Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Глава 7 – Унищожаване на семейството

С напредване на превода новите части в съдържанието се обозначават с удебелен текст

Съдържание:

I. Установена от Бог традиционна форма на семейството
II. Комунизмът си поставя за цел да премахне семейството като институция
III. Комунизмът насърчава разпуснатостта
IV. Практиката за обмен на съпруги при комунистическите режими
V. Как комунизмът разрушава семейната институция на Запад

1. Пропаганда за сексуално освобождение
2. Насърчаването на феминизма довежда до изоставяне на традиционното семейство

2.1. Комунистическата идеология, стояща зад феминисткото движение
2.2. Резултати от феминисткото движение: разбити семейства, израждане на отношенията, объркани роли на двата пола

3. Унищожаване на семейната структура чрез хомосексуализъм
4. Застъпничество за развод и аборт
5. Използване на системата за социално осигуряване за възнаграждаване на самотни родители
6. Популяризиране на деградирана култура

/Следва: VI. Как Китайската комунистическа партия унищожава семейството/

      Споделяне

Встъпление

От 60-те години на Запад възникват много антитрадиционни движения - за феминизма, сексуалната свобода, правата на гейовете и т.н. На първо място от това силно пострада институцията на семейството. През 1969 г. в щата Калифорния (САЩ) е приет закон, който дава зелена светлина за развод едностранно. Скоро този закон се поява във всички останали щати.

В периода между 60-те и 80-те години съотношението на развод към брак в Съединените щати се увеличава над два пъти. През 50-те години около 11% от децата, родени в пълноправни семейства, стават свидетели на развода на родителите си, а през 1970 г. броят на такива деца нараства на 50% [1]. Според американския Център за контрол и профилактика на заболяванията (CDC) през 2016 г. над 40% от децата в Съединените щати са родени извънбрачно. През 1956 г. тази цифра е била под 5%.

В традиционните общества на Изтока и Запада целомъдрието в отношенията между мъжа и жената се е считало за добродетел. Днес това се смята за странно и дори смешно. Движението за правото на еднополов брак, последвало феминисткото движение, се опитва да постигне легитимност като концепция за семейство и брака.

Професор по право, който понастоящем е член на Федералната комисия на САЩ за равни възможности за заетост, през 2006 г. инициира подписването на декларация, озаглавена „Отвъд еднополовите бракове: нова стратегическа визия за всички наши семейства и взаимоотношения.“ Той се застъпва за това, хората да създават каквото и да е семейство, в зависимост от желанията, които могат да имат (включително полигамни бракове, семейства на две хомосексуални двойки и т.н.). Професорът също така твърди, че традиционният брак и семейство не трябва да имат повече законни права от която и да е друга форма на „семейство“ [2].

В държавните училища предбрачният секс и хомосексуалността, които в традиционното общество се считат за срамни от хилядолетия, не само се разглеждат като нормални, но в някои училища дори скрито или явно се насърчават. Оправданието за това е, че сексуалната ориентация на детето уж трябва да се развива „свободно” и да се формира без никакви бариери, прераствайки в хомосексуалност, бисексуалност, трансдженда и т.н..

Например през 2012 г. в Роуд Айлънд е обявено, че се забранява в държавните училища да се провеждат танцови вечери с бащи и дъщери, майки и синове, като се казва, че държавните училища нямат право да насаждат на децата такива понятия като „момичетата обичат да танцуват“ и „момчетата обичат бейзбола” [3].

Тенденцията към постепенно разрушаване на традиционното семейство вече е очевидна. Ликвидирането на семейството, провъзгласено от комунизма, се осъществява като част от постигането на „унищожението на класите“.

В западните общества има много фактори за разрушаване на семейството. Не са само феминизмът, сексуалната свобода и хомосексуалността. Това се улеснява и от по-широкия социален фон на лявата пропаганда, прогресивизма и т.н., тоест всичко, което е защитено под знамето на „свобода“, „справедливост“, „закон“ и „освобождение“. Тези мутирали идеи са явно или скрито подкрепени от закони, правни тълкувания и икономически политики. Всичко това води до факта, че хората се отказват от концепцията за традиционния брак и семейството, и я трансформират.

Всички тези т. нар. модерни тенденции и движения започват от началото на 19 век и са дълбоко наситени с комунистически фактори. Злият дух на комунизма майсторски осъществява непрекъсната модификация, използвайки измамност, което води до заблуждението на хората и те подкрепят неговата политика и идеология. В резултат на това хората са пропити с мирогледа, установен от дявола на комунизма. Днешната трагична ситуация - деградацията на традиционно семейство и неразбирането от хората на истинската същност на тази тенденция - е резултат от щателното и постепенно изпълнение на плановете на дявола на комунизма през последните двеста години.

Пряката последица от това е не само разрушаване на семейството като основна единица на социалната стабилност, но и разрушаването на традиционния морал, установен от Бог. Освен това се загубва и ролята на семейството във възпитанието на следващите поколения и съхраняването на традиционните вяра и ценности. Така младото поколение, възпитано извън рамките на традиционните концепции, става лесна плячка за злия дух на комунизма, който по този начин се сдобива с власт над душите на тези хора.

I. Установена от Бог традиционна форма на семейството

В традиционните култури на Изтока и Запада бракът е установен от Бог и се е считал за „брак, сключен на Небето“, който не може да бъде разрушен. Мъжете и жените са създадени от Бог по свой образ и подобие, и пред Бог те са равни. В същото време, според замисъла на Бог, мъжете и жените са създадени с различни физиологии и на тях са им отредени съответни роли.

В западната традиция жената е "кост от костта" и "плът от плътта" на мъжа. Мъжът трябва да обича и закриля жена си, сякаш тя е част от тялото му, и ако е необходимо, да жертва себе си, за да защити съпругата си. От своя страна, жената трябва да живее в хармония със съпруга си и да му помага. Мъжът е отговорен за външното, тоест страда като се труди тежко, за да храни и осигурява всичко необходимо за семейството си, а жената страда при раждането. Всичко това е свързано с различни първоначални грехове, които са извършили хората.

Същото е и в източната традиционна култура: мъжът се асоциира с ян, символизиращ слънцето и небето, следователно мъжът трябва постоянно да се стреми към успех и въпреки трудностите да носи отговорност за семейството си. Жената се асоциира с ин, символизиращ земята, което означава, че тя трябва да има голяма добродетел, да бъде кротка и грижовна, да се грижи за съпруга и възпитава децата. Само когато всеки от тях изпълнява добре своята функция, ще има хармония между ин и ян, децата ще растат в здрава атмосфера и ще се развиват успешно.

Традиционните семейства имат функцията да наследяват и предават духовната вяра и морал, и да поддържат стабилността в обществото. Семейството е люлка на духовната вяра, както и свързващо звено в предаването на ценностите. Родителите са първите учители в живота на децата. Ако децата могат да научат от родителите си традиционни добродетели, като безкористност, скромност, благодарност, издръжливост и т.н., тези качества ще им служат за цял живот.

