ЗА ЕЗИКА НА СКИТИТЕ-БЪЛГАРИ – УКРИТИТЕ СВЕДЕНИЯ  
Преди около 7000 години населението на Балканите не се е отличавало особено много от населението обитаващо земи на север от Черно море. За това свидетелстват общите обреди, почти идентичната керамика, идолна пластика, тип жилища и т.н. Неотдавна, общите корени на древните балканци наречени в историческо време траки и населението създало първите селища на територията на Украйна бе доказано и с помощта на генетични проучвания.  

                                                               Триполска керамика и идоли
http://i.tyzhden.ua/content/digest/week/2013/july/trypilla.jpg   http://ukrainianweek.com/History/83855

Благодарение на разпространението на определен вид съдове, технологии и т.н., да не забравяме и разпространението на организираното земеделие и скотовъдство, да не забравяме и резултатите от генетичните проучвания, може да се заключи, че в края на Каменната епоха, хора от нашите земи са се установили в Черноморските степи, по-специално територията на Украйна.  
                                        Идоли типични за Триполие, Украйна, Кукутени, Румъния и Овчарово, България http://www.litopys.com.ua/upload/iblock/bee/bee3fc57e6f7ee67637a1151d275a195.jpg
 

Макар в далечното минало да не е имало пътища като днешните, балканските преселници са продължавали да поддържат контакти със своите роднини живеещи на юг от Дунава. От нашите земи са изнасяни метали и метални предмети, най-вече посредством салове и лодки. От север са внасяни животински кожи и др. продукти. По време на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени, които правят земеделието в определени региони невъзможно. Най-засегнати са жителите на Черноморските степи, те са принудени да се концентрират върху отглеждането на животни, като с това волю-неволю трябва и да променят местоживелищата си в търсене на нова паша за огромните си стада.   Именно този начин на живот довежда до това, че потомците на старите балканци обитаващи Черноморските степи наричат себе си скитащи, или както влизат в историята – скити/Σκύθοι, Σκύθας. Eдин от първите обърнали внимание на факта, че името на скитите е обяснимо на български език, с помощта на скытати сѧ бе д-р Ганчо Ценов, който направи извода си въз основа на свидетелството на Страбон: “Скити, наречени още номади “ – “Σκύθας ἐκάλουν ἢ Nομάδας” – Strab.I.2.27.   Разбира се, климатичните промени от Бронзовата епоха засягат и сродното на скитите население на юг от Дунава. И на наша територия част от хората са принудени да изоставят земеделието и да се концентрират върху скотовъдството, или по-точно трансхуматното скотовъдство, за което е характерно придвижване към различни региони в различните сезони. Отново, както при дошлото от Балканите население на Черноморските степи, у нас също определени групи се самоназовават скитащи защото са в постоянно движение със стадата си.   Пример за това са споменатите от Херодот и Тукидид траки грестони, познати и като крестони. Името грестони/Γραστώνης е обяснимо със стблг. грѧсти-вървя, отивам. Въпросните грестони са предците на българските пастири, които до началото на ХХ век водеха през хладните сезони стадата си по Беломорието, а с идването на топлината се завръщаха в предлагащите паша Родопи.   Да се върнем обаче на скитите. Те могат да бъдат наречени траки занимаващи се със скотовъдство. В търсенето на нови земи, тези стари балканци отиват доста надалеч от родните си места. Някои се установяват в Средна Азия, ставайки съседи на перси, индийци, китайци и др. Други остават на Балканите, по-точно в Добруджа където са намерени сечените преди около 2200 години монети на скитските царе Хараспос, Адраспос (с имена сродни на името на Хероса Ут-аспиос и това на княз Аспарух), Канит и др.   Различни амбициозни владетели правят опит да завладеят скитите, но без успех. Персиецът Дарий е пренуден да побегне, преследван от хората пожелал да покори. Филип II нанася поражение на армията на скитския цар Атей/Aτεάς (името му е сродно на това на тракийския бог Атис/ Ἄττις), но не успява да окупира Скития и да я постави под своя власт. Половин хилядолетие по-късно, по времето на цар Скилур/Σκίλουρος (името му е сродно на трак. Скелабрия/Σκελαβρια, което Томашек тълкува със sl.skala-скала- Том. II. 83.), скитите са все още могъщ народ.   Плутарх разказва, че на смъртното си ложе цар Скилур повикал синовете си и ги накарал да пречупят сноп стрели. Това не се отдало на никого и тогава старият владетел развързал снопа, после започнал да чупи стрелите една по една. След като сторил това, обяснил на наследниците си, че докато са заедно, те са силни, но разделят ли се, ще бъдат пречупени като отделните стрели. Интересното сказание е познато на доста българи защото отразява легендата за княз Кроват, наричан неправилно хан Кубрат и неговите синове. Реално, коренът на разказа намираме в басните на живелия около 1000 години по-рано от Кроват тракийски създател на басни Езоп.   