Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04 19:53 - ТРАКИЕЦЪТ МАВЪР И БЪЛГАРИНЪТ МАВЪР – ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ http://sparotok.blogspot.com/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове:
1



ТРАКИЕЦЪТ МАВЪР И БЪЛГАРИНЪТ МАВЪР – ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ  

Проф. Веселин Бешевлиев е известен като един от най-ерудираните български историци и езиковеди. Не съм съгласен с виждането му за тюрко-алтайските корени на старите българи, а и с изразеното по-късно от него мнение, че първобългарите са амалгама от тюрки и иранци. Въпреки това, трябва окровено да призная, че този учен има и положителен принос в процеса на търсенето на произхода на дедите ни.   През 1965 година излиза една много интересна книга на Бешевлиев. Нейното заглавие е “Проучвания върху личните имена у траките”, а богатството на ценни данни е наистина неописуемо. Нашият учен представя предостатъчно данни, от които става ясно, че “тракийският елемент е играл немаловажна роля почти в целия обществен живот на Византийската империя в VI век.”-64-65. Като имаме предвид, че властвалият в началото на VII век император Фока (602-610 година) също е тракиец, то излиза, че само седемсесет години преди битката при Онгъла, траките са разполагали с голямо влияние.   На страница 65 срещаме един друг изключително ценен пасаж: “След 600 година лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в египетските папируси. Според един папирус [405] в 615 г. Φλ. Τζ[ι]ττα бил κόμης в Египет. В друг папирус, от VII в., [406] се споменава някой си Τζιττα Πραύ. В трети папирус, от византийско-арабската епоха, [407] се среща един κύριος Ζίττα. Най-сетне в един папирус от VII в. [408] се споменават тракийските имена Νεστος и Ζιττα. Вторият от тях бил комес. За последен път в 710 г. у Теофан се среща един бес Мавр, който бил патриций[409] .”   С други думи – според сведенията на Бешевлиев, чак след 710 година може да се говори за “край на споменаването на траки” в историческите извори. Въпросният бес Мавъp -Μαῦρον τὸν πατρίκιον τὸν Βέσσον”,  е живял по времето на княз Тервел и император Юстиниан Ринотмет … като е служил както на Римската Империя (Византия), така и на България.   Докато Теофан Изповедник нарича Мавър бес, т.е. тракиец, то авторът на Чудото на Св. Димитър гледа на Мавър като на българин. Ценна информация по този въпрос намираме в работа на Петър Петров: В научната литература съществува единодушие по въпроса за народностната принадлежност на Кубер и Мавър. Още в заглавието на „Деянието” (Чудото) се казва, че Кубер и Мавър дошли „с българска войска” (cum exercitu Bulgarorum) да превземат Солун, а в един от преписите двамата пълководци направо са посочени като „българи” (τὼν Βουλγάρων).- c.301.   Петър Петров доста добре уточнява, че Мавър е патриций, т.е. благородник на българите: “Сведения за Мавър най-сетне дават и три печата, в които се среща неговото име. Първият печат е от края на VII в. и гласи: „(Принадлежи на) Мавър, патриций и архонт на сермисианите и българите” — Μαύρω πατρικίω κ(αὶ) (ἄρ)χοντι τῶν Σερμης(ι)ανῶν κ(αὶ) Βουλγὰρ(ων). В другите два печата, които са от началото на VIII в., Мавър също е посочен като патриций.”c.300.   Ако на един благородник се гледа ту като на българин, ту като на бес, т.е. тракиец, нима това не е доказателство, че поне през VII в. век все още е било добре известно, че траки и българи са едни и същи хора? Въпросният Мавър е живял през VII и VIII век, а римските византийските автори започват да пренагласят историята и да демонизират дедите ни по-късно. Нека не забравяме свидетелството на Константин Апамейски, който на събора през 681-та година говори за войната с БългарияGIBI III, c.170, т.е. не става дума за конфликт с непознати нашественици, а с представители на вече призната държава. Тук държа да допълня, че още по времето на бунта на водещия българи във войската си Виталиан -513 година, страната ни е наречена Провинция България: "Vitalian withdrew into the province of Bulgaria" -J.Nik.Chr. LXXXIX.75
