Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2019 19:49 - „Великата“ българска хеликоптерна заменка by Екип на Биволъ
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове:
0



„Великата“ българска хеликоптерна заменка by Екип на Биволъ декември 25, 2019

От международния журналистически Проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (Organized Crime and Corruption ReportingProject, OCCRP) и Биволъ

23/12/2019

След като българската държавна авиационна компания заменя военен транспортен хеликоптер от съветско време за руски модел, който е по-модерен и по-подходящ за превозване на официални лица из цялата страна, директорът на компанията се похвали, че правителството „не е платило нито стотинка за това“.

При сключването на сделката през 2010 г. представители на правителството шумно я рекламират пред българските медии, а Пенчо Пенчев, тогава шеф на държавната компания „Авиоотряд 28“, заявява пред местно авиационно издание, че фирмата му се е справила отлично.

image

Брой на списание „Аеропрес“ от август 2012 г. го цитира така: „Получихме руската машина на принципа на размяната“.

Но правителството не е било единственият бенефициент на сделката, според изтекли документи, включително банкови операции и договори, на базираната в Лондон фирма за бизнес услуги наречена Formations House.

Според тези документи руският авиационен магнат Владимир Скурихин е прибрал почти 1,3 милиона щатски долара използвайки две компании като посредници в хеликоптерната заменка. Трудно е обаче да се определи дали документите наистина хвърлят светлина върху сделката или я прикриват, а Скурихин така и не отговори на множествотомолби за коментар.

Експерти казват, че каквото и да се е случило FormationsHouse би трябвало да забележи фрапантните нередности в сделките на фирма, която Formations House е създала за Скурхин – STS Corporation LLP, фирмата в основата на замяната. Formations House е управлявала сметки за STS и е имала достъп до договорите и финансовите операции свързани с тази замяна.

Подробности за сделката и няколко други неща открити всъхраняваните от Formations House документи на STS е трябвало да предизвикат „основателно подозрение от страна на счетоводителя, че прането на пари е в ход“, казва Рей Блейк, консултант в сферата на финансовите престъпления.

Те могат да бъдат прибавени към цяла купчина доказателства разкриващи как Formations House системно не е обръщала внимание на дейностите на клиентите си. Компанията е създала десетки хиляди фирми за хора по целия свят, като част от тях са използвани в измами за милиони. Някои от тези измами вече са разкрити от журналистите, пресяващи находката от вътрешнидокументи на Formations House, получени от групата-активист в сферата на достъпа до информация DistributedDenial of Secrets (Разпространение на отричани тайни).

Изтеклите данни също така разкриват слабости врегулаторната среда в Обединеното кралство, която според експертите позволява на фирмени регистратори като Formations House да игнорират подозрителни дейности на клиентите си, като същевременно последствията заради такива дейности не са достатъчно сериозни. Фирмата е успявала да сключва съмнителни сделки дори докатонейният основател Надийм Хан е разследван за пране на пари във Великобритания. Повдигнати са му обвинения през април 2014 г., но той почива преди да се изправи пред съда.

В изявление за журналистите, изпратено по електронна поща, настоящата собственица на Formations House и доведена дъщеря на Хан, Шарлот Павар, заяви, че изтеклите данни са докладвани като откраднати, и че фирмата е била подлагана на опити за изнудване. Тя не представи доказателства в подкрепа на тези твърдения, въпреки няколкото журналистически запитвания.

Мръсно бельо

Освен че е създала компанията, Formations House й е предоставяла услуги, включително счетоводство. Сред изтеклите документи има архив за няколко финансови операции на STS, които не са свързани със сделката с хеликоптера, но според експерти би трябвало да са били предупредителни знаци за всеки, който извършва надлежна проверка (due diligence).

През 2014 г. STS превежда повече от 300 000 щатски долара на шотландска компания с ограничена отговорност – ProgateSolutions. Тази компания е част от схема за прехвърляне от Русия на милиарди долари от присвоени данъчни приходи. Скандалът стана известен като делото Магнитски, след като адвокатът Сергей Магнитски разкри измамата, и след това почина в следствие на малтретиране в руски затвор през 2009 година.

„Би трябвало да извършват надлежна проверка, която можеда бъде нещо толкова просто като търсене в Гугъл“, казва Бен Каудок, водещ изследовател в британския отдел на „Прозрачност без граници“ (Transparency International).

„В момента изглежда, че подобно възмутително поведениеостава безнаказано и това отнема стимула на измамниците да се придържат към закона.“

Изтеклите документи показват, че Formations House е продължила да приема съмнителни клиенти дори и след предупреждението на данъчната служба на Обединеното кралство през 2016 г., че може да бъде изправена пред наказателно преследване, ако не започне да извършванадлежни проверки. Агенти на британската служба „Приходи и митници на Нейно Беличество“ (HMRC)посещават офисите на фирмата четири месеца след като „подвизите“ й са разкрити в дълъг репортаж на британския вестник „Гардиън“ (Guardian).