Традиционният семеен живот помага на мъжете и жените да поддържат високи морални стандарти. Той изисква съпругът и съпругата да имат отговорно отношение към своите емоции и желания, и да бъдат внимателни и толерантни един към друг. Това е коренно различно от формата на съвместно съжителство. Човешките чувства са непостоянни. Ако мъжът и жената живеят заедно само защото просто обичат да са заедно и когато не им харесва веднага се разделят, тогава тази връзка не е много по-различна от обикновеното приятелство, което не е необходимо да е обвързано с брак. В сферата на чувствата Маркс писа за „нищо не ограничаващите сексуални отношения“ [4], което разбира се, ще доведе до разрушаване на традиционния брак и в крайна сметка до разрушаване на семейството като институция.

II. Комунизмът си поставя за цел да премахне семейството като институция

Комунизмът счита, че семейството е форма на частна собственост. Следователно, за да се ликвидира частната собственост, е необходимо да се ликвидира и семейството. В първоначалните принципи на комунизма се говори, че при формирането на семейните отношения ключови трябва да са икономическите фактори. А съвременният марксизъм-фройдизъм разглежда сексуалното желание като ключово за семейството. Общото в тези две идеологии е изключването на основния човешки морал, преклонението пред материализма и желанията. Всичко това фактически превръща хората в животни. Това са изкривени идеологии, които в крайна сметка унищожават семейството.

Теорията на комунизма съдържа фундаментална концепция, която води хората до дълбока заблуда - „освобождението на цялото човечество“. Това е свързано не само с така нареченото икономическо освобождение, но и с освобождението на самото човечество.

Обратното на освобождението, разбира се, е потисничеството. Тогава къде, според тази концепция, възниква потисничество, срещу което трябва да се борим? Отговорът, който комунизмът дава е, че потисничеството идва от собствените идеи на хората, наложени им от традиционния социален морал: патриархатът на традиционното семейство потиска жените; традиционната сексуална етика потиска човешката природа и т.н.

Феминизмът и движението за права на гейовете наследиха и след това разшириха комунистическата теория за освобождение. Това доведе до широкото разпространение на антитрадиционни концепции за брака и семейството, както и за сексуалната свобода, хомосексуалността и пр. Всички тези понятия се превърнаха в основни инструменти на дявола за унищожаване на семейството. Комунизмът иска да унищожи всички традиционни морални ценности, което е посочено ясно в „Комунистическия манифест“.

III. Комунизмът насърчава разпуснатостта

Злият дух на комунизма се противопоставя на традиционното семейство, което той иска да унищожи. В началото на 19 век злият дух избра Робърт Оуен, представител на утопичния социализъм, за да посее семената на дяволския култ. Пионер на комунистическата идеология, Оуен основава утопичната общност “Нова хармония” в Индиана през 1824г.. Две години по-късно това начинание завършва с неуспех.

В деня на създаване на общността Оуен декларира: „Съобщавам на вас и на целия свят, че досега Човекът във всички части на земята е роб на Троицата най-чудовищни злини, които могат да бъдат комбинирани единствено, за да нанесат психическа и физическа вреда на целия човешки род. Имам предвид частната или индивидуалната собственост, абсурдните и ирационални системи на религията и брака, основани на частната собственост в комбинация с която и да е от тези ирационални религиозни системи” [5].

След смъртта на Оуен друг влиятелен утопичен комунист е французинът Чарлз Фурие, чиито мисли дълбоко повлияват Маркс и марксистите. След смъртта на Фурие учениците му продължават неговите идеи за революцията от 1848 г. и Парижката комуна, а след това ги разпространяват и в САЩ. Фурие въвежда пръв термина "феминизъм" (фр. Fйminisme).

В неговото идеално комунистическо общество (наречено “Фаланга”) традиционното семейство се презира, а вакханалиите и оргиите са възхвалявани като пълно освобождение на вътрешната страст на човека. Фурие казва също, че в едно справедливо общество трябва да се внимава за хората със „слаб сексуален статус“ (например възрастните хора или хората с грозен външен вид), за да се гарантира, че всеки има право на сексуално удовлетворение. Той смята, че всяка форма на сексуално удовлетворение, включително садомазохизъм и дори кръвосмешение и скотост, трябва да бъде разрешена, ако не е принудителна. Следователно Фурие може да се разглежда като пионер на теорията куир /queer/ (предполагаща, че полът и сексуалната ориентация на даден индивид се определят не толкова от биологичния му пол, колкото от неговата социокултурна среда и условия на лично възпитание, бел. прев.), която е клон на съвременното хомосексуално движение (включително ЛГБТ и т.н.).

Под влиянието на Оуен и особено на Фурие през 19 век в САЩ са създадени десетки комунистически утопични комуни. Но повечето от тях не просъществуват дълго и се разпадат. Най-дълго съществуващата - 32 години - е комуната “Онеида” (Oneida), основана на теорията на Фурие. В тази комуна се презират традиционните моногамни бракове, практикува се многоженство и групов секс. Членовете на комуната имат "справедливата" възможност да правят секс всяка седмица с който и да е, по свой избор. В крайна сметка основателят на комуната Джон Хъмфри Нойс избягва една нощ, заради страх от църковен съд. След това комуната е принудена да изостави системата на размяна на съпруги. По-късно Нойс написва книгата “Библейски комунизъм”.

Генът за разпуснатост, който се съдържа в комунизма, се явява неизбежна последица от неговото теоретично развитие. От самото начало дяволът на комунизма чрез изкушения принуждава хората да изоставят благочестивите учения, да отричат ​​Бог и първородния грях.

Според тази логика частната собственост се счита за корен на социалните проблеми, които всъщност са причинени от израждането на човешкия морал. Комунизмът кара хората да вярват, че ако частната собственост бъде унищожена, тогава хората няма да се борят за нея. Но дори и всичкото имущество да стане общо, хората могат да имат конфликти за съпругите си. Затова утопичните социалисти използват „системата за общи съпруги“, за да разрешат този проблем.

Тези „земни райове“, създавани от пропагандаторите на комунизма, или директно се противопоставят на традиционните семейства, или се застъпват за „системата за общи съпруги“, която кара местните общности, църкви и правителства да ги разглеждат като предизвикателство към традиционния морал и етика и да предприемат мерки срещу тях. Така скандалната комунистическа концепция за "обща собственост и общи съпруги" придобива известна популярност.

От разпадането на утопичните комуни Маркс и Енгелс правят следния извод: все още не са узрели условията за открита пропаганда на „системата за общи съпруги“. Така целта за премахване на семейството в „Манифеста на комунистическата партия“ не се променя, но те започват да използват по-предпазлив и прикрит подход, за да представят своите теории, насочени към унищожаване на традиционното семейство.

След смъртта на Маркс, Енгелс публикува книгата „Произход на семейството, частната собственост и държавата”, в светлината на изследванията на Люис Х. Морган, за да завърши теорията на Маркс за семейството и да продължи представянето на марксистката гледна точка за брака. Тази книга конкретно гласи: „Исторически, появата на моногамните бракове съвсем не е резултат от сексуалното желание на човека. Те се появяват за запазване и унаследяване на частна собственост. Това е основната цел на моногамните бракове".

Енгелс твърди, че моногамията се основава на частната собственост, и че когато цялата собственост се разпредели, ще се създаде напълно нов модел на брака, основан единствено на любовта. Когато семейството не е обвързано с оковите на частната собственост, а го свързва единствено любовта, това звучи много възвишено. Но не е така.