 http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm   Нека пак да се върнем при Бешевлиев и твърдението му, че “След 600 година лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в египетските папируси, а последният споменат тракиец е бесът Мавър- 710 година.” Дали това е вярно, или пък критерия на учените изследващи миналото е такъв, че тракийския характер на определени имена бива игнориран и преиначаван?   Ако обърнем внимание на името на княз Аспарух и неговите варианти Есперих, Исперих, ще установим, че те имат точни съответствия в тракийската ономастика. Елементът асп и вариантите есп, исп (исб) се среща в имената на Хероса Ут-аспиос, Вед-еспис, а и в името на пеонския цар Аутл-есбис, също и в тракийския топоним Ар-исба. Както Димитър Дечев,така също Владимир Георгиев и др. виждат в еспа, аспа тракийска дума за кон.   Леонид Гиндин свързва името на трак.  Арисба/Ἄρισβος с тракийска дума за кон, намира дума за кон и в името на пеонския цар Аутл-есбис: “Кстати, и реконструируемое для Троады и соседней области Фракии на основании названия Арисбы слово для "лошади"  *issu̯a”... Исконно фракийский апеллатив, в реконструкции *esbi-/e- =лик. esbe- ≪конь≫, в группе ЛИ также в надписях из континентальной Фракии (к северу от параллели Никополя-на-Несте): Εζβενις, Εσβενις, Esbenus, Hezbenus, Hesbenus (D.S. 165) (-zb- < -sb- под влиянием последующего звонкого губного; формы с Я в лат. передачах также вторичны, аналогично греч. ίππος при ικος); чистая апеллативная /- основа на уровне ономастики в ЛИ *Autesbi-s (исправление транскрипции Ливия — Autlesbis с большим числом разночтений по рукописям) – с.18.   Heка разгледаме фактите: и трите варианта на името на княз Аспарух имат успоредици не къде да е, а в названието на Тракийския Конник, в името на пеонския цар Аутл-есбис, а и в името на град Арисба, чийто елемент исба Леонид Гиндин тълкува като тракийска дума за кон. От голяма важност е и нещо друго, което лингвистите ни не са забелязали. Вариацията Еспор-Аспарух отразява типичното за тракийския и българския език екане и якане - явлението, поради което името на тракийската река Eterus/Етерус (Етъра) е представяно и като Iatrus/Ятрус както обяснява Вл. Георгиев. От друга страна, вариацията Есперих-Испор, Исбул отразява друго типично за тракийски и български езиково явление, а именно редузирането на неударено Е в И – отново обяснено от Вл. Георгиев.   Нима всички тези неща не са доказателство за тракийския произход на името Аспарух, притежаващо варианти Есперих, Испор? Дали приликата между името Есперих и името на пеонския цар Аутл-есбис е случайна и случайно българите са наричани пеони ? He мисля, че се касае за просто съвпадение.   Без да се пускам в подробности, ще дам сравнения на старобългарски имена с тракийски – нещо, от което историци и езиковеди бягат като дявол от тамян:   Кроват/Κροβατος - баща на княз АспарухКровизи/Кροβυζοιтраки от групата на мизите, с които старите българи са отъждествявани многократно.   Тервел/Τερβελιςнаследник на княз АспарухТервос/Tέρβοςиме на дакийски цар, Терес Тервелов/Τηρεὺς Τρεβελλίουтракийско име документирано на надпис с регистрация Epidamnos-414,   Корсис/Κορσηςстаробългарско имеКорсас/Κορσας-тракийско местно име, Καρσις, Κερσης/Карсис, Керсесварианти на тракийско лично име.   Мостичъ-старобългарско имеМостис/Mοστις име на тракийски цар.   Кардам/Κάρδαμοςстаробългарски владетел- Кардамюла/Καρδαμύλη-древнобалкански топоним, Кардент/Cardentes- тракийско лично име.   Борис/Bορης- старобългарски владетел- Bορισκος, Bορας, Bῶρος/Бориско, Борас, Борос- тракийски лични имена, последното е носено от меонски благородник, а меоните са причислени от Страбон към мизите, с които старите българи са отъждествявани през Средновековието.   Пресиян, Прусиян – старобългарски владетел - Прусий/Пρουσιάς- име на тракийски цар.   Tелец/Тελέσσιος – старобългарски владетел – Телеф/Τήλεφος – цар на траките мизи.   Сабин/Σαβῖνος- старобългарски владетел – Сабин/Σαβῖνος- едно от названията на тракийския бог Дионис.   Сондок/Sondoke – старобългарски благородник – Сондис/Σονδίς – тракийско местно име.   Докум- старобългарски владетел - Диком/Dicomes – цар на траките гети.   Кубер/ Κοῦβερ – старобългарски благородник – Κυβέρων/Куберон- топоним от земите на траките витини, причислени към мизите от Страбон, Кобос/Κῶβος – цар на траките трери.   