Облечени в безапелационната си власт, служителите на МВР по градове, села и паланки в България озверяха като хиени от кеф върху новата си хранилка – безумно наложените от НС и правителството непосилни глоби за нарушаване на извънредното положение и за неспазване на наложената социална дистанция.

Повече от гнусно е във време, в което, вместо човек да се бои за своя живот и за здравето на близките си, да се страхува от развилнелите се из паркове, градинки и междублокови простраства полицаи, които – вместо да борят битовата престъпност воглаве с Главния Каскет на Републиката, тръгнаха на лов за хорица, пожелали пролет, слънчице и миг топлинка.

Истинско безумие е полицейщината, в която ни натресоха да живеем. Отказвам да повярвам с какво сатанинско сладострастие момчетата от МВР пишат актове на своите бащи, майки, братя и сестри – и се кефят на тяхното безсилие пред могъществото на униформените безжалостници.

Въоръжени с палки, белезници и пистолети, чудя се как вечер – прибирайки се у дома, грохнали след унизителната си 8-часова хръткаджийска гонка, свалят маските, усмихват се на жените си, мият си мръсните ръце – и милват своите деца?

Някой ден, когато маските паднат, може и да ги обикна.

Сега ми пречат да дишам свободно.

Валери Станков