Опитите на Маркс и Енгелс да защитят своите идеи са слаби при прилагането на комунистическата теория. Чувствата са ненадеждни. Ако човек днес обича един, утре друг, това не е ли насърчаване на разпуснатостта? Разпуснатостта, възникнала след създаването на СССР и на комунистическия режим в Китай (вж. следващата глава), всъщност е резултат от прилагането на марксистката доктрина.

Отношенията между съпруг и съпруга не винаги могат да бъдат стабилни. Обетът „само смъртта ще ни раздели“, който съпрузите дават по време на традиционния брак, е всъщност обет към Бога. Като прави този обет, двойката изразява решимостта си да се справя заедно с всички трудности, с които ще се сблъска, включително и с трудните периоди в отношенията им. Това, което крепи брака, са не само емоциите или чувствата. В по-голяма степен това е отговорността. Това е грижата за съпруга / съпругата и децата, превръщащо съпруга / съпругата в зрели мъж и жена с чувство за отговорност.

Маркс и Енгелс се хвалят в книгата си „Произход на семейството, частната собственост и държавата“, че в комунистическото общество частната собственост ще стане обществена, домакинската работа ще се професионализира, а ако се роди дете, не трябва да се притеснявате как ще го отгледате, тъй като отговорността за грижата за децата и тяхното образование е на държавата.

Те пишат: „Това ще премахне тревогата относно всякакви „последствия“, които днес са най-важният социално-морален и икономически фактор, пречещ на едно момиче да се отдаде изцяло на мъжа, когото обича. Няма ли това да доведе до факта, че сексуалният контакт няма да бъде ограничен от нищо и обществото ще бъде по-толерантно към въпроса за девическата чест?“.

Маркс и Енгелс популяризират своите идеи, използвайки красивите думи „свобода”, „освобождение” и „любов”, макар в действителност просто да скриват истинския смисъл на своите теории - пълно отхвърляне на личната морална отговорност. Те насърчават хората да действат, ръководени единствено от своите желания. Въпреки това, по времето на Фурие и Маркс, повечето хора все още не са се отказали напълно от религиозното учение и са внимавали да не насърчават разпуснатостта, застъпена в комунистическата теория. Но дори самият Маркс едва ли би могъл да си представи как хората от началото на 20 век под различни предлози ще прегърнат и реализират идеите му за сексуална разпуснатост и унищожаване на традиционно семейство.

Червеният дявол избира определени хора, които да сеят семената на разврат и разпуснатост. Той също така систематично насърчава хората да оправдават своите желания и да се противопоставят на Божиите наставления. Целта е постепенното развращаване на хората, докато накрая се постигне основната цел - пълното унищожаване на традиционното семейство. В крайна сметка това ще доведе до мутация на човешката душа и хората напълно ще попаднат в ръцете на дявола.

IV. Практиката за обмен на съпруги при комунистическите режими

Както бе споменато вече, сексуалната разпуснатост е заложена в гените на комунизма. Основателят на комунизма Маркс изнасилва прислужницата си и тя ражда от него дете, което Енгелс по-късно отглежда. Енгелс съжителства с две сестри. Ленин има извънбрачна афера с Инеса Арман в продължение на десет години. Освен това той прелюбодейства с французойка и се заразява със сифилис, използвайки услугите на проститутки. Друг лидер, Сталин, е също толкова развратен и е известно, че е съблазнявал жените на други хора.

След като завземат властта в Русия, комунистите установяват практиката на обмен на жени. Съветският съюз (СССР) от онова време може да се разглежда като пионер в сексуалното освобождение на Запада. В десетото издание на руското списание „Родина“, публикувано през 1990 г., е разкрит феноменът на размяна на съпруги в първоначалния период на съветската власт. То също така описва личния живот на съветските водачи Троцки, Бухарин, Антонов, Колонтай и други, за които се твърди, че са се чифтосвали произволно, като кучета.

1. Размяна на съпруги в СССР

Още през 1904 г. Ленин пише, че „разкрепостяването на духа на чувствеността и енергията, насочена не към псевдосемейните ценности, ще помогне да се изхвърли този съсирек за делото на победата на социализма“ [6].

На Третия конгрес на Руската социалдемократическа партия на труда Леон Троцки заявява, че след като болшевиките победят и завземат властта, ще бъдат разработени нови основни принципи на сексуалните отношения. Теорията kа комунизма изисква унищожаване на институцията на семейството и преминаване към етап на безусловно задоволяване на сексуалното желание. Той казва още, че отговорността за отглеждането на децата трябва да бъде изцяло на държавата.

През 1911 г. Троцки пише в писмо до Ленин: „Безспорно сексуалното потисничество е основното средство за поробване на човека. Докато съществува такова потисничество, не може да се говори за истинска свобода. Семейството е напълно отживяло като буржоазна институция. Трябва да говорим по-подробно за това с работниците ...". Ленин отговаря: "... И не само семейството. Всички забрани по отношение на сексуалността трябва да бъдат премахнати ... Имаме какво да учим от суфрагистите (аналог на феминистките от онези времена - бел. ред.): Дори забраната на еднополовата любов трябва да бъде премахната” [7].

След завземането на властта от болшевиките (ноември 1917 г., бел. ред.), в публикуваните на 19 декември 1917 г. „Декрети на Ленин” има укази „За развода”, „За премахване на наказанието за хомосексуалност” и други подобни [8].

В онези дни лозунгът „Долу срама!“ е изключително популярен в СССР. Това е част от опита на болшевиките да създадат „нов човек“ на социалистическата система, което дори включва идеята да се разхождат голи по улиците. Ходейки по улиците, хората са крещели истерически възторжено: „Долу срама!“, „Срамът - това е буржоазното минало на съветския народ“ [9].

В чест на годишнината от постановлението "За развод", което всъщност отменя брака, на 19 декември 1918 г. общество на лесбийките в Петроград провежда празнично мероприятие. Това потвърждава в спомените си и Троцки. Той пише, че новината за празничното шествие на лесбийките е зарадвала Ленин, който също така насърчава повече хора да отидат на шествието голи: „Продължавайте, другари!“ [10].

През 1923 г., след публикуването на съветския роман „Любовта на три поколения“, изразът „теория за чашата вода“ става много популярен. Автор на романа е народният комисар (министър) на държавната благотворителност (социално осигуряване, бел. прев.) Александра Колонтай. Колонтай израства в традиционно семейство, но ставайки революционерка, тя пробива в болшевишката фракция с търсене на „еманципация за жените“. „Теория за чашата вода“, прославена в романа, по същество е синоним на сексуалната разпуснатост: в комунистическото общество удовлетворяването на сексуалното желание трябва да бъде така лесно и обикновено, както е да се изпие чаша вода. „Теорията за чашата вода“ се разпространява сред работниците и най-вече сред младежта.

В онези години сексуалните извънбрачни отношения стават широко популярни в СССР. Сексуалната разпуснатост на младежта става явна. „Сегашният морал на нашата младеж накратко се състои в следното“, твърди известната комунистка Смидович във вестник „Правда“ (21 март 1925 г.). - Всеки, дори и непълнолетен, член на комсомола и всеки студент от работническия факултет, има правото и задължението да задоволява сексуалните си нужди. Това понятие се превръща в аксиома и въздържанието се разглежда като ограничение, присъщо на буржоазното мислене. Ако мъжът жадува за младо момиче, независимо дали тя е студентка, работничка или дори тийнейджърка, тогава момичето трябва да се подчини на това желание, в противен случай тя ще бъде считана за буржоазна дъщеря, недостойна да бъде наречена истинска комунистка ... ” [11].

