25.11.2019 admin
Когато водата е ограничен ресурс, логично е тя да се пести. Това е известно от опит на жителите на Перник, които от седмица имат достъп до течаща вода не повече от 10 часа в денонощие. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обаче не е приложило този подход, когато е определяло колко вода на месец да се използва от язовир „Студена“, който осигурява питейно-битовото водоснабдяване на десетки хиляди домакинства.
МОСВ е утвърдило приблизително едно и също количество вода, което да се използва за питейно-битово и за промишлено водоснабдяване, когато язовир „Студена“ е бил пълен на 83,7% през юли 2018 г. и когато степента му на запълване е била едва 24,6% през октомври 2019 г. Т.е. без значение колко вода има, използването и за индустрията продължава с пълна сила.
Това показват документи, които са подписани от министъра на околната среда и водите Нено Димов. Те са публични, намират се на сайта на ресорното министерство и съдържат информация за управлението на водите. Публични са и графиците за използване на язовирите, отново утвърждавани с подписа на министър Димов.
Така през юни 2018 г. 2,28 млн. куб. м вода са източени от язовира, в който е имало 20,5 млн. куб. м вода, от които полезен обем – 18,1 млн. куб. м. През октомври при наличен обем в началото на месеца 8,43 млн. куб м, от които полезен – 6 млн., отново е разрешено да се използват 2,32 млн. куб. м.
Това значи, че в МОСВ са знаели за бързо намаляващото количество вода в язовир „Студена“, но не са предприели мерки, за да предотвратят кризата, от която потърпевши са жителите на Перник, Батановци и девет села в областта, които са на воден режим от 18 ноември.
Кога е трябвало да се вдигне тревогаОт месечните отчети за състоянието на комплексните и значими язовири се разбира, че язовир „Студена“ е бил пълен последно през лятото на 2018 г. През юни степента му на напълване е 83,7%, през юли – 82%. След това обаче нивото му започва да спада, докато достигне 50,4% през декември 2018 г. Т.е. в министерството са наясно от повече от година накъде върви Перник.
„Още към края на 2018 г. в МОСВ трябва да е светнала оранжева лампа. МОСВ получава ежедневна информация за състоянието на язовира, до която гражданите нямат достъп. Тя е служебна. То получава оценката и прогнозата на НИМХ (Национален институт по метеорология и хидрология) за очаквания приток и валежите“, обясни пред Свободна Европа Асен Личев, хидролог и бивш директор на дирекция „Управление на водите“ в МОСВ.
По думите му когато степента на напълване на язовира е 50,4%, това е под 50% от използваемия му обем и според него не бива да се допуска нивото на язовир за питейно водоснабдяване да пада толкова ниско.
Водата намалява, потреблението остава същотоМинистърът на околната среда и водите, който по закон утвърждава графиците за използване на язовирите обаче продължава да утвърждава еднакво водовземане от язовира, въпреки бързо спадащото му ниво.
През юни 2018 г. одобреното количество е 2,28 млн. куб. м, като от тях 1,65 млн. отиват за жителите на Перник и околните населени места, 160 хил. куб. м са за „Стомана индъстри“, 80 хил. за „Топлофикация Перник“ и 410 хил. за осигуряване на минимално допустим отток в реката след язовира.
Това количество се запазва постоянно с вариации в рамките на 200 хил. куб. м, включително до октомври тази година, когато е 2,32 млн. куб. м. Прави впечатление, че количеството вода за промишлено водоснабдяване остава не по-малко от предходните месеци. В края на октомври в язовира има 6,4 млн. куб. м вода, включително т. нар. мъртъв обем или санитарен минимум, който за „Студена“ е 2 млн. куб. м. През ноември е обявен режим на водоснабдяването.
На въпрос на Свободна Европа кога е станало ясно, че намаляващото ниво на язовира е проблем, и какви мерки са взети, от МОСВ отговориха, че „чрез месечния график за месец ноември, Министерство на околната среда и водите предприе действия за ограничаване на водите за промишлени цели“, но не съобщиха за мерки, предприемани преди това.
Ограничение в разрешеното за използване количество вода има чак през ноември – утвърдени са общо 1,46 млн. куб. м., от които 1 млн. за питейно-битово водоснабдяване, 130 хил. за „Стомана Индъстри“, 73 хил. за „Топлофикация Перник“ и 260 хил. куб. м за минимално допустим отток в реката след язовира. По думите на Асен Личев това значи на практика, че МОСВ е наложило режим на водовземането.
„Когато водовземането е ограничено до 1,4 млн. куб м, това означава, че министърът на околната среда се е наел да въведе режим на водата. И той го въвежда с определянето на този лимит.“
По думите на Личев ВиК – Перник и общината не биха имали основание да въвеждат лимити, след като този, който управлява състоянието на язовира – министъра на околната среда – не е въвел ограничения във водовземането.
Спряна ли е водата за промишлени целиОт ведомството отговориха също, че заради малкия приток към „Студена“ от началото на 2019 г. ВЕЦ „Студена“, който се намира на язовира, е преработвал единствено използваните за питейно и промишлено водоснабдяване води. „През 2019 г. (включително до месец октомври), с цел недопускане ограничаване на питейно-битовото водоснабдяване на населението, чрез месечния график за използване на водите от язовир „Студена“, приоритетно в пълен размер са удовлетворявани заявките на ВиК Перник“, пишеше още в отговорите на министерството.
В графиците не е посочено какви количества вода са поискали предприятията и няма как да се направи заключение дали заявките им са удовлетворени в пълен обем. От документите се разбира обаче, че количествата вода за промишлено водоснабдяване на предприятието „Стомана Индъстри“ и на „Топлофикация Перник“ остават постоянни спрямо предходните месеци и не са намалени, когато е станало ясно, че нивото на язовира е ниско.
Графикът за ноември е изменен два пъти след първоначалното си утвърждаване – на 7 ноември, когато максималното разрешено количество на използваната вода е променено на 1,23 млн. куб м, и втори път на 19 ноември, когато според отговорите на МОСВ „е преустановено водовземането за други цели, различни от питейно водоснабдяване.“
Елица СимеоноваЕлица Симеонова е журналист в Свободна Европа. Първите си стъпки в журналистиката прави в международния отдел на в. „Сега“, след това e репортер в Клуб Z.
svobodnaevropa@rferl.org2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela