Много граждани на ЕС и експерти в областта на правовата държава се надяват, че създаването на Европейската прокуратура (EPPO) – която ще има компетенциите за разследване на престъпления срещу бюджета на Съюза и която започнa да функционира през 2020 г. – ще даде нов тласък на борбата с корупцията в общоевропейски мащаб.

Според последния годишен доклад за защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, измамите и неправомерни действия са ощетили с 2,5 милиарда евро бюджета на ЕС през 2018 г, пише д-р Радосвета Василева за Евро Нюз. Лаура Кьовеши, която бе назначена за първия главен прокурор на ЕС, има дълъг опит в борбата с корупцията в родната си Румъния. И все пак, достатъчно ли е стабилното й резюме, за да се справи с огромното предизвикателство пред изграждането на тази нова институция на ЕС?

На неотдавнашно заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент през декември 2019 г., самата Kцvesi повиши осведомеността, че докато EPPO има само четирима служители на оперативната подкрепа; тя очакваше да получи повече от хиляда дела през 2020 г.

Отвъд опасенията, че EPPO ще бъде затрупан, има паралелна история, която може да попречи на дейността на EPPO още повече – някои правителства може да саботират работата на Кьовеши.

България със сигурност ще бъде обект на внимание от страна на Кьовеши, защото страната вече е известна с нивата на корупцията си. Тя се класира като най-корумпираната държава-членка на ЕС по реномирани индекси като Индекса на възприемане на корупцията (Corruption Perceptions Index), Барометъра на свободата (Freedom Barometer) и Индекса за върховенство на закона (Rule of Law Index). България също така е една от най-големите получатели на средства от ЕС, когато анализаторите разглеждат и факторите в БВП. Изчисленията въз основа на публично достъпни данни показват, че България има едно от най-високото съотношение на БВП към фондове от ЕС – 4,91%. За разлика от нас например, Унгария има по-ниско съотношение – 4,59%.

Междувременно в своя доклад за 2019 г. за организираната престъпност в България Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) заключва, че 35,5% от българските компании твърдят, че има корупция в обществените поръчки. Друго проучване на общественото мнение от Немско-българската индустриално-търговска камара през април 2019 г. показа, че 54% от анкетираните смятат, че процедурите за възлагане на обществени поръчки в България са непрозрачни.

Разследване на българския партньор на Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията, сайтът Bivol, което стана известно като аферата “Къщи за тъщи”, добавя последните щрихи към мрачната картина на българската върховенство на закона. Журналистите разкриха, че политиците и техните роднини са строили луксозни частни къщи с еврофондове, докато се преструват, че развиват българския туризъм. Тези къщи никога не са функционирали като туристически съоръжения.

Имайки предвид разразилата се корупция в страната, не е изненадващо, че правителството на България, ръководено от партията на ГЕРБ на Бойко Борисов и член на Европейската народна партия (ЕНП), се страхува от Лаура Кьовеши.

През 2017 г. Кьовеши посети България, за да изнесе лекция за борбата срещу корупцията по политическите етажи по покана на председателя на Върховния касационен съд на България Лозана Панов. Въпреки това политици от водещи партии, както и самата прокуратура (станала вече известна с определени политически симпатии), бойкотираха събитието. Освен това проправителствените медии определиха посещението й като „провокация“.

Когато новината, че Кьовеши може да стане първият главен прокурор на ЕС преди месеци се разпространи, изглежда това, предизвика бурна паника в българските политически среди. На срещата Корепер II в Европейския съвет през февруари 2019 г. българският представител гласува против кандидатурата на Кьовеши. Когато приливът започна да се обръща и тя получи повече подкрепа от ЕНП, премиерът Борисов нямаше друг избор, освен да промени обществената си позиция.

“Отвъд опасенията, че EPPO ще бъде затрупан (с работа бел. ред.), има паралелна история, която може да попречи на дейността на EPPO дори повече – някои правителства може да саботират работата на Кьовеши.”