Така се разпространяват разводите и придобиват широкомащабен характер. В своята книга „Ликвидация: от комунисти до прогресисти. Как левичарите подкопават семейството и брака“ Пол Кенгор пише следното: “Степента на разводи нарасна до ниво, безпрецедентно в историята на човечеството. За кратко време в Москва сякаш всички се разведоха". През 1926 г. влиятелното американско списание Atlantic Monthly публикува статия, озаглавена „Руснаци, които се опитват да отменят брака“, където се описва шокиращата ситуация в СССР [12].

Феноменът „шведско семейство“, което няма нищо общо със Швеция, но принадлежи към група мъже и жени, които живеят заедно и правят секс, образувайки едно голямо „семейство“, също се появява през този период на сексуалната революция. Това е чисто комунистически феномен. Той отваря широко вратата за сексуална разпуснатост и разврат, като причинява срив на моралните стандарти и разпад на семействата, както и рязкото увеличаване на хомосексуализма, предаваните по полов път болести, изнасилванията и т.н. [13].

След развитието на социалистическите комуни „шведските семейства“ се разпространяват в целия Съветски съюз. Това явление се нарича „национализация“ (както и „социализация“) на жените. Да цитираме примера със „социалистическите жени“ на Екатеринбург от март 1918 г.. След като болшевиките завземат този град, вестник „Известия“ публикува резолюция, в която се посочва, че младите жени на възраст от 16 до 25 години трябва да бъдат „социализирани“. Член на Министерството на вътрешните работи, Бронщайн, поема тази инициатива и подписва за нея указ. Командирът Карасёв изпълнява задачата и веднага „социализира“ десет млади жени [14].

Болшевиките обаче много скоро, в края на 1920-те, затягат политиката си по отношение на секса. Клара Цеткин в книгата си „Мемоари на Ленин“ казва, че в разговор с нея Ленин е осъдил остро „теорията за чашата вода“, наричайки я „антимарксистка и антисоциална“. Всъщност, както той се изразил, сексуалното освобождение причинява нежелателен страничен ефект - деца, за които няма кой да се грижи и подкрепя, а разпадането на семейството в крайна сметка води до разпадане на обществото.

2. Сексуална свобода в китайския Янан

В първите години след завземането на властта от Комунистическата партия в Китай ситуацията е подобна на тази в Съветския съюз. Разбира се, тези комунистически партии са само разновидности на отровните плодове на едно и също дърво. Лидерът на Китайската комунистическа партия (ККП) Чън Дусю става известен със своя развратен личен живот. Мемоарите на Джън Чаолин и Чен Билан описват как Цю Цюбо, Цай Хесен, Джан Тайлай, Сианг Дзинъ, Пен Шуджи и други са загубили главите си заради своите любовни похождения, като отношението им към секса е било като при "теорията за чашата вода" на ранните съветски революционери.

Когато в Китай се създава Централния съветски район и съветския окръг Eюван, „сексуалното освобождение“ обхваща не само партийните лидери, но и обикновените граждани. Поради насърчаването на равенство между мъжете и жените, и абсолютната свобода на брака и развода, възникват масово ситуации, където поради страстта към секса делото на революцията е компрометирано. Младежите в съветските райони вземат активно участие в сексуалната революция в името на „сближаване на масите“. Младите жени са имали по 6–7 сексуални партньори. Според “Сборник с исторически документи за революцията в съветския район Еюван”, в Хунан, Хуанме, Хуангпи, Гуангшан и други райони, от местните партийни служители „приблизително три четвърти са имали сексуални отношения с десетки и стотици жени“ [15].

В края на пролетта на 1931 г., Джан Готао оглавява съветския окръг Еюван и открива изключително широко разпространена епидемия на сифилис. Налага се той да докладва това на централните власти и да изиска „лекари, специализирани в лечението на сифилис и краста“. Много години по-късно, когато Джан Готао пише мемоарите си, той все още има свежи спомени за флиртове с жени в съветските райони и за любовниците на някои членове на висшето ръководство.

През 1937 г. Ли Кенун е назначен за началник щаб на Осма армия на ККП, разположена в Пекин. Той отговаря за финансовия отдел на военнослужещите, за получаването на лекарства, материални ресурси и пр. При една проверка служителите от главния отдел на националното правителство откриват в разчетния лист за лекарства на Осма армия голям брой медикаменти за лечение на болести, предавани по полов път. Инспекторите попитали Ли Кенун: „Наистина ли във вашите войски страдат от такива заболявания?“ Ли се смутил за кратко и излъгал, че те са необходими за лечение на местните жители [16].

Към 30-те години обаче сексуалната свобода в Китай започва да се възприема като заплаха за режима. Същият проблем с деморализирането на обществото, както в Съветска Русия, става очевиден и войниците на Червената армия започват да се притесняват, че съпругите им ще изневеряват или ще се омъжат за други. Това се отразява негативно на бойната готовност на армията. Нещо повече, сексуалната свобода засилва глупавата слава на лозунга "обща собственост, общи жени". Затова в съветските райони започват да прилагат политика, която закриля военните бракове, ограничава броя на разводите и много други.

V. Как комунизмът разрушава семейната институция на Запад

Всякакви мутирали тенденции на злия дух на комунизма водят началото си от 19 век. След един век на трансформации и еволюции на Запад, накрая те излизат на преден план през 60-те години предимно в Съединените щати.

През 60-те години, под влияние и насърчаване на неомарксизма и на всякакви други радикални идеологии, се появяват различни социални и културни движения, контролирани от злия дух. Например, контракултурата на хипи, радикалното движение “нови леви”, феминисткото движение, сексуалната революция и т.н.. Тези социални движения, подобно на бушуващ порой, атакуват политическата система на САЩ, традиционната ценностна система и социална структура. Тези движения бързо се разпространяват в Европа, променяйки представите на хората за общество, семейство, отношения между половете и културни ценности.

В същото време движението за правата на хомосексуалистите непрекъснато се разраства. Обединяването на тези сили довежда до отслабване на традиционните западни семейни ценности, упадък на институцията на традиционното семейство и неговата роля в обществения живот. В същото време социалните катаклизми предизвикат редица от проблеми, включително разпространяване на порнографията и наркоманията, срив на морала в областта на сексуалните отношения, нарастване на престъпността сред непълнолетните и разширяване на категориите групи от хора, които зависят от социални помощи.

1. Пропаганда за сексуално освобождение

Сексуалното освобождение (известно още като сексуална революция) възниква в САЩ през 60-те години. Последвалото го бързо разпространение в света нанася съкрушителен удар върху традиционните морални ценности, особено върху традиционните семейни ценности и морала в областта на сексуалните отношения.

Злият дух провежда щателна подготовка, за да използва сексуалното освобождение срещу западните общества. Движението „свободна любов“ (free love, наричано още сексуален радикализъм) проправя пътя за постепенното унищожаване на традиционните семейни ценности. Привържениците на свободната любов презират традиционното семейство и твърдят, че сексуалната активност във всичките си форми трябва да бъде освободена от социална регулация. Те се застъпват, че личният сексуален живот, включително брака, аборта или извънбрачните отношения, не трябва да се регулират от правителството или обществото.

Последователите на Фурие и християнския социалист Джон Хъмфри Нойс са първите, които представят концепцията за „свободна любов“.

