Петер Слотердайк: Силоваците взеха властта в “корона” кризата Автор: Поан 20.03.2020  “Всеки ден ни съобщават броя на смъртните случаи - на 16 март са починали трима души в Бавария -, но продължават да пренебрегват факта, че в Германия в нормални времена умират почти 3000 души на ден. За 2017 г. Федералната статистическа служба е преброила 932 272 починали, огромното мнозинство заради бичовете на нашата епоха, чиито медицински имена изобщо не е необходимо да назовавам. Във Франция е същото: 2000 починали на ден. Никой не говори за тях - с изключение на некролозите, залепени на вратите на селските бакалии. Новият вирус от Китай е само един от многото псевдоними на средната човешка смъртност. Не искаме да видим, че тя винаги си върши работата усърдно, напълно спокойно и през повечето време без участието на медиите и държавните лидери”. Немският философ Петер Слотердейк е притеснен от мерките за сигурност, приети от някои правителства в Европа. “Питам се дали не преживяваме безумен исторически момент”, казва той в интервю за “Поан”.

 

 - Какво мислите за това принудително “спиране” на човешката дейност, за мъртвилото в градовете, празните самолети, стадиони, училища, за това връщане към големите средновековни страхове, към апокалиптичното мислене?

 - Първо трябва да отбележим, че живеем в епохата на свърхреакция. Поне от един век насам симетрията на двойката действие/реакция, установена от Нютон и изследвана от Старобински по отношение на нейното културно и политическо приложение, е нарушена в полза на действието. Да бъдеш модерен означава да вярваш в първенството на действието. Така че в момента, в който се окажем в ситуация, която ни налага малко пасивност, избираме бягството към преувеличена активност. 

 Тъй като възникна зараза от нов член на микробиотичната вселена, който още не познаваме, затваряме всички училища, знаейки, че децата не са заплашени, защото имат естествен имунитет, изненадващо впрочем. Сега всички, абсолютно всички са приканени да се чувстват заплашени. А човек е толкова склонен да си фантазира, че е заплашен, че голяма част от европейското население вече приема идеята, че принадлежи към изчезващ вид!

 - Твърде много ли правим? Обвиняваха французите, че не правят достатъчно…

 - Да речем, че стрес-системата на съвременния човек обикновено е недостатъчно заета. И когато е изправена пред нов враг на човешкия род, тя се събужда. Изглежда, че колективният свръхаз налага на управляващите да не пропускат нито едно от “майчинските” си задължения. Особено обещанието за продължителност на живота от 80 и повече години, което абсюлютно трябва да спазят, под страх управляваните да не се почувстват предадени. Така че изпреварването е единственият начин да се освободят от чувството за вина, най-вече членовете на медико-политическия комплекс. За тях това е и начин да се освободят от отговорност. Ако десет пъти направите твърде много, никой няма да може да каже, че сте проявили небрежност.

 - Обвинявате управляващите, че действат без достатъчно причини?

 - Предимството на един вирус е, че може да бъде причислен към измерението, което наричаме “природа”, при условие, че е резултат на спонтанна мутация, а не, със съвършената си закръгленост на футболна топка, творение на лаборатории за биологична война. Правото на защита срещу естествените агресори рядко се поставя под въпрос политически… Така че “корона” кризата проявява всички симптоми на вземане на властта от “секурокрацията”*, външно прикрита зад доброжелателна “медикокрация”**. 

 Всеки ден ни съобщават броя на смъртните случаи - на 16 март са починали трима души в Бавария -, но продължават да пренебрегват факта, че в Германия в нормални времена умират почти 3000 души на ден. За 2017 г. Федералната статистическа служба е преброила 932 272 починали, огромното мнозинство заради бичовете на нашата епоха, чиито медицински имена изобщо не е необходимо да назовавам. Във Франция е същото: 2000 починали на ден. Никой не говори за тях - с изключение на некролозите, залепени на вратите на селските бакалии. Новият вирус от Китай е само един от многото псевдоними на средната човешка смъртност. Не искаме да видим, че тя винаги си върши работата усърдно, напълно спокойно и през повечето време без участието на медиите и държавните лидери.

 - Искате да кажете, че с настоящата здравна криза общата смъртност само е намерила още една причина? Макрон обаче говори за “война”…

 - Понякога хората водят фалшиви войни. Предпазните мерки срещу непознат вирус нямат нищо общо с мобилизацията за военна битка. Точно обратното, ние се демобилизираме от използването на войнствени метафори. Като почитател на френския президент, бих искал да му дават съвети в посока на мирната реторика. 

 - Очаквахме хаос от политически протести или геополитически трус в Близкия изток или Азия, а се появи болест…

 - Не хаос възникна от тази болест, а призракът на преоткрития ред. Любопитното е, че това малко прилича на извънредното положение, за което мечтаеха някои политически мислители през 20-те и 30-те г. на миналия век, като Карл Шмит. За него суверенът е този, който взема решение за извънредно положение. И валидността на едно решение не се определя от неговото съдържание, а от факта, че е взето от власт, смятана за легитимна. Питам се дали не преживяваме безумен исторически момент. Затварят границите, докато всички знаят, че вирусът пътува без паспорт. Ако не бяха последствията от тези решения, щеше да е комично, като в пиесите от ХVII век, в които се срещат комедиантът и великият лекар в черен костюм с дълъг нос. Вижте какво стана в Италия, където хората пееха оперни арии по балконите като в мондовизия! Пеейки от балконите, те се надсмиваха над собственото си подчинение на медико-колективистичната диктатура.