– Д-р Радосвета Василева

 Правителството обаче имаше още една карта в ръкава си: тих саботаж на бъдещите дейности на EPPO по отношение на България. Има не само критика, че тримата кандидати за представители на България в EPPO – която номинира самата страна – нямат опит в разследването на измами, но и има съмнения, че процедурата за подбор е била коригирана така, че по-квалифицираните кандидати не са отговаряли на измислените критерии.

Освен това през октомври 2019 г. управляващото мнозинство прие бързи изменения в закони, за да се увери, че специализираният наказателен съд, който има характеристики на извънреден трибунал и е политически зависим, е имал изключителна компетентност да разглежда делата, разследвани от EPPO. Опозицията беше объркана от бързината, защото България все още не е имплементирала Директива 2017/1371 за борба с измамите на финансовите интереси на Съюза.

 Кой иска да заблуди Лаура Кьовеши?

Българските кукловоди са без конкуренция в манипулациите. Паралелно с предприемането на мерки, които потенциално могат да уронват работата на EPPO, те се включиха в реторика, напомняща приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Новите дрехи на императора“ с ясната цел да заблудят международната общност за плашещата ситуация в България.

От години Борисов, неговите министри и прокуратурата отричат, че в България има огромна корупция на всички нива. В миналото Борисов замазваше проблема, че България се смята за корумпирана заради „клеветнически доклади“ от „безотговорни“ НПО и медии, като по този начин отхвърля изследванията на Transparency International, Freedom House и други авторитетни институции.

Разбира се, тесните връзки на Борисов с ЕНП предоставиха щит срещу трезвата критика в докладите за България по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM), който трябва да следи напредъка в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията. Последните доклади не отразяват реалността в страната – тревожно явление, наблюдавано от реномирани организации като Magistrats Europйens pour la Dйmocratie et les Libertйs (MEDEL).

Последният опит за измама на институциите на ЕС и на гражданското общество се проведе на самото заседание на комисията LIBE в Европейския парламент, на което Лаура Кьовеши представи своите възгледи за бъдещето на EPPO, както беше споменато по-горе. Заместник-председателят на тази комисия българският евродепутат Емил Радев (член на управляващата партия ГЕРБ) покани Иван Гешев, който наскоро беше избран за главен прокурор на България, въпреки масовите протести срещу него, да говори заедно с нея. Гешев говори за огромния успех на България в борбата с корупцията.

Кьовеси със сигурност има херкулесова по големина задача пред себе си. Фактът, че България е само една от многото членове на ЕС, които проявяват системна и огромна по размер корупция, прави предизвикателството й да се ориентира в пейзажа на ЕС още по-голямо.

– Д-р Радосвета Василева

 Още щом научиха, че Гешев е поканен на тази среща, независими български разследващи журналисти подозираха, че това е PR-ход, планиран от българските евродепутати от ЕНП, за да се представи Гешев като българския Кьовеши и да се подведат евродепутатите за корупцията в България. Ето защо те изпратиха информация за своите разследвания до членовете на комисията LIBE. Евродепутатите Рамона Стругариу (Renew, Румъния) и Клер Дали (GUE / NGL, Ирландия) се сблъскаха с Гешев по тези въпроси и изглежда не са получили задоволителни отговори. Клер Дали даже сподели притесненията си, че присъствието на Гешев подкопава доверието на ЕС в срещата.

Благодарение на български журналисти сценарият бе разкрит. Но винаги ли може да се разчита на бдителни членове на гражданското общество, които да открият подобни измамни сценарии в бъдеще? Кьовеши със сигурност има херкулесова по големина задача пред себе си. Тя трябва да свърши трудната си работа в среда, в която външния вид е заблуждаващ. Фактът, че България е само една от многото членове на ЕС, които проявяват системна корупция, прави предизвикателството й да се ориентира в пейзажа на ЕС още по-голямо.

• Д-р Радосвета Василева е преподавател в University College London, правен експерт в ЕС и социален активист, фокусиран върху върховенството на закона.