През XIX и XX век, определени учени решават, че след времето на Скилур скитите изчезват от полето на историята, точно както е решено и да бъдат обявени траките за напуснал полето на историята народ. Следващите интересите на своите държави чужди историци, внушават, че хуните са нов народ, който е заел мястото на скитите. За да се наложи тази лъжа, бива укрита много информация.   Премълчан е факта, че познаващият лично Атила и неговите хора Приск, нарича хуните скити, пише за скитски дрехи, скитски ботуши, скитски песни.   Премълчан е факта, че описаното от Йордан погребение на Атила е реално отражение на описаните от Херодот скитски погребални обреди, а и обредите одрисите, за които пише Ксенофонт в своята “Гръцка История”.   Премълчано е сведениео на друг познавач на хуните – Прокопий, който обяснява, че в стари времена хуните са познати като масагети. Тези масагети Херодот причислява към скитите, а Йордан е убеден, че те са част от семейството на гетите. Йордан обяснява, че след битката с цар Кир, масагетите със своята царица Томира се установили в Малка Скития (Добруджа бел.авт.) като град Томи (намиращият се в Румъния Кюстенджа бел.авт.).   Имайки предвид тези факти, ние не трябва да се учудваме, че за Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Не трябва да се учудваме и на това, че за Касий Дион, северните траки са част от скитите. Не е странно и споменатото в схолии към работи на Аристофан твърдение, че източните скити саките са тракийски народ. Всичко е от ясно по-ясно когато цялата информация е поднесена.   За жалост, различни авторитети не просто се правят на слепи за определени важни данни, но и разпространяват заблуди. Една вредна за историята ни заблуда е тази за иранския език на скитите. С тази работа ще покажа какви са били аргументите на редица светила на науката, според които скитите са иранци.   Понеже нямаме запазени книги на скитски език, а официално няма и надписи (такива реално има), за определяне на характера на народа обитавал земи от Добруджа до Индия, се използат скитските глоси, лични имена и т.н.   Една много интересна глоса е Битии/Bitae. Тя е предадена от Плиний Стари, който обяснява, че “при траките трибали и илирите има хора, които омагьосват с поглед и дори с очите си могат да убият някого, ако продължително време гледат към него...Аполонид съобщава за такива жени в Скития, като там те са наречени Битии...” –Plin.VII.16-17.   Поради това, че глосата Битии/Bitae не може да бъде обяснена на ирански,  Олег Трубачов решава, че думата не ще да е скитска.  Все пак бия, удрям на ирански е tadayate/тадаяте, jainti/жаинти. Вместо да се каже, че характера на глосата Битии/Bitae не е ирански и това е индикация, че скитския език не е ирански, глосата се обявява за нескитска. Доста странно заключение според мен, защото предубеждението се взема за правило.   По същият начин е третирана и друга скитска глоса. Благодарение на Хезихий знаем, че скитите наричат месечината Меспле/μέσπλη: “ μέσπλη· ή σελήνη παρά Σκύϋαις.” Понеже на ирански месец, месечина е маха/maha, Трубачов отново смята, че глосата не е скитска, не е иранска, а по-скоро староиндийска по произход: “ В слове μέσπλη, которое явно членится на две части, можно правдоподобно выделить отражение и.-е. *mis- "луна, месяц", которое в иранском нормально рефлексировало в форме mah-. Ясно, что μέσπλη - не скифское название луны. Чье именно - сказать трудно (фракийский, армянский рефлексы этого индоевропейского слова имели бы свои отличия). Для более полного объяснения μέσπλη подошла бы индоарийская конструкция *mas- "месяц" +рга-, ср. др.-инд. prata-, прич. прош. страд, "наполненный", откуда μέσπλη - "полная луна". “   Възможно е Олег Трубачов да не е знаел за името на тракийския, фригийския бог на месечината Мес/Mης, Мен/Mεν. Възможно е да не е знаел и, че името на познатите на скити, илири и траки Битии/Bitae може да се обясни с трак. bio-бия, удрям. Думата е изолирана от акад. Димитър Дечев, който при тълкуването на значението на името Биобрис/Bιοβρις, за елемента Био/Bιο предлага стблг. bią-slagen (биѭ-бия бел.авт.), boj-Kampf (бой-битка бел.авт.).     Плиний дава и други данни за езика на скитите твърдейки, че скитското име за река Дон е Син(у): “Tanaim ipsum Scythae Sinum vocant.” Навярно понеже и тази скитска глоса няма обяснение на ирански, Трубачов я дефинира като псевдо-скитска. Руският учен търси връзка със стинд. sнndu-река, a и обитаващите земите край Азовско море Σινδοι/Синди.   Хубаво, но защо не са споменати тракийските Σινδοναῖοι/Синдонеи, Σιντοί/Синти, Sintice/Синтика, Σίνδος/Синдос,  Σίνθος/Синтос, та нима те не показват връзка? Макар Плиний и Хезихий да казват ясно и точно, че се касае за скитски думи, глосите биват обявени от специалистите за нескитски...