Днес почти всички основни пропагандисти на „свободната любов“ са социалисти или такива, които са били подложени на дълбокото идеологическо влияние на социализма. Например, пионерът на свободната любов във Великобритания, социалистическият философ Едуард Карпентър е ранен активист в движението за права на гейовете. Най-известният защитник на гей движението, английският философ Бертран Ръсел, е открит социалист и преди това член на фабианското общество. Той заявява, че моралът не трябва да ограничава инстинктивното желание на хората за удоволствие, и се застъпва за предбрачния и извънбрачния секс.

Емил Арман, главен предшественик на „свободната любов“ във Франция, е анархистичен комунист в първите си години, а по-късно развива утопичния комунизъм на Фурие. Той основава френския индивидуалистичен анархизъм (попадащ под широкото тълкуване на социализма), застъпвайки се за безразборния сексуален живот, хомосексуалността и бисексуалността. 

Анархистът (друга социалистическа издънка) Чами Флеминг е пионер на движението за "свободна любов" в Австралия. И така нататък. 

Движението за „свободна любов“ в САЩ дава своите плодове - през 1953 г. е създадено еротичното списание „Плейбой“. Тогава това списание излиза на луксозна хартия и създава впечатлението за силно художествена публикация. Също така се използва скъпия по това време цветен печат. Темата на списанието, която в традиционните възгледи се счита за долнопробна и вулгарна, заема много скоро водеща позиция в обществото. „Плейбой“ се превръща във висококласно списание за свободното време. Повече от половин век то разпространява токсина на свободната любов сред хората по цял свят и невидимо атакува традиционния морал и идеите за целомъдрието.

Към средата на 20 век с нарастващата популярност на хипитата и широко разпространената свободна любов избухва и сексуалната революция (наричана още сексуално освобождение). Терминът "сексуална революция" е въведен от германския комунист Вилхелм Райх, основател на комунистическия психоанализ. Райх съчетава марксизма и фройдовия психоанализ. Той вярва, че марксизмът освобождава човек от „икономическото потисничество“, а фройдовия психоанализ - от „сексуалното потисничество“.

Друг основател на теорията на „сексуалното освобождение“ е Херберт Маркус от Франкфуртската школа. По време на движението за борба с културата през 60-те години на Запад неговият лозунг за сексуално освобождение „прави любов, не война“ (“make love, not war”, бел. прев.) прониква дълбоко в съзнанието на хората.

След като биологът Алфред Кинси публикува своите доклади, “Сексуалното поведение на мъжа” и “Сексуалното поведение на жената”, заедно с  началото на широкото използване на орални контрацептиви, идеята за сексуално освобождение се разпространява в целия Запад. Съвременни учени обаче установяват, че Кинси в така наречените си доклади е прибегнал до преувеличение, до прекомерно опростяване и други трикове за изкривяване на статистиката. Намерението на Кинси е да покаже, че извънбрачните отношения, хомосексуалните връзки и т.н. са повсеместни. По този начин той се опитва да насочи обществото да подкрепи тези явления - задача, която до голяма степен той успешно изпълнява [17].

Сексуалното освобождение моментално става модерно. Сред подрастващите промискуитетът се счита за норма. Ако тийнейджърка се осмели да признае, че е девствена, връстниците й я подиграват за това. Статистиката показва, че в периода от 1954 г. до 1963 г. 82% от американците на възраст от 15 до 30 години са имали опит в предбрачен секс [18]. До 2010 г. процентът на девствените булки е бил само 5%; докато 18% от булките са имали преди брака над 10 сексуални партньори [19]. Сексът се превръща в популярна и основна тема в поп културата. Културната сфера е наситена със секс, включително литературата, киното, рекламата и телевизията.

2. Насърчаването на феминизма довежда до изоставяне на традиционното семейство 2.1. Комунистическата идеология, стояща зад феминисткото движение

Феминисткото движение е друг инструмент, с който злият дух на комунизма унищожава семейната институция. Ранният период на феминисткото движение (известен още като феминизъм от първата вълна) започва през 18 век в Европа. Привържениците му се застъпват за това, жените да получат равни права с мъжете в образованието, заетостта и политиката. В средата на 19 век центърът на феминисткото движение се премества от Европа в САЩ.

Когато започва първата вълна на феминизма, социалната основа на традиционните представи за семейството е още много силна. По това време феминисткото движение все още не е пряко против традиционното семейство. 

Влиятелни феминистки от онова време, като Мери Уолстоункрафт през 18 век в Англия, Маргарет Фулер през 19 век в САЩ и Джоан Стюарт Мил през 19 век в Англия, се застъпват за това жените да дават приоритет на семейството след брака, както и че потенциалът на жените трябва да се развива в семейството, така че жените да се занимават със своето развитие в името на семейството (например за отглеждане на деца, управление на домакински дела и пр.); обаче особено талантливите жени не трябва да бъдат спирани от обществото, а трябва да използват свободно своите таланти, дори и да се конкурират с мъжете.

В 20-те години на миналия век, след като правото на глас на жените на избори е признато от закона в много страни, първата вълна на феминисткото движение постепенно отслабва. В следващите години, в условията на разрастващата се Голяма депресия и Втората световна война, феминисткото движение до голяма степен затихва.

Но злият дух на комунизма вече е посял семената на разрушението на традиционното семейство и етиката на сексуалните отношения. Ранните утопични социалисти от 19 век поставят основата на съвременния радикален феминизъм. Франсоа Мари Чарлз Фурие, наречен „баща на феминизма“, казва, че бракът превръща жените в частна собственост, а Оуен проклина брака като нещо зло.

Идеите на тези утопични социалисти са наследени и развити от по-късни феминисти, включително Франсис Райт, която през 19 век наследява идеите на Фурие и се застъпва за сексуалната свобода за жените. Британската активистка за права на жените Анна Уилър продължава идеите на Оуен. Тя осъжда решително брака за това, че предполагаемо превръща жените в роби и т.н..

Социалистическите феминистки активисти са също така важна част от феминисткото движение от 19 век. Сред най-влиятелните феминистки публикации по онова време са например първият ежедневен феминистки вестник „Женски глас“, издаден във Франция, брошурата „Свободна жена“ (по-късно преименувана на „Трибуна на жените“), “Политика за жени” и “Женски коментари”. Техните основатели са или сенсимонисти (последователи на ученията на утопичния социализъм, основани от Анри дьо Сент-Симон - бел. прев.), или последователи на Фурие. Поради тясната връзка на феминизма от онези времена със социализма, властите подлагат тези публикации на строга цензура.

Така, когато започва първата вълна на феминизма, червеният дявол също предприема мерки за създаване на всевъзможни радикални движения с цел да атакува традиционните концепции на семейството и брака, проправяйки пътя към по-радикалното феминистко движение, което последва.

Втората вълна на феминисткото движение тръгва от САЩ в края на 60-те години на миналия век, след което се разпространява в Западна и Северна Европа, а след това и в целия западен свят. Американското общество в края на 60-те преживява период на смут, причинен от движенията за права на чернокожите, войната във Виетнам и различни радикални социални тенденции. Феминисткото движение, възползвайки се от редица обстоятелства, става още по-радикално и се разпространява бързо по цял свят.

