1. При първия сгоден случай (поява на силно заразна болест... например) внушаваме страх и паника. Налагаме извънредно положение. Получаваме абсолютната власт.

2. Предупреждаваме, че заразените се увеличават и след две седмици настъпва катастрофа, ако народът не слуша и не се подчинява.

3. Когато след две седмици катастрофата не настъпва, увеличаваме малко броя на тестовете и получаваме ръст на заразените.

4. Предупреждаваме, че заразените се увеличават и след две седмици настъпва катастрофа, ако народа не слуша и не се подчинява.

5. Повтаряме стъпки 2, 3 и 4 n на брой пъти... докато леглата в полевите болници по спортните зали ръждясат.

6. Междувременно не забравяме всеки път да обясним как животът на народонаселението се крепи на заповедите ни и тяхното безпрекусловно изпълнение.

7. Междувременно усвояваме заеми и разграбваме осакатени бизнеси, така че след неизбежния край на цялата истерия да контролираме напълно икономиката на страната.

8. Печелим следващите избори, защото народът е убеден, че го спасяваме... пък и вече никой няма ресурс, за да ни се противопостави.

9. Разпускаме извънредното положение. То вече не ни е нужно, защото контролираме всичко. И обявяваме победа над злата болест.

10. Народът ни обявява за Спасител/и, защото и най-мизерното съществуване е по-добро от смъртта (или по-скоро възприятието за неизбежна смърт)...

И накрая важно уточнение:

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!