Чудиш се защо те затвориха ли? Не е защото си опасен. Дори не и защото им пука особено за твоята безопасност. Истината е, че те затвориха, за да спасят себе си.

Здравей, затворнико,
Свил си се в собствената квадратура страх, гледаш право в стената от фейсбук и си препрочиташ присъдата, надраскана на всяка тухла. И вече не те обхваща ужас, а гняв. Чист, първичен гняв.

Гняв към ченгетата на изходите от града, към тия връзкари с кучетата, към ония хаймани с пенсиите, към кибиците по парковете, към завърналите се гурбетчии, към милионерчето, дето затваря болница да се лекува в нея, към другото милионерче, дето дарява за собствения си гъз, към оня професор с „това е само грип“ или към другия професор, дето твърди, че всички ще ни тръшне, към тъпата съдба и шибаното топло време!

Имаш много гняв вкъщи и ще трупаш още. Ще стане повече от тоалетната ти хартия. Скоро.

Чудиш се защо те затвориха ли? Не е защото си опасен. Дори не и защото им пука особено за твоята безопасност. Истината е, че те затвориха, за да спасят себе си.

Защото те отделиха години да съсипят всички системи на държавата и когато ти реално би имал нужда от нея, тя може да колабира пред очите ти. Правосъдна система, която съди криво. Образователна система, която е на просия. Здравна система, в която няма здрав орган. Тези, които те затвориха, знаят че тази китайска буря може да отнесе държавата, която притежават.

И единственото, което могат да направят, е да те затворят. И после да се молят да им се размине. Без предпазни средства, без тестове за зараза, с малоумно драскане на закони, без реални облекчения

за потребители и бизнес, с няколко стари дюшека в зала Армеец и лекар с пагони в ролята на Торбалан.
Не лекувай гнева си. Не го потискай с наивен оптимизъм или самоцелен непукизъм. Вярваш или не, гневът е най-ценната ти придобивка. Затова го спаси. Затвори го вкъщи и не го пускай да излиза.
Скоро ще ти потрябва. Когато изтече присъдата ни, ще можем да излезем и да се съберем. И представяш ли си, затворнико, може да се съберем не на по бира. А някъде, където може би гневът ни ще има смисъл да е в едно.
Часът и мястото, надявам се, ще уточним допълнително. Скоро.