Крайъгълен камък на тази вълна от феминистки движения са книгата “Загадката на женствеността” на Бети Фридан, публикувана през 1963 г., и Националната женска организация (NOW), която тя основава. От гледна точка на живееща в предградията домакиня от средната класа, Фридан критикува остро ролята на жената в традиционното семейство, вярвайки, че образът на щастливата, доволна и просперираща домакиня е един мит, създаден от патриархалното общество. Според нея семействата от средна класа, които живеят в предградията, са удобен концлагер за американки и една жена, получила модерно образование, трябва да спре да намира задоволство в грижите за съпруга и отглеждането на децата, а да се реализира извън семейството [20].

Няколко години по-радикалните феминистки доминират в Националната женска организация. Те продължават и развиват идеите на Фридан за правата на жените. Според тях жените от древни времена са потискани от патриархата. Те обвиняват институцията на семейството, че е източник на потисничество за жените, и се застъпват за цялостната трансформация на социалната система и традиционната култура, както и за борбата за постигане на равенство в икономическата, образователната, културната и семейната област.

Разделението на обществото на потиснати и потисници, и последвалото го провокиране на борбата за освобождение и равенство, е именно централната идея на комунизма. Традиционният марксизъм разделя хората съгласно техния икономически статус, а неофеминистките движения разделят хората въз основа пола им.

Всъщност авторката на „Загадката на женствеността“ Бети Фридан изобщо не е била такава, каквато се описва в книгата, живееща в предградията домакиня от средната класа, на която й е омръзнало домакинството. 

Професор в Колежа Смит (Масачузетс, САЩ), Даниел Хоровиц написва през 1999 г. книгата, "Бети Фридан и създаването на ‘Загадката на женствеността’ ". Проучванията му показват, че Фридан, под моминското си име Бети Голдщайн, е радикален социалистически активист още от дните си в колежа през 50-те години. В различни периоди тя работи като тяснопрофилна журналистка в няколко печатни медии-усти на синдикалните организации, управлявани от комунистическата партия.

Хоровиц дори намира статии, които Фридан пише в онези дни. Докато учи в Калифорнийския университет в Бъркли, Фридан се присъединява към Комсомола и два пъти подава молба за влизане в Американската комунистическа партия, но комунистическата партия не я приема (за да се прояви по-ефективно като безпартийна). Джудит Хенеси, на която Фридан лично поверява да напише нейната биография, също не скрива факта, че Фридан е привърженик на марксизма [21].

Американската научна изследователка Кейт Уиганд отбелязва в своята книга „Червеният феминизъм“, че феминизмът всъщност не бездейства в Съединените щати от началото на 20 век до 60-те години. През този период голяма група червени феминистки писатели с комунистическо пристрастие проправят пътя на следващото феминистко движение от втора вълна. Те включват Сюзън Антъни, Елеонор Флекс, Герда Лернер, Ева Мериам и други. Антъни още през 1946 г. използва аналитичния метод на Маркс, според който белите потискат чернокожите. По аналогия тя твърди, че по същия начин мъжете потискат жените. Поради влиянието на антикомунистическата дейност на Маккарти, репутацията на комунизма е силно повредена, така че оттогава тези писателки не споменават за пристрастието си към левите възгледи [22].

Френската писателка Симоне де Бовуар отваря вратите за втората вълна на феминизма в Европа със своето култово произведение „Вторият пол“. На млада възраст Бовуар е социалистка. През 1941 г. тя и комунистът философ Жан-Пол, заедно с няколко други писатели, създават подземната  социалистическа организация „Социализъм и свобода“ във Франция. С нарастващата популярност на феминизма през 60-те години, Бовуар заявява, че вече не вярва в социализма, а е само феминистка.

Бовуар е поддръжник на мнението, че „жените не се раждат, а стават“. Според нея независимо, че полът се определя от физиологичните характеристики на човек, половите различия са спекулативна концепция на самосъзнанието, която се формира в процеса на живота под влияние на обществото. Тя вярва, че послушанието на децата от женски пол, техният ум, склонност към капризност, привързаност и майчинство, са изцяло придобити и произхождат от митове, внимателно създадени в патриархалното общество. Като тяхната предполагаема цел е да поддържат потисничеството на жените в патриархалното общество. 

Бовуар се застъпва за това, жените да не следват традиционните идеи, а да се реализират, без да бъдат подлагани на какъвто и да е контрол. Подобна идея всъщност създава благоприятни условия за хомосексуалност, бисексуалност, транссексуализъм и пр. Впоследствие започват да възникват една след друга феминистки идеи от всякакъв вид. Почти всички те гледат на света през призмата на жените, подтиснати от традиционното патриархално общество, което прави семейството главна пречка за постигане на равенство между мъжа и жената [23].

Според Бовуар съпругът сковава съпругата в брака и това прави брака толкова отвратителен, колкото е и проституцията. Самата Бовуар поддържа „отворена връзка“ със Сартр през целия си живот, отказвайки да се омъжи. Сартр също така има сексуални връзки с други жени. 

Възгледите на Бовуар за брака се превръщат в стандарт сред съвременните радикални феминистки. Всъщност такива хаотични и безразборни сексуални отношения е именно системата от общи съпруги, за която е пророкувал предшественикът на утопичния комунизъм Фурие през 19 век.

2.2. Резултати от феминисткото движение: разбити семейства, израждане на отношенията, объркани роли на двата пола

Сега феминизмът преобладава във всички аспекти на живота. Според проучване на Харвардския университет от 2016 г., около 59% от жените изразяват подкрепа към феминистките възгледи.

Едно от основните твърдения на съвременния феминизъм е, че освен физиологичните различия в репродуктивните органи при мъжете и жените, между тях няма други физиологични и психологични различия. Според тях разликата в поведението и мисленето на мъжете и жените идва изцяло от социалните и културни условия. Следвайки тази логика, мъжете и жените трябва да бъдат абсолютно равни във всички аспекти на живота и във всички сфери на обществото. И всякакви прояви на неравенство между мъжете и жените са резултат от факта, че културата и обществото са репресивни и сексистични (дискриминация на човек съгласно половата принадлежност - бел. прев.).

Така например, броят на мъжете ръководители на големи компании, учени в елитни университети и висши държавни служители е пропорционално далеч по-голям от броя на жените на подобни длъжности. Много феминистки смятат, че това е причинено от сексизъм. Въпреки че в действителност може да има справедливо сравнение между половете, ако вземем фактори като способности, прекарано време в работа, отношение към работата и т.н. Например, работата на високи позиции често изисква извънреден труд с висока интензивност, жертва на почивни дни и вечери, неочаквани спешни срещи, чести командировки и т.н.

Раждането на дете по правило прекъсва кариерата на жената и жените са склонни да отделят повече време на семейството и децата, отколкото на работата си. Освен това хората на високи позиции обикновено имат твърд и силен характер, докато жените са склонни да бъдат по-меки и съобразителни. Това са основните причини жените да заемат такъв малък процент длъжности на високи нива [24].

Феминистките обаче смятат, че тенденцията на жените да бъдат меки и ориентирани към семейството им се налага от сексисткото общество. Според феминизма тези различия трябва да бъдат коригирани от държавните социални служби, които да се грижат за децата и останалите отговорности.

Съвременният феминизъм не приема никакви обяснения за „неравенство“ между мъжете и жените, основаващо се на съществуването на естествени физиологични и психологични различия между мъжа и жената. Цялата вина се хвърля върху социалните условия и традиционния морал.