HMRC писмено предупреждава Пашар, че Formations House трябва да „идентифицира и проучва сложни или необичайно големи финансови операции [и] такива които следватнеобичайни модели“. Според експерти и двете условия биха били приложими към дейностите на STS. Въпреки тованяма доказателства, че регулаторът е предприел допълнителни действия.

Подобни проверки се оказват недостатъчно редовни, според Дейвид Кларк, председател на застъпническата група„Консултативен комитет за измами“ (Fraud Advisory Panel ) и бивш директор на „Националното бюро за разузнаване и разследване на измами“ (National Fraud Intelligence Bureau), което означава, че служителите на компанията не са имали достатъчно основания да следват правилата. „Тъй като хората не са проверявани, те имат по-голям стимул да вършат грешните неща отколкото правилните,“ каза той.

В отговор на поредица от статии на OCCRP и неговите партньори, разкриващи скритите механизми на функциониране на Formations House, наречена общо„Проект теч №29“ (the #29Leaks project), заради лондонския адрес на Formations House на ул. Харли, номер 29, британският шеф на службата за борба с корупцията Джон Пенроуз заяви, че страната трябва да въведе по-строги правила за създаването на нови компании.

„Спечелването на добра репутацията отнема години, но тя може да бъде загубена за миг, така че просто не можем да позволим на клептократи или престъпни босове да прекарват мръсни пари през системата на Великобритания,“каза той пред The Times of London („Лондонски времена“), който работи по проекта.

Павар твърди, че STS вече не е клиент на Formations House и че фирмата е подобрила процесите си на проверка от 2016 г. насам. HMRC отказа да коментира резултата от разследването си във Formations House и всички последващи действия, които може би е предприела на основанието, че не можа да обсъжда въпроси свързани с конкретен бизнес.

Как протича сделката

Вместо евтина и опростена размяна, както я описват българските официални лица, репортажи на OCCRP ибългарския му партньор Биволъ показват, че сделката захеликоптера от 2012 г. е била сложна и скъпа схемавключваща тясно свързани компании и интересни действащи лица.

На пръв поглед замяната изглежда като добра сделка, но само ако може да се вярва на ценовите етикети поставени от властите на двата хеликоптера.

Договор от април 2012 г. показва, че STS е платила на компанията Vertical-T 847 000 щатски долара за закупуване на хеликоптера Ми-8 (Mi-8), който ще изтъргува с правителството за по-стария Ми-17 (Mi-17). Договорът за размяна от юни 2012 г. гласи, че стойността на Ми-17, от който правителството се отказва, е около 900 000 щатски долара.

Сходните стойности на двете машини – поне както е посочено в тези договори – изглежда са в основата на твърдението на Пенчев, че правителството не е „платило нито стотинка“ за новия си ВИП хеликоптер, въпреки че разликата все пак си е загуба от 53 000 щатски долара.

Въпреки това последващият договор за продажба между STS и друга фирма – Inoxis (Иноксис) – показва, че оценителят на „Авиоотряд“ е подценил Ми-17 с повече от 1 милион щатски долара. Според тоози договор STS е продалаМи-17 на Inoxis за 2,1 милиона щатски долара. Тъй като STS е предоставила на правителството машина на стойност 847 000 щатски долара, изглежда, че си е докарала печалба от около 1,3 милиона долара от сделката за сметка на българските данъкоплатци.

Документи на българското Министерство на отбраната показват още, че Ми-17 е струвал много повече отколкото са заявили оценителите. Според тези публични документи само през предишната година Министерството е продало пет от остарелите хеликоптери Ми-17 за около 2,5 милионащатски долара всеки и един за 2,7 милиона щатски долара.

Освен това шефът на Inoxis Румен Николов каза предOCCRP, че след като е купил Ми-17 от STS за 2,1 милиона щатски долара, той го е продал на друга фирма за още повече пари, въпреки че отказа да посочи цената или да идентифицира купувача.

„Да, реализирахме печалба и платихме всички дължими данъци“, каза Николов, без да уточнява повече. Въпросният Ми-17 вече е регистриран в Молдова.

Илиян Василев, бивш председател на одиторската фирма „Делойт България“, който е бил и посланик на България в Русия, заяви, че непрозрачният характер на сделката е трябвало да послужи като червена лампичка.

„Такива суапове (замени) са характерни за управителите на държавни предприятия, които искат да приберат разликите в цените, а те могат да възникнат естествено поради липса на независими пазарни оценки,“ каза той.

„Ето защо е изключително важно тези сделки да се провеждат на светло, чрез тръжна процедура.“

Тъй като оценъчната стойност на Ми-17 не съответства на цената за която всъщност е продаден, възможно е оценителите да са оценили надолу и Ми-8. Една от причините за това би била да се избегне плащането на данъци върху продажбата. Ако това е било така, FormationsHouse е носила отговорността да проучи сделката и да заключи дали е имало укриване на данъци, според Блейк, експертът по спазване на финансовите правила.

„Най-малкото се очаква от счетоводителя да направи разследвания за да установи някакви допълнителни факти или контекст, които биха могли да уталожат съмнението,“каза той.

