Всеки може да сгреши при разчитане на имената на важни за историята ни личности. За да сгрешиш името на Симеоновата столица на България не са достатъчни само лекомислие и безхаберие, трябва и специален талант. Когато в края на XIX век историците проявили за пръв път интерес към района на старините около Плиска – Преслав, местните хора не помнели старите им български имена, а актуалните тогавашни османски (Преслав – Ески Стамбул, Плиска - Абоба) нищо не подсказвали на изследователите. Обикаляйки района още от 1888 г. и опирайки се на известията от старите хронисти  пръв Карел Шкорпил  през 1897 г. плахо предположил, че Абоба е Плиска. Малко по-късно Шкорпил и Успенски предположили, че Ески Стамбул е Преслав и може да се каже, че именно двамата са кръстници на Симеоновата столица. Предполагам, че избора им за звученето на Преслав е бил продиктуван от славянското звучене на наименованието ( подобно на старинния руски град Переславъл). Подобна грешка двамата са допуснали преди това, давайки невярно наименование на Плиска. Трябва да се посочи изрично, че повече от 100 години по време на редовни археологически  разкопки в градоустройствените граници на Преслав и Плиска не са открити  артефакти, доказващи  имената на двата града. Това обаче в никакъв случай не са най-голямите им прегрешения спрямо българската история. Една година преди да започнат първите  по-сериозни археологически разкопки на Успенски-Шкорпил, Ф. Успенски излага мнението си, че Преслав е започнат да се строи в началото на IХ век по времето на Муртаг. Сто години по-късно българската историография не спира да повтаря папагалски невярното мнение на Успенски, зад което не стоят обективни исторически и археологически доказателства,  довеждайки го до абсурдност. Когато все пак през есента на 1905 години Успенски и Шкорпил завършват първите археологически разкопки на града, Успенски ще напише в Известия на Руския архелологически институт в Константинопол,  София, том XIII, 1908 г.  мнението си за значението на Преслав за българскта история, станало образец за извратеност и тъпота в науката: „...Всички открити досега археологически находки в Преслав поразяват със своята незначителност и невисока техника. Когато, отправяйки се в Преслав, аз се поинтересувах в Софийския национален музей какви предмети са намерени в Преслав, то на мен можаха да ми покажат твърде малко предмети:  няколко колонни капители, фрагменти от мраморни плочи с орнаменти, два релефни кръста -  и това е всичко, което е останало от Преслав. За това свидетелстват и твърде оскъдните резултати от разкопките в Преслав на господин Златарски. Но преди всичко за разкопките в Преслав затруднение представляваше и това обстоятелство, че цялата площ бе засята и в края на септември полето се зеленееше от новите посеви. Трябваше да се погрижим да не причиняваме вреди на селяните, макар да трябва да отбележим, че населението добре разбираше националното значение на разкопките и не изразяваше никакво неудоволствие от унищожаването на посевите. Както в Абоба, така и тук ние намерихме петоъгълни и кръгли кули. Самата кръгла кула цялата е съборена, останали са само основите. Това не е изключително българска система, тя се наблюдава в Константинопол и други средновековни градове и по всяка веротност стените и кулите са строени от гръцки инженери и майстори.”

Първото по хронология историческо свидетелство за името на Преслав е една анонимна, но без съмнение достоверна хроника от IV век, неоснователно приписвана на Георги Кодин, която ни известява, че градът е възстановен от Константин Велики. Известието е публикувано в ГИБИ V на гръцки език, но е сигурно, че това представлява превод от латински оригинал от онова време, чиито латински текст е запазен само в краткото заглавие:

Constantinus  magnus  Pliskobam  Preslabam  Dristram que renovat   - Константин Велики Плискоба , Преслаба и Дристра възстановява