През 2005 г. Лорънс Самърс, президент на Харвардския университет, говори на научна конференция за това, защо жените са по-малко склонни да преподават наука и математика в най-добрите университети. Самърс предполага, че мъжете и жените просто по природа имат различни таланти в развитието на науката и математиката. Въпреки факта, че Самърс подкрепя изявленията си с резултати от научни изследвания, той става обект на атаки от феминистката организация NOW, която го обвинява в сексизъм и поисква уволнението му. Самърс е остро критикуван от медиите и е принуден публично да се извини за своите изказвания. След това той отделя 50 милиона долара за разнообразяване на преподавателския му колектив в Харвардски университет.

През 1980 г. сп. Science публикува резултати от проучване, което показва, че способността да се учи математика при момчета и момичета в средните училища варира значително. Оказва се, че момчетата в тази област са по-добри от момичетата [25]. 

Следващо проучване, което сравнява стандартните тестове по математика за приемане във висши учебни заведения показва, че четири пъти повече мъже стигат над 600 точки сравнено с жените. Тази разлика е още по-голяма след 700 точки, където мъжете са 13 пъти повече от жените [26].

През 2000 г. същият изследователски екип провежда друго проучване и установява, че както мъжете, така и жените, които демонстрират изключителни математически умения на приемните изпити в университета, обикновено са в състояние да спечелят степени в области, свързани с науката и математиката, и са доволни от своя успех [27]. Тоест, аргументите на Лорънс Самърс биват потвърдени с изследвания.

Някои доклади отбелязват, че натискът върху Самърс след конференцията през 2005 г. е подобен на политиките за превъзпитание, използвани от комунистическите режими за преследване на дисиденти. Въпреки че причините за неравенство все още не са ясно дефинирани, насърчаването на „разнообразието“ вече е започнало, т.е. започват да бъдат приемани все повече жени като преподаватели по математика и научни дисциплини.

Лесно е да се види връзката между феминизма и социализма. Алексис де Токвил, френски дипломат и политолог от 19 век, казва: „Демокрацията и социализмът нямат нищо общо, освен една дума: равенство. Единствената разлика е, че демокрацията се стреми към равенство в свободата, а социализмът се стреми към равенство в ограниченията и робството.“ От това лесно се вижда, че зад феминизма се крие социализъм [28].

Трябва да се подчертае, че от това не може да се заключи за интелектуалното или някакво друго превъзходство на мъжете над жените. Талантът на мъжете и жените се проявява в различни аспекти. Умишлените опити за премахване на разликите между половете противоречат на здравия разум и не позволяват на мъжете и жените да реализират своя потенциал.

Въпреки че психологическите и интелектуални различия между мъжете и жените може да не бъдат очевидни веднага, отричането от феминизма на физическите и репродуктивни разлики между двата пола е просто един очевиден абсурд. В традиционните възгледи на хората на Запад и Изток мъжете са защитници. Така например винаги се е смятало за нормално мъжете да работят като пожарникари. Феминистките обаче твърдят, че съществува абсолютно равенство между мъжете и жените, като изискват жените да изпълняват традиционно мъжки задължения. Резултатите от това може да се окажат много неочаквани.

През 2005 г. пожарната служба в Ню Йорк не позволява на жена да стане пожарникар, без да премине тестовете за физическа годност. Тези тестове обикновено включват участие в състезания, по време на които участниците носят кислороден цилиндър и друго оборудване с тегло около 20 килограма. Други пожарникари изразяват опасения, че колегите им, които не могат да спазват установените стандарти, неизбежно ще създадат трудности за останалата част от екипа и опасни ситуации в случай на пожар. Въпреки това в крайна сметка пожарната все пак решава да вземе тази жена на работа. Те обясняват това свое решение с нежеланието да бъдат съдени от феминистките групи. [29]

Феминистките групи отдавна обвиняват пожарната служба в Ню Йорк, че има завишени физически стандарти, които не позволяват на повечето по-крехки жени да станат пожарникари. Пожарната служба в Чикаго също се сблъсква с подобни твърдения и е принудена да понижи стандартите, за да увеличи броя на жените пожарникари.

В Австралия много градски пожарни служби въвеждат квоти за пол. За всеки нает мъж трябва да се наеме и една жена. За да се изпълни това изискване, са установени различни физически стандарти за мъже и жени, въпреки факта, че са предназначени за една и съща опасна работа с висок риск и нервно напрежение.

В резултат на това тези квоти стават причина за противоречия между мъжете и жените пожарникари. Жените се оплакват, че колегите им от мъжки пол ги обвиняват в некомпетентност и липса на подходяща квалификация. Феминистките групировки веднага наричат това "обида" и "психологически натиск" [30]. Тази ситуация дава още една възможност на феминистките в борбата им за равенство.

Тези на пръв поглед абсурдни действия на феминизма представляват умишлена стъпка в плановете на злия дух на комунизма. Целта му е да оспори т. нар. патриархат, тоест традиционното общество, и да унищожи традиционното семейство. Това е подобно на начина, по който класовата борба се използва за подкопаване на капиталистическата система.

В традиционната култура се подразбира от само себе си, че мъжете трябва да са смели, а жените - женствени. Мъжът е отговорен за семейството и обществото, защитавайки жените и децата - това е патриархална структура, която феминизмът отрича на базата на това, че предоставя несправедливи предимства на мъжете и ограничава жените. Във феминизма няма място за традиционния дух на рицарство или джентълменско поведение. Във феминисткия свят мъжете, които са били на борда на „Титаник“, не биха отстъпили своето място в спасителните лодки на жените, така че те да имат по-голям шанс за спасение.

Кръстоносният поход на феминизма срещу патриархата навлиза и в областта на образованието. През 1975 г. съдът в Пенсилвания се произнася по дело срещу Междууниверситетската федерация по спорт в Пенсилвания, като изисква училищата да включат студенти от мъжки и женски пол в спортовете, включително борбата и американския футбол. Момичетата не са били освободени от тези дейности въз основа на техния пол [31].

В своята книга от 2013 г., озаглавена „Войната срещу момчетата: как феминизмът осакатява младите мъже“, американският учен Кристина Хоф Сомърс заявява, че мъжествеността е атакувана. Тя дава пример с Висшия колеж по авиация в Куинс (Ню Йорк), който приема основно студенти от семейства с ниски доходи. Този колеж учи студентите по най-високи стандарти и е едно от най-добрите училища в Америка, според US News и World Report. Той е специализиран в изграждането на ръчно изработени електрически и механични самолети. Не е изненадващо, че по-голямата част от студентите са момчета. И макар, че там студентките са много по-малко от студентите, те също се представят отлично академично и печелят уважението на менторите и инструкторите.

Но дори този Висш авиационен колеж попада под критиките и заплахите на  феминистки организации, които заплашват да го съдят, като настояват повече момичета да бъдат приети в него [32].

Произнасяйки реч в Белия дом през 2010 г., основателката на “Националния център за правата на жените” специално използва примера за този Висш колеж по авиация като случай на „дискриминация, основана на пола“. Тя казва: "Няма да легнем на лаврите си, докато не постигнем абсолютно равенство."

