Родопите най-сетне паднаха – в традиционния за отглеждане на тютюн, овце и картофи регион бизнесът вече се ориентира към секс туризъм и наркотици. За моралното разложение на иначе консервативното общество на Югозападна България алармира пред Lupa.bg писателят Христо Красин, които от много години живее в Ардино.

„Наблюдавам какво се случва в Родопите и не съм обнадежден. Всеки ден в регионалната преса се прокрадват съобщения за заловени наркотици – марихуана, екстази, хероин, кокаин. В парковете на Кърджали пък младежи се крият по храстите, за да се друсат.

Христо Красин не е обнадежден за бъдещето на Родопите

След тях оставят само спринцовки и капачки, в които са бъркали дрогата. Вестниците пък преливат от обяви за платена любов – млади момичета продават телата си за пари без никакъв свян. Всичко това се случва в Родопите, където преобладават мюсюлманите.

Ислямът е известен като твърде консервативна религия, но това се оказа само завеса. Новото време, новият „морал” и технологиите доведоха дотам, че родопчани тръгнаха голи като на Околовръстното в София”, ядосва се писателят

Доказателство за преориентирането към новите бизнес условия е фактът, че 14 села в Кърджалийско, където доскоро тютюнопроизводството бе основно препитание, днес са напълно обезлюдени.

„Не във всички райони може да се търси алтернатива на тютюна”, смята председателят на Националната конфедерация на тютюнопроизводителите в България Асен Кючуков. „В сърцето на тютюнопроизводството – Родопите, района на Благоевград и Гоце Делчев, където се отглежда ориенталските сортове (около 60-70%), алтернатива на тютюна няма”, казва той.

„Това е културата, която носи най-високи доходи и в нископлодородни почви няма какво друго да се развива“, обяснява Кючуков. „В Кърджалийско хората почти са се отказали, като 14 села, които преди са се занимавали с тютюнопроизводство, са напълно обезлюдени“, призна експертът.

Според него трудно може да се каже, че и животновъдството може да бъде алтернатива, заради малките пасища и високопланинските места, които не позволяват да се отглеждат фуражи за едър добитък. Или остава овцевъдството и козевъдството. Картофите и фасулът.

На този фон драстично са се увеличили обявите на секс труженички. Бизнесът се е разраснал дотолкова, че дори да се конкурира с природните и исторически забележителности в планината, разкриха пред 24rodopi.com служители в хотели и къщи за гости в региона. Най-често търсачите на ласки са уикенд туристи от северните части на Гърция, както и потомци на изселници в Турция.

Отварянето на граничните пунктове „Златоград“ и „Маказа“ насочи вниманието на проститутките именно към областните центрове Кърджали и Смолян.

Десетки са обявите за платени ласки в интернет за двата региона. Труженичките пък описват във „визитките“ си освен всякакви умения в предлаганата услуга, но и добро владеене на английски, турски и гръцки език.

Другият порок – наркотиците, също е във възход. Все по-често гости на планината биват хванати с дрога. Младежите са заредени с т.нар. „леки наркотици“, но също така и синтетична дрога. Обикновено екскурзията им завършва с осъдителна присъда. Бум на изловените със забранени вещества пък има по време на тридневния британски събор край родопското село Полковник Серафимово. Най-фрапантният пример бе отпреди година, когато млада жена бе спипана с рекордно количество амфетамин и екстази, най-вероятно подготвено за пласиране по време на събора, който събира хиляди хора от цял свят.

Само преди дни пък испанец си тръгна от Кърджали с условна присъда от 3 години, заради „опиум екскурзия“. В буса на мъжа, пътуващ за „Маказа“, полицаите откриха множество пакети опиум, хашиш и амфетамини. Испанецът бе задържан по време на акция по издирване на избягали затворници.

Хазартните клубове в Родопите също разчитат най-вече на чужденци, но също така и на наши гастарбайтери, готови да „трошат“ евро на машинки. За това говори и бумът на отваряне на малки казина в последните години. „Големите играчи“ обаче подминават двата областни града Кърджали и Смолян в търсене на по-големи хазартни възможности в посока Пловдив, Стара Загора и София.

Визитка:

Христо Красин е роден и израсъл в Родопите. Живее в Ардино, родителите му са от Смолян. Завършил е славянска филология в Софийския университет. Бил е кореспондент и сътрудник на периодични издания.

Притежава ценни старинни ръкописи. Бил е първоизвор за сюжетите на доста разкази на Николай Хайтов. През бурния си живот е сменил много професии - иманяр, читалищен секретар, учител, строител. Автор е на книгите „Среднощен косач“, „Люта вода“, „8,8 по Рихтер“, „Съкровищата на Вълчан войвода“ и „Вълчан войвода и златото на Рим“, „Вълчан войвода и диамантите на султана”. Работи върху четвъртата част на четирилогията и завършва книга с условно заглавие „Приют за мръсници“.

Източник/ци: https://lupa.bg/