Не можем да пропусенм  старобългарското име Исбул/Ισβουλος, понеже присъстващия в него елемент исб, се среща и в трак. Арисба. Колкото до носената от Исбул/Ισβουλος титла кавкан, тя се среща не само в лидийската дума кавес-жрец, но и в тракийската, самотракийската глоса κόες-жрец на Кабирите. Вл.Георгиев я сравнява с лидийската дума kaves-жрец, а и със староиндийскта kavi-h- мъдрец- с.40-41.   Както се убеждаваме – въпреки ерудицията си, Веселин Бешевлиев не е прав. Навярно подведен от господстващите тенденции и от сремежа на определени сили да изкарат старите българи азиатски народ, нашият езиковед и историк пропуска голямо количество важни данни. В никакъв случай не можем да говорим, че след беса Мавър, вече няма, споменаване на траки (по-точно хора с тракийски имена). Уверяваме се, че старите автори като Зонара, Хоматиан, Аталиат и др. не отъждествяват старите българи с пеони и мизи случайно.   Смайващото е, че при старите българи не просто намираме тракийски лични имена,   при средновековните ни владетели  и благородници, се срещат варианти на имена носени от древни тракийски царе и благородници като Телеф, Мостис, Прусий, Тервос, Борос, Диком, Кобос.   image
Познавайки фактите, можем ли да приемем, че няма споменаване на тракийски имена след 600 година! Какви са като цяло старобългарските имена – тюрски, ирански, или както показват фактите - тракийски? Tрябва ли да си затворим очите за наличната информация, понеже някой в миналото си е наумил да налага заблуди? Бешевлиев донякъде е оправдан, понеже през 60-те години на ХХ век, макар да е бил добре запознат с тракийската ономастика, той вече е на възраст. Не можем да пренебрегнем и това, че много допълнителна информация излезе през 70-те, 80-те и 80-те години на ХХ век. Тази информация за жалост остана неизползвана от неговите по-млади колеги, които предпочетоха да поемат по утъпкания, лесен, но погрешен път.     image

Днес има предостатъчно данни, които позволяват историята на България да се пренапише и то така, че да блесне с истинската си светлина. Когато се говори за началото на историята ни, трябва да се започне с времето на Каменната епоха, когато дедите ни – първите земеделци на Европа, започват да се преселват в различни посоки, а с това и да разпространяват знанията, които ще помогнат на осталите жители на континента ни да оцелеят. Трябва да се спомене и това, че първите ковачи и златари на Европа са хора, чиято кръв ние носим. Задължително е да се знае, че най-ранните европейски градове са строени от предците ни, че дори Атина и Рим са издигнати от траки и пеласги. Вместо да се повтаря постулатът, че траките са безписмени, нека бъде всеобщо достояние, че като създатели на първата писменост са обявени траките Орфей и Лин, че в официално най-старите писмени документи на Европа – минойските, се срещат тракийски имена като Арей, Диза, Питак, Тетюс.   Историците, археолозите и линвистите от старото поколение направиха каквото бе по силите им и каквото ситуацията навремето позволяваше. Днес няма цензура, няма политически натиск и е редно младите историци, археолози и лингвисти да изоставят срамното си сервилно поведение и сторят това, което е почтено, а именно – да търсят истината и да я защитават.         Използвана литература:   1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965; 2.П.Петров   Образуване на българската държава, Наука и изкуство, София, 1981; 3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 4.Л.Гиндин, Население гомеровской Трои, Историко-филологические исследования по этнологии древней Анотолии, Восточная Литература, Москва, 1993 5.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE - Tом III, cъст. и ред. И.Дуйчев, Г.Цанкова-Петкова, В. Тъпкова-6.Заимова, Л.Йончев, П. Тивчев, БАН, София, 1960 7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957; 8.Τηρεὺς Τρεβελλίου- I.Epidamnos 414, Epitaph of Tereus, son of Trebellius, White limestone cippus https://epigraphy.packhum.org/text/182526  9. The Chronicle of John Bishop of Nikiu http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 12975474
Постинги: 23668
Коментари: 5833
Гласове: 6019
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930