Междувременно изтеклите документи на Formations House повдигат сериозни въпроси за това кой е организирал голямата хеликоптерна заменка, която беше представена на обществеността като отлична за българските данъкоплатци сделка.

След като получава по-новия хеликоптер, тогавашният директор на „Авиоотряд“ Пенчев заявява пред сп. „Аеропрес“, че две фирми, чиито имена не посочва, са подали документи при обявяването на обществената поръчка.

„Предпочетохме предложението на една руска компания, която имаше хубав Ми-8“, казва той пред списанието.

Всъщност, според документите от обществената поръчка„руската компания” не е подала оферта директно. Вместо това офертата е направена от STS на Скурихин, която по това време е била собственост на две компании базирани на Сейшелите.

На хартия STS е била собственост на някоя си Ивалин Жубер. На 11 април 2012 г. тя е подписала договор за закупуване на Ми-8 от Vertical-T, договор, който е бил представен на руския авиационен магнат Скурихин. Както се оказва, Скурихин е бил и собственикът бенефициент на STS.

На същата дата Жубер подписа и втори договор за продажбата от STS на стария Ми-17 на Inoxis, българската компания, която обещава да плати 2,1 милиона щатски долара за него. След това, на 26 юни 2012 г. STS подписа договор с държавната компания „Авиоотряд“, запечатвайки сделката.

Раздел от договора между STS Corporation LLP и Powerstone Holding LTD. Кликнете за уголемяване, снимка OCCRP

Но това не е цялата схема. Документи показват, че през същия този юни STS е подписала друг договор в естонската столица Талин с регистрираната в Белиз Powerstone Holding LTD.

След като плащането от Inoxis за стария хеликоптер пристига в нейна банкова сметка в Кипър, STS прави четири превода на обща стойност 1,25 милиона щатски долара –сума почти същата като тази спечелена от размяната – в сметката на Powerstone в ABLV, банка в Латвия.

Шест години по-късно ABLV ще се срине, след като САЩ я изключат от финансовата си система, заради пране на пари и работа с недобросъвестни клиенти.

Играчите

Трудно е да се определи кой стои зад Powerstone поради липсата на корпоративна прозрачност в Белиз. Компанията, която на хартия дели офис в Белиз Сити с почти 100 други фирми, в момента е вписана като неактивна.

В отговор на журналистическо запитване говорител на „Авиоотряд“ настоя, че размяната на хеликоптера е била„икономически изгодна за държавата“.

Румяна Янкова-Иванова, юридически съветник на компанията, заяви в имейл, че Ми-17 е бил в лошо състояние и че независим оценител правилно е определил стойността му на близо 900 000 щатски долара. Тя не обясни защо, ако тази оценка е вярна, след това Ми-17 е продаден на Inoxis за 2,1 милиона щатски долара.

Изтеклите документи, както и фирмените регистри в Русия и Обединеното кралство, показват, че Скурихин е собственик и на двете компании участвали в размяната на хеликоптерите.

Договорът на STS посочва Жубер като директор на компанията – роля, която тя играе в редица организации, регистрирани в офшорни юрисдикции, включително на Сейшелите и Британските Вирджински острови. Тя е била пълномощник в STS за Скурихин, който е бил едноличенсобственик на Vertical-T.

Въпреки че на хартия през 2012 г. STS е била собственост на две компании, регистрирани на Сейшелските острови, телефонният контакт посочен в българския регистър на обществените поръчки е същият като номера посочен за Vertical-T на Скурихин. Сейшелските компании също така са подписали и договор за STS да представлява Vertical-T извън Руската федерация, както показват изтеклите документи.

През 2016 г., когато актуализираните закони за прозрачност във Великобритания започват да изискват от компаниите да декларират лица със значителен контрол, Скурихин е регистриран като собственика бенефициент на STS, което показва, че той има най-малко 75 процента дял в компанията.

Vertical-T и STS не отговориха на множество молби за коментар.

Inoxis, българската компания собственост на Николов, която щедро отървава STS от остарелия Ми-17 срещу 2,1 милиона щатски долара, редовно получава държавни договори.

На страницата на профила си в LinkedIn Николов изброява дълга кариера в българското военно ведомство, включително и като служител в отдела за обществени поръчки на Министерството на отбраната. Изглежда, че военният и отбранителен опит на Николов се е оказал доста полезен за него. Между 2010 г. и 2015 г. Inoxis печели обществени поръчки на стойност над 3 милиона щатски долара.

Един от тези договори през 2015 г. плаща на Inoxis 526 560 щатски долара за да подмени двигателя на ВИП вертолет Ми-8, същият, който българското правителство преди това е получило срещу стария Ми-17.

Превод Биволъ

Заглавна снимка: Хеликоптерът Ми-8, доставен на държавната авиационна компания в България Авиоотряд 28“ е показан на снимка в броя от април 2012 г. на списание „Аеропрес“, снимка Аеропрес




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19696636
Постинги: 44649
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031