ДРЕВНИЯТ ПРОИЗХОД НА ПРАЗНИКА КОЛЕДА -БЪЛГАРСКОТО СЛЪНЦЕ  
Ние българите умеем да пазим духовното си наследство. Въпреки няколко жестоки чужди окупации, въпреки страшния геноцид извършен върху народа ни, дедите ни упорито са се придържали към старите си обичаи. Един от тях, може би най-големият е Коледата.  
https://stzagora.net/wp-content/uploads/2011/12/Koledari-25-12-2011-5.jpg https://stzagora.net/2011/12/25/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5-%D0%BC%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D1%88%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8/   Атмосферата по време на този празник е особена. Не само заради празничната трапеза настроението ни е приповдигнато. Има и нещо друго, сякаш всички ние инстинктивно усещаме, че се случва нещо важно. Нещо, което е много древно и се е появило в далечните, незапомнени времена от зората на човечеството.   Официално думата Коледа не е наша. Приписва ѝ се латински произход, като се казва, че идва от латинското calendae –първият ден на месеца. Действително, нито може да се оспори нито вековното римско присъствие в земите ни, нито пък трябва да се отричат латинските заемки в езика ни. Думата коледа обаче не е една от тях, в никакъв случай! Тази дума, а и самият празник е по-древен от Римската Империя!   Езиковедите не са обърнали внимание, че calendae е заемка в латинския. Там няма обяснение за нея защото думата е от пеласгийски произход. Това е установено преди повече от половин век от фламандския учен Алберт Йорис ван Виндекенс. (A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehelinque, Publications Universitairs, Institut Orientaliste, Louvain, 1952, c. 143).   Пеласгите са древен балкански народ делящ един произход с траките. Според Вл. Георгиев (цитиран от К.Порожанов) тракийският/пелазгиският език е говорен на Балканите още по времето на Неолита - VII хилядолетие преди Христа (Общество и Държавност у Траките, с.43).   Някои може да зададе въпроса: Какво ще правят трако-пеласги при древните римляни и как така са ги повлияли? Който е чел "Естествена История" на Плиний Стари знае, че този автор определя не гърците, а пеласгите като разпространителите на азбуката в Лациум:   “…litterarum usus. in Latium eas attulerunt Pelasgi.” – Plin.HN, VII.193.  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html   Плутарх отива по-далеч разказвайки, че според древните легенди Рим е основан, не от кой да е, а от пеласгите. Те били силен и войнствен народ, който покорил много други. Когато тези стари балканци пристигнали на Апенинският полуостров, те основали свое селище, което назовали Rome -сила на оръжие (раменъ означава силен на старобългарски )   "Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome." Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html   Страбон разказва за идване на траки и венети в северните части на Апенините не дълго след края на Троянската война – Strab.XII.3.25: “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias ." - Strab.XII.3.25”   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html   Пишейки за царете от троянски произход, Тит Ливий споменава владетели с тракийски имена: Атис, Капус, Капетус: “… from Atys Capys, from Capys Capetus…” –Liv.I.3 http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0151%3Abook%3D1%3Achapter%3D3   Балканските колонисти са оставили много следи на Апенините. Голямо количество топоними там нямат никакво обяснение на латински, но за сметка на това не само притежават трако-пелазгийска етимология, но и имат успоредици в Тракия. Като пример могат да се посочат Адрия/Атрия, Брентесиум, Висентиум, Дола, Калатия, Калис, Каларна, Калетра, Перусия, Пирги, Полентия, Руселе, Салапия.   А в названията на градовете Сентиум и Сатрикум срещаме даже имената на тракийските племена синти и сатри. Плиний разказва за присъствие на племе с име дарди (в Тракия живеят дарданите бел.моя) на Апенините. Те обаче били избити още в древността – Plin.HN.III.104.   Да видим обаче какво означава името Коледа? В древността се е смятало, че на този ден слънцето се ражда и се разгаря с нова сила. Не случайно месец декември е носил името Коложег, т.е. разпалване, разжегване на слънцето, на което се е гледало като на огнено колело (коло). Другото име на Коледа у нас е Божич, то идва от думата Бог, отговаряща на тракийската Багос/Багайос и ведическата Бага, която има значението слънце.   
   Слънчеви символи по скали край Палеокастро, Сакар Планина
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1d/Paleokastro_2.jpg?1472472030124
http://www.wikiwand.com/bg/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%E2%80%9E%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%E2%80%9C
Нашите предци са считали слънцето за върховно божество. Софокъл не случайно казва, че слънцето е най-почитаното божество на конелюбивите траки (цит. Fol, Marazov, Thrace and Thracians, p.39). Taка разбираме, че Коледа е древна дума за трако-пеласгийския празник на слънцето. То е било олицетворявано с огнено колело, което светва с нови пламъци в определен период от време.  
                             Слънчево светилище край Татул, снимка Мартин Константинов
Неслучайно Рождество Христово е на Коледа. Доброто винаги е отъждествявано със светлината, а Христос е най-голямото добро, което светът е видял. Нека не забравяме думите на Св. Йоан:   4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7. той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.   http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/ioan.htm     Неслучайно дедите ни стават първите християни на Европа въпреки зверските преследвания. Религиозната доктрина на предците ни е представяла същите идеали както и Христовия завет. Смиреността, постененето, търсенето на духовно извисение са типични за ктистите – духовниците на траките, наречени в по-късни времена българи.   Партеногенезисът, т.е. непорочното зачатие е добре познат феномен във вярата на предците ни. Те познават и принципа на възмездието – наказанието на злите и порочните в отвъдния свят. Разликата между старата религия на предците ни и учението на Христос е в това, че то не е мистерия, до която се допускат само определени хора, а е достъпно за всички. Няма богат и няма беден, няма силен и няма слаб – всеки може да намери себе си в учението на Спасителя.   Уникалното при нас е това, че сме взели най-доброто от Христовия завет, но не сме забравили корените си. Новата вяра не е заличила стария духовен свят, а се е сляла в него в здрава спойка, толкова здрава, че въпреки изпитанията вече повече от две хиляди години устоява на атаките на злото.   На Коледа не само слънцето се разпалва, но Бог ни дава възможност да пречистим своята душа и да поставим пламъка на любовта в сърцето си както подобава на благородни хора. Разгарящият се огън на слънцето унижощава тъмнината и студа, a нашите пречистени мисли и желания отнемат силата на злото. Нека по време на празниците да потърсим доброто в нас  и да почетем нашите деди, които бяха народ на светлината!       Весели празници на всички родолюбиви българи!