кацна, кацам, къцам, рид, рипам, хрипна, цибър, цибрее, цибрина, евър-инат човек. Към принадлежащи на тракийския субстрат са определени и старобългарските залтаринъ, малдиче, палтъ, балтины.   Важна подробност е това, че в тракийския език се наблюдават  абсолютно същите  диалектни особености както и в българския. Както отбеляза акад. Владимир Георгиев, колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език.    Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност, невъзможно е.   На акад. Георгиев дължим още една важна подробност. Уважаваният в цял свят лингвист съобщава, че понеже праславянски и тракийски дако-мизийски са били доста близко сродни помежду си, то много думи от тракийската лексика са били идентични, или много подобни на славянските.” – “Въпроси на Българската Етимология”, с.45.   Тук вече има заиграване с термините, или пък се касае за непознаване на определени исторически извори. Дунавските славени са реално хората, които Страбон и др. наричат гети. Теофилакт Симоката споменава това в три свои книги, като д-р Ценов цитира тези важни сведения преди повече от век. Ценов обяснява и това, че името славени, първоначално е било название на една сравнително малка група хора, като в последствие се налага на голяма общност поради това, че от дедите ни (гетите-славени) произлиза писмеността, която учените наричат славянска.   Да са ви известни тези важни сведения? Не, нали? Вместо да се популяризират важните данни, бяха съчинени съшити с бели конци теории, които се наложиха само поради това, че бяха повтаряни с фанатизъм, а оборващата ги информация бе укривана. Да не забравяме и демонизирането на тези осмелили се да оспорят догмите, а и поставянето на забрани за цитиране на неудобните научни работи.   Ако навремето цялата информация бе представена на широката публика, нашето битие днес щеше да е доста различно. Несъмнено чуждите учени нямаше да приемат веднага виждането, че ние българите сме наследници на народа наричан с името траки.  Трудно би прието, че гетите наречени славени и мизите имащи ново название българи са освободили своите роднини намиращи се под римска власт, но никой не може да се бори с фактите.  
Волю-неволю, с течение на времето, истината щеше да бъде призната, а с това и заслугите на дедите ни в оформянето на културата на Европа. Общественото мнение не би позволило на чуждите политици да се гаврят с нас, да ни хвърлят от криза в криза, а три милиона българи не биха били прогонени от Родината.   На разкаяние от страна на поддържалите догмите не се надявам, извинение няма да дойде никога. Това всъщност не е беда защото новата, истинската история на България трябва да бъде написана от нови хора. За наша радост има достатъчно будни студенти и учители, които се дръзват да оспорят остарелите теории. Тези смели млади хора обаче не биха са справили сами, нужна е всенародна подрепа защото тези, които със зъби и нокти защитават старите теории вече са си подготвили заместници.   Борбата ще е дълга, а как ще завърши зависи от участието на всички нас. Пробуди ли се народа, осъзнае ли кое е в негова полза, нищо не може да се изпречи на пътя му. Това сме го доказвали много пъти, можем да го докажем още веднъж. Можем да върнем престижа на България, можем да върнем самочувствието на младото поколение, а с това ще е гарантирана и готовността на децата ни да останат в Родината и да работят за нея.