 - Някои приканват да променим начина си на живот и да скъсаме с хиперглобализацията и взаимозависимостта, която върви редом с нея… Това краят на един свят ли е или просто пауза?

 - По френските магистрали някога имаше табла с надпис: “След няколко часа се налага пауза”. Това е полезен девиз за ултра-ускорения свят. Да видим дали забавянето на процесите в световен мащаб ще доведе до нещо положително. Аз самият не вярвам. Чумата от ХIV век не е спряла възхода на Европа и вирусът, хиляди пъти по-невинен, няма да спре възхода на Китай.

- Изглежда, че това урежда Китай. Това реванш на авторитарните модели над демократичните ли е, смятани за твърде толерантни, недостатъчно закрилящи? 

 - Не се тревожете, западната система ще се окаже толкова авторитарна, колкото и тази в Китай! Основната грешка, както при нас, така и при тях, е, че се защитават онези, които не са заплашени, и се пренебрегва защитата на групи с повишен риск.

 - “Ние, европейците, ще бъдем спасени от енергичната си посредственост”, ни казахте последния път. Но съществува ли все още Европа,  свила се в своите нации? Или само в думите на френския президент?

 - Много съм доволен, че в Европа остана поне един европеец! Да бъдем сериозни: не можем да кажем, че с Европа е свършено. Вярно е, че днес значителен брой европейски нации формулират имунологичната си политика според националните граници. Но това не е непременно затваряне в идентичността, по-скоро е израз на факта, че законовата възможност за действия се  ограничава до областта на националните права. Всички тези ограничения ще изчезнат, когато кризата приключи. Толкова по-зле за онази част от населението, която изпита известно задоволство - сякаш стресът от глобализацията, от световната конкуренция, от диктатурата на мобилността ще спре. Грешка. Всичко това ще се възобнови повече или по-малко бързо и силно отпреди, под претекст, че трябва да наваксаме загубите.

 - Междувременно, какво да правим?

 - На първо място, понеже ще бъдем затворени и ще можем да четем повече, да препрочетем Бокачо, а не Камю! Ще обясня. В този момент много се говори за “Чумата” на Камю, която, мисля, е била рекордите по продажби в книжарниците. Преди да ги затворят… Истинската тема на “Чумата”, както пише самият Камю на Барт е “европейската съпротива срещу нацизма”. Трудно е да се пренесе… Докато Декамерон предлага възможности… Този шедьовър е бил написан по време на най-голямата криза в Европа, черната чума през ХIV век, причинена от биологичната война срещу Кафа, град на търговци на брега на Черно море, който е бил партньор на Генуа. “Декамерон” е история за карантина на село. За да се забавляват, на фона на злото, което поразява града, десет млади флорентинци отиват сред хълмовете и установяват просто правило: всеки ден един от тях трябва да разкаже история на другите. По тема, избрана предварително от този или тази, който е крал или кралица на деня. Първия ден се говори за това, “което ще бъде най-приятно на всички”. Втория, “за онези, които измъчвани от съдбата, извън всяка надежда, накрая се отървават от неприятностите”. С две думи, разказват си истории, които дават желание за живот. Нищо по-добро в този момент! Мюнхенският вариант: в разгара на епидемията от чума през ХVI век, бъчварите танцували на улицата в града, за да съживят колективния дух… Друга възможност: да изучаваме една несъществуваща наука, лабиринтологията.

 - Лабиринтология?

 - В буквалния смисъл на думата, наука за лабиринтите. В един лабиринт се очаква да не намерим изхода от първия път. Всичко зависи от добрата памет за разклоненията. В момента пред разклонението “пусни” или “затвори вкъщи” т. нар. “разумен” свят избра втората опция, толкова безумна с прекомерния си диктат. Преструваме се, че побеждаваме неясен враг, като му противопоставяме максимум препятствия, докато специалистите по имунология ни обясняват, че ще стигнем до стадия на нова нормалност в момента, в който две трети или три четвърти от населението са преминали през своя индивидуален епизод с вируса. Така че, искайки на всяка цена да избегнем разпространението на непознатия агресор, избираме разклонение, което ще доведе до зазидана врата. Скоро ще видим, че политологията, имунологията, екологията и лабиринтологията ще се окажат изправени пред общи предизвикателства. Така че да поработим върху тази нова наука, от която ще имаме нужда!

 * Секурокрация (sйcuro-cratie) от фр. sйcuritй - сигурност, безопасност.

** Медикокрация (mйdico-cratie) от фр. mйdico - (съставна част на сложни думи) от латински medicus лекар.

 Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: Sloterdijk : «Le systиme occidental va se rйvйler aussi autoritaire que celui de la Chine»

 Превод от френски: Галя Дачкова