“ Тези били построени, както се каза, от препозита Урбикий и епарха Салустий  и от останалите, като им предал 600 кентинария злато за колонадите, водопроводите  и крепостните стени. Той бил на поход срещу скитите и като ги покорил възстановил град Преслав, Дръстър, Плиска и Констанция. А тия били възстановени с помощта на Урбикий след около две и половина година от речта на Хермий.” (пояснение: Урбикий е един от приближените администратори на Констатин, патриций Салустий – префект на Констатинопол, един от 12-те сенатори, които Констатин преселил в новата столица от Рим. Констанция е полусестра на Констатин Велики и се предполага, че днешният румънски град Констанца носи нейното име). Както е видно, анонимният хронист твърди, че по заповед на император Константин  е инвестирана огромна парична сума за доизграждане и облагородяване на вече съществуващи селища, в съотвествие с нормите на римската империя. Актуалните археологически данни, с които разполагаме потвърждават по категоричен начин, че анонимното известие не е невярно, дотолкова доколкото трите български селища са съществували най-малко три века преди константиновата инвестиция, а специално Преслаб – не по-малко от 5 века. Имаме и убедителни косвени данни, че поради някаква  управленска причина  император Константин е инвестирал огромни парични суми в провинция Мизия: през 328 г. по негова заповед е построен великолепен мост над река Дунав при Улпия Ескус ( при устието на р. Искър близо до днешните села Гиген и Байкал), чиито основи все още стоят в реката и при маловодие могат да се видят от наблюдателя.

Исихий Милетски е гръцки хронист, живял по времето на три римски императора – Анастасий I, Юстин I и първите години от управление на Юстиниан Велики. Основното му съчинение се нарича „Римска и всемирна история”, написано в 6 раздела (῾Ιστορία ῾Ρωμαϊκὴ κα παντοδαπή). Запазени са по-цялостни фрагменти от неговия 6-ти раздел, обхващащ  история на Римската империя от Константин Велики  до времето на Анастасий. Милетски пише, че поради това, че скитите помогнали на Константин Велики да победи Лициний той им построил четири града :   Перстлаба   (П ε ρ σ ϑ  λ α β α  ν)  , Плиска, Дръстър и Констанца. Ето, че Исихий Милетски ни е посочил и причината за щедростта на императора към местните жители на Мизия и Малка Скития.

Лъв Дякон в своята „История” споменава за превземането на Преслаба от византийската армия през 971 година:  Romani Praesthlabam  oppugnant Ромеи превземат Преслаба. В текста Преслаба е изписан както на латински, така и на гръцки език под формата  - Π ρ α ι σ ϑ λ α β α.                 В заключение мога да обощя, че  събраните латински и гръцки надписи сочат еднакво наименование  на града – ПРЕСЛАБА – тъй като гръцката буква β – „бета” тогава е била еквивалент на българската буква „Б”.

Миниатюра № 65 на от Ватиканския препис на българския превод на Манасиевата летопис изобразява превземането на Преслаб от византийския император Йоан Цимисхи през 971 година. Приема се, че Ватиканския препис е завършен през 1344-45 година. В тази миниатюра българския преводач е написал с червен киновар ясно на български език името на Симеоновата столица -  П Р ѣ С Л а Б Ъ.

Множеството известия от стари исторически хроники посочват еднозначно и категорично, че в продължение на повече от 1000 години (само за около 10 години - от 971 до 980 година градът носи името на превзелия го византийски император - Йоанопол) – от времето на император Константин Велики до това на цар Йоан Александър името на града не е променяно и е ПРЕСЛАБ , а не Преслав. Тази констатация атоматично отхвърля твърдението на официалната българска историография, че строителството на Преслав е започнало в началото си на IX век при управлението на княз Муртаг.

Днес стотици местности по цялата територия на България, но най-вече в планинските и части, носят старинното тракийско име „Преслап” или „Преслапа”,. Наименованието се среща в Пирин, Рила, Стара планина и Витоша. В Габровския Балкан се намира пещерата „Преслапа”. Думата „преслап” означава проход, седловина, превал. Еднакво е значението на думата и в македонския език, а в Република Македония десетки местности в планините носят наименоваието „преслап”. В Милославската планина в Сърбия близо до българо-сръбската граница се намира с. Преслап. Ако погледнете разположението на днешния град Велики Преслав ще установите, че градът се намира  точно на входа на Върбишкия проход. Античната крепост е охранявала северния подстъп към Върбишкия проход – най-краткия сухоземен път от Абритос, Марцианополис и Дуросторум на река Дунав до Константинопол.