ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА

Мълчи народа.
Кюта си кювлийски.
Страх и лъжа царуват днес навред.
Пред генерала Венци Мутафчийски
би взел за почест даже Пиночет.

Държавата
не се тресе от ужас.
Държавата от болка се тресе! –
че тези, дето трябва да ни служат,
ни колят като коледно прасе.

За тях сме
шепа глупави калинки.
Без право и на припече дори.
Изтръскват ни последните стотинки.
И забраниха слънцето в зори.

Бащици –
чернодрешковци грижовни.
Невям за нас загрижени са те?
Но цъка страшно техният часовник.
И Времето без жал ще ги смете.

Аз вярвам, че животът ще е песен.
Пък и това е крайната ми цел.
Ще кажа – с риск дори да ме обесят! –
да лъжеш цял народ,
е за разстрел.
…
РАДЕЦКИ МАРШ. В СТРАНА, В КОЯТО КОРАБЪТ „РАДЕЦКИ“ ВЪВ ПАМЕТТА НА ЦЯЛ НАРОД ИЗГНИ.

… светът е малка къщичка за гости, залутана в дълбокия Безкрай.
Кой ли Злодей вратите ѝ залости, че да седим, заключени до май?
Кой вярата в доброто – и в човека, с един замах във нас унищожи?
Върви ми се по слънчева пътека! – а не по път, тревясал от лъжи.
И слънцето не иска да ме гали от политици, гракнали ми в хор! –
До гуша ми дойде! – от генерали, които ми вещаят глад – и мор.
Доде крадците трупат милиарди от хорското страдание и скръб.
И със добрата мисъл, че ни варди, държавата да ни обръща гръб.
Простете, че мечтая си по детски? – да се запиша четник тия дни.

В страна, в която корабът „Радецки“
във паметта на цял народ изгни.

Валери Станков