На днешния ден Българската православна църква отбелязва празника Свето Благовещение.

Празнува се Благата вест, която Архангел Михаил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника – Благовещение. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.

Празникът Благовещение се чества точно девет месеца преди Рождество Христово. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според поверието, в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв. Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. Характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: “Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено”, тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.

На днешния ден, ако преди това не сме видели щъркел, мартеницата се откача и се връзва на цъфнало дърво.

Имен ден празнуват всички с имена Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелия и техните производни.