РОДИНА
… аз вече свикнах с лудналия свят – и пътят ми по него да е грапав,
да вадя мед – пчелица в летен цвят, а други със черпака да го лапат,
додето цял ден бачкам на парче, а те крадат – окото им не мига! –
да гледам как от БНТ тече по устните им сладострастна лига,
да пея над парчето черен хляб, това е то! – държавна политика,

и със мишлето в моя вехт долап да си държим зад зъбите езика,
в зениците на своите деца да не съзирам светъл лъч надежда,
след моите избягали слънца къде, Родино, твоят път отвежда? –
да гълтам своя вой на вълкодав, да ближа нощем лютите си рани.
Народ, натрупал тонове от гняв, върви по неизбухнали вулкани.

Валери Станков
16 януарий 2020 г.