БПЦ и украинския разкол. Канон или комисия. Какво ще кажат в конака? Автор: Дарина Григорова   26.02.2020 1 Към Синода на Българската православна църква (БПЦ) има комисия за украинския въпрос. Имам един въпрос: нужна ли е комисия от владици, за да реши или просто да констатира, че Епифаний е разколник, а Филарет - анатемосан? Комисията заседава, докато Украинската православна църква е подложена на гонения в Украйна. Засега решението е "въздържане" от решение, или съучастие в гонения срещу православни братя. И не, това не е благоразумно въздържане от “партиен” избор между паприарх Вартоломей и патриарх Кирил, между Фенера и Москва. Защото канонът е погазен от вселенския патриарх. Канон или комисия? “Въздържането” няма да възпре разделението на Православието на славянско и гръцко, към което води политиката на Вселенския патриарх с отвъдокеанска помощ (справка Черна гора, Македония), а ще му съдейства.

 

Снимка: Ваня Филипова

 

В Украйна не е кремълски функционер, нито чиновник на "Газпром", а митрополит Онуфрий, подвижник, духовен брат. Той е протегнал ръка за помощ към всички православни поместни църкви. Когато отнемат храмове на Украинската православна църква (има предостатъчно видео на насилствено “национализиране” на църкви и при Порошенко, и при Зеленски) на молитвата на изгонените православни украинци, молещи се навън, на открито, тълпата на националистите отговаря с “ганьба” (позор) или пее “ще не вмерла Украина”. “Отче наш” и “ще не вмерла…” – за кое е “въздържанието” на комисията на Синода?

 

В българския манастир “Св. Георги Зограф” в Атон разколниците от Киев искаха да проникнат през февруари 2019 г., търсейки легитимност на принципа на прокажения, да заразим и останалите, не да оздравеем. Нашите монаси не ги пуснаха, обявиха “карантина” – от духовна зараза. Братята ни в Зограф не чакат комисии по въпроса, избират канона.

 Комисии, административни хватки, разделение, буксуване, списъци с врагове, сиреч с русофили или със съмнения за недостатъчно русофобство… снишаване, че “какво ще кажат в конака”, на “Козяк”… не е е лесно. Всичко това съпътства демократичното ни ежедневие. Синодът е наше огледало. 

 Синодът обаче е и наш щит, владиците ни, начело с патрирах Неофит, не се забавиха, за да защитят българите от мигрантския наплив, от Истанбулската конвенция, от македонските църковни претенции за “Охридска архиепископия”, последно дори от подготвяната изложба в Лувъра, поставяща православни икони в “ислямски отдел”, като част от “европейското” османско наследство… Примерите са много. Когато има нужда от защита на българското, владиците реагират начаса, имат силици и обръщат намеренията на съвремието. Но за Украинската православна църква – мълчание, комисия, въздържане… съучастие с гонителите (има изключения, но те не могат да повлияят на колективното решение). 

 Само си представете след Априлското въстание (1876) Александър II да свика комисия по българския въпрос и да се въздържа от решение за неопределено време. Да чака търпеливо “европейски консенсус”, докато Османската империя се модернизира. 

 Днес честваме четири години от прославянето на св. Серафим Софийски Чудотворец и 70 години от успението му, когато на 26 февруари е била Неделята на Православието. Защитата на Православието е основна тема в трудовете и основно дело в живота на владика Серафим. “Не приспособявайте вярата към своя живот, а живота си – към вярата”.

 Защита на Православието е да подадем ръка на православните ни братя в Украйна, да избегнем надвисналото разцепление със съборно решение на поместните църкви. Канонът, не комисията.