Как така не се намери един журналист, или журналистка, че да се изрепчи на Бойко 05.02.2020 Владимир Алексеев

Без да навлизам в дълбочина и да се правя на интересен, като се опитвам да анализирам зловонната помия, която се изля по адрес на президента Радев от парламентарната трибуна и от телевизионните екрани след обръщението му към нацията, ще ми се само да кажа, че по-печално, отчайващо и омерзително е поведението на голяма част от българските журналисти, включително и ансамбъла на мисирките, които крякаха около премиера на фона на героичните тръби някъде около Перник.

И други пъти съм отбелязвал тенденцията, която за съжаление от 20 и повече години се превърна в традиция журналистите да показват без срам и свян липсата на професионално и човешко достойнство, да се хилят угоднически и да гледат предано, по кучешки премиера и другите началници, докато имитират, че общуват с тях равностойно и равнозначно.

 Как така не се намери един журналист, или журналистка, че да се изрепчи на Бойко и да му каже, че журналистите са около него в качеството на лица, които изпълняват служебните си задължения, а не са продавачки от сергия за чорапи на пазара в Банкя?

Да се изправи поне един журналист, или журналистка и да му каже в лицето на премиера, че той няма право да си прави дебелашки шегички с тях и че те са на работа, а не на пикник?

Знам, страхът от безработица и липса на доходи ми е познат, но това не може да бъде вечното оправдание на т. н. журналисти!

Някога тоя занаят имаше влияние и авторитет, а днес е заприличал на изтривалка и парцал, в които управниците забърсват нечистотиите по подметките си. Не знам дали някой ден журналистите все пак ще се съпикясат, ще се осеферят и ще излязат от будната кома, в която ги вкараха управниците.

Любомир Кольовски