Писна ми да ме гонят ченгета, когато изляза на слънце – и седна на любимата ми Седма пейка. Пандемия в България няма, това е ясно и на слепите и на глухите, цялата тази шумотевица се вдигна, за да потули Барселонския грип, който тресе – знаете кого, в Банкя.
Морската градина на Варна е толкова празна, че патлуриращите по алеите полицаи започнаха да се глобяват помежду си, като няма кого.
В момента сме свидетели как върви погазване на основни права и свободи на гражданите – и ченгетата са покорни слуги, маши в ръцете на Боко Тиквата.
Мечтая си за онзи толкова паметен миг, когато видях как всички вие – мъжете на реда, си свалихте каските, шлемовете – и се прегърнахте с протестиращия народ.
Е, тогава ви обичах.
Искам отново да ви зърна как протестирате със запалени цигари пред МВР, когато нещо не бяхте на кеф – дали от ниските заплати, дали от нещо друго – вече не помня.
Не ви понасям с озъбени лица и настървени като питбули пред бой. И майка ми – старица на 87, да подписва вашите противозаконни актове.
Не съм за едната глоба. Ще си я платя. Халал да са ви парите!
Но е гнусно е да държиш в страх цял един народ.

Валери Станков