За феминистките отглеждането на смели момчета представлява заплаха за тяхната независимост и свобода, а насърчаването на момичетата да бъдат нежни, грижовни и ориентирани към семейството не е нищо повече от потисничество и неравенство между двата пола.

Агресивното отричане от съвременните феминистки на различията, присъщи на мъжете и жените, тласка обществото към едно бъдеще без различия между половете. Това е особено пагубно за децата и младите хора, които все още се формират и сред които, както се очаква, ще има повече хомосексуалисти, бисексуалисти и транссексуалисти.

Всичко това вече се случва в някои европейски страни, където все повече деца съобщават, че чувстват, че са родени в неправилното тяло. През 2009 г. базираната в Лондон “Служба за развитие на джендър идентичност” (GIDS) получава 97 молби за определяне на пола. Към 2017 г. GIDS започва да получава над 2500 такива мобли годишно [33].

Разбира се, така се проявяват гените на комунизма, намиращи се във феминизма. Опитвайки се да постигне целта си, феминизмът използва всякакви средства, за да унищожи представите на хората за традиционния семеен морал и в крайна сметка да доведе до разпада на семейството.

В традиционната култура се смята, че раждането на деца и грижата за тях е свещено задължение на жената, което Бог (Небето) й е възложил. В летописите на Изтока и Запада се казва, че всеки голям герой е бил възпитан от велика майка. Феминизмът нарича това патриархат, който потиска жените, заявявайки, че отговорността на жената за отглеждането на децата е „безкрайна, скучна, монотонна и неблагодарна“.

Според резултати от изследвания, повечето от най-известните активисти на феминисткото движение са жени, които имат неуспешен брак или никога не са били омъжени, или ако са били омъжени, не са имали деца. Следователно, разбира се, за тях е невъзможно да разберат, че нормалната жена приема брака и семейството като важна част от живота си, и че отглеждайки децата си, тя чувства естествено майчинско удовлетворение.

Феминизмът отваря вратите към различни хаотични понятия. Например има такива, които твърдят, че “личните работи имат политическо значение“. Те гледат на семейния конфликт като на война на половете. Някои смятат мъжете за паразити, поробили съзнанието и тялото на жените. Други виждат децата като пречка за жените, които се стремят да достигнат пълния си потенциал и твърдят, че корените на потисничеството се намират в семейната структура.

Съвременният феминизъм открито заявява своята цел да унищожи традиционното разбиране за семейството. Типични са изявления на лидери на феминисткото движение, като: „Предпоставка за освобождаването на жените е да се сложи край на брачната система“ [34], „Когато направите избор, който да служи на семейството и планувате да станете домакиня, вие правите избор, който не трябва да съществува“ [35], „Не можем да премахнем неравенството между мъжете и жените, докато не унищожим понятието за брак“ [36].

С помощта на "освобождението" феминисткото движение се опитва да реши социалните проблеми, възникнали в резултат на упадъка на морала. Това води до израждане на представите на хората и засилва още повече моралния разпад на човечеството.

Силвия Ан Хюлет, американска икономистка и специалист по джендър въпросите отбеляза, че съвременният феминизъм е основният фактор, водещ до увеличаване на броя на самотните майки, като в същото време утвърждава идеята, че разводът не е грешка, което от своя страна позволява на мъжете да бягат от отговорност. Парадоксалното тук е, че атаките на феминизма срещу съществуващата семейна структура всъщност унищожават спасителното пристанище, осигуряващо щастие и безопасност на повечето жени [37].

Противно на позицията на феминизма, лесният развод не даде на жените свободата, за която мечтаят. Според проучвания 27% от разведените жени живеят под прага на бедността, като този процент е три пъти по-висок, отколкото при разведените мъже [38]. 

Това не е изненадващо, тъй като злият дух на комунизма изобщо няма намерение да се грижи за правата на жените. За него феминизмът е просто инструмент за унищожаване на семейството и на нормалните човешки взаимоотношения.

3. Унищожаване на семейната структура чрез хомосексуализъм

Движението на лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални личности (ЛГБТ) от самото начало е тясно свързано с комунизма. Дори утопичните социалисти твърдят, че хомосексуалността е право на човека и въпрос на свободен избор. Комунистическото движение насърчава освобождаването на хората от робството на традиционния морал, заявявайки, че така наречените права на представителите на ЛГБТ общностите представляват свободата, която хората трябва да имат. Сред привържениците на сексуалното освобождение много са комунисти или съмишленици на комунизма, които също подкрепят хомосексуализма.

Първото голямо ЛГБТ движение в света е лансирано от видни членове на Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) през 90-те години на 19 век. Тази група, ръководена от Магнус Хиршфелд, заявява, че хомосексуализмът е „естествен” и „морален”. През 1897 г. Хиршфелд основава Научно-хуманитарен комитет, известен в Германия като Wissenschaftlich-humanitдres Komitee (WhK). Това е първата организация в света, която се застъпва за правата на ЛГБТ общностите.

През 1895 г. британският писател Оскар Уайлд е разследван заради сексуални отношения с мъж. СДПГ е единствената организация, която го защитава. Лидерът на СДПГ, Едуард Бернщайн, предлага законопроект, който да премахне забраната на сексуални контакти между мъже.

Един от най-ярките примери е сексуалното освобождение в Русия, настъпило след Октомврийската революция на болшевиките (1917 г.), за което говорим в Четвърта глава. СССР премахва законовите забрани за хомосексуални отношения, правейки Съветския съюз най-либералната страна на планетата по отношение на хомосексуализма.

През 1997 г. Африканският национален конгрес (ANC) в Южна Африка е първият в света, който приема конституция, признаваща хомосексуалността за човешко право. Като член на Социалистическия интернационал (бивш клон на Втория интернационал), ANC е постоянен поддръжник на  хомосексуализма.

През 1924 г. Хенри Гербер, вдъхновен от дейността на Хиршфелд, основава Общество за правата на човека (SHR), първата американска организация, защитаваща правата на ЛГБТ. SHR не просъществува дълго, тъй като няколко от членовете му са арестувани малко след основаването му. През 1950 г. американският комунист Хари Хей основава Обществото на Матахини (Mattachine Society) в своята резиденция в Лос Анджелис. Тази организация e първата влиятелна ЛГБТ група в Съединените щати. Организацията разпространява дейността си в други региони и основава своите печатни медии.

Зооложката Евелин Хукър заявява в свои изследвания от 1957 г., че няма психическа разлика между хомосексуални и хетеросексуални мъже. Нейната работа се превръща в главната „научна основа“, използвана за оправдаване на хомосексуалността. Хукър има връзка с член на обществото на Матахините, който я убеждава да подкрепи хомосексуализма. Обективността на нейните изследвания е критикувана, тъй като всички нейни субекти са избирани от членове на обществото на Матахините [39].

През 60-те години на 20 век, заедно с вълната на сексуално освобождение и хипи движението, на повърхността за обществено обсъждане изплува въпросът за хомосексуализма. През 1971 г. феминистката национална организация на жените (NOW) става първата голяма организация в САЩ, която настоява за подкрепа за правата на гейовете.

През 1974 г. Американската психиатрична асоциация (APA) изключва хомосексуализма от списъка на психичните разстройства, въз основа на проучване на Евелин Хукър. По време на гласуването обаче 39% от членовете на APA са гласували против това решение. Което означава, че това изследване далеч не е било убедително за всички.

Хукър и подкрепящите я изследователи избират така наречената