понеже не са ирански. И това е наука?   Излиза, че предубеждението се приема за безспорен факт, който не се нуждае от доказателства, но в истинската наука няма място за предубеждения – или дадено твърдение може да се докаже убедително, или не. Представените до тук скитски глоси показват, че езика на скитите не е бил ирански, а по-скоро трябва да се причисли към тракийския – факт обясняващ защо Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.   Трубачов подлага на анализ също и истински по негово мнение скитски глоси. Отново е използван Плиний Стари, който споделя, че скитите наричат персите хорсари/ Chorsari, а за Кавказ ползват името Крукасус/Croucasus, което означавало бял от сняг: “Croucasim, hoc est nive candidum“– с.11-12.   Руският учен е убеден, че глосата хорсари/Chorsari, е иранска и има ясен персийски паралел, опира се на изследванията на осетинския учен Абаев, но и признава, че първача част на глосата е неясна : “Что касается первой из глосс, то это, конечно, иранское, точнее даже персидское *xor-sar- "петушиная голова", "красная голова", аналог, тур. qizilbaš "красноголовый (о персах)" о чем в целом верно см. уже В.И. Абаев. Осетинский язык и фольклор. М., Л., 1949. С. 181 (правда, первая часть названия В.И. Абаеву была неясна.”   Проблемът е, че Плиний не е указал значението на хорсари/Chorsari и макар Трубачов да посочва паралела с “турското название за персите”, а именно къзълбаш/qizilbaš-червеноглав, това сравнение е доста несполучливо и не би трябвало да се ползва. Причината е следната: къзълбаш/qizilbaš не е название за всички перси, а само за военизирана персийска шиитска групировка носеща червени шапки. Казълбашите са явление от XV век и понеже няма сведения, 1500 години по-рано, т.е. по времето на Плиний (когато глосата е документирана) персите да са носили само червени шапки, то съпоставката е неподходяща.   Прочее, с името къзълбаш/qizilbaš турците наричат и други турци, които обаче са сектанти, последователи на пророк Али (алевити бел.авт.), тази информация не е дадена на читателите, а това според мен е сериозен пропуск.  
Mannequin of a Safavid Qizilbash soldier, exhibited in the Sa"dabad Complex, Iran –изобр. E235 - Own work https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/de/Qezelbash.JPG https://en.wikipedia.org/wiki/Qizilbash   Аз лично бих свързал глосата хорсари/Chorsari с масагетските имена Хорсомант и Хорсоман, като държа да напомня, че според Йордан, въпросните масагети са част от семейството на гетите. Това е причината името на масагетската царица Тамира/Томира, да е почти идентично на това на тракийския певец Тамир.   Колкото до Крукасус/Croucasus, за нея също се спекулира на воля. Предлагат се древни ирански хипотетични форми: “Но уже другая глосса той же цитаты - Croucasim, hoc est nive candidum - увязывается в литературе с более ранним иранским (т.е., возможно, скифским) *xroha- kas- "блестящий лед" (см. W. Eilers, Μ. Mayrhofer. Указ. соч. с. 116-117)*   Смятам, че за елемента Крук могат да бъдат предложени стгр. κρύος-студ, скреж, лат. crusta-кора, тохар. А kuras, тохар. Б krost-студ, скреж, ствиснем. hruso-лед, кора, скреж. Сродни са разбира се и българските думи креж-скреж, креш-ледена коричка.
Както креж, така също креш и скреж идват от скърцам-звукът, който се получава когато човек стъпи върху тънък лед. Тук е мястото да се спомене, че тракийската глоса скарке-сребърни монети бива тълкувана от Вл. Георгиев със стблг. гл. скръгатати-скърцам, т.е. и в този случай тракийската връзка е налице.   Що се касае до елемента кас/cassus, значението е действително бял, светъл, сияещ, но етимологията не е иранска. Връзка показват лат. cassiterum-калай, светъл метал, гр. κασσίτερος, келт. име Cassi-vellan, стинд. kastiram-калай, светъл метал, араб. kazdir-калай. Както Хялмар Фриск в своя гръцки етимологичен речник, така също и Алоиз Валде в своя латински етимологически речник подчертават, че думата е с неясен произход. И двамата учени обаче пропускат името на тракийския бог Касмил/Κάσμιλος – eдин от Кабирите, които реално са богове-ковачи. Да не забравяме тракийските Касейра, Касипорис, Касеирос, Касибонон, те също са пропуснати.   За българската дума коситеръ-калай, учените се надпреварват да твърдят, че или е заемка от гръцки, или от латински. Интересни са и бълг. коситра-късчета сребро в старо шлакно, коситро-калай, олово, но разбира се и те биват набутани в графа заемки.
И тук, предубеждението е основа, не подлежи на съмнение и критика – щом българите са “нов народ”, то те няма как да са повлияли старите народи келти, латини, гърци и т.н. Отъждествяването на българите с траките, които са прославени металурзи се приема за грешка.   Поредната скитска глоса, която ще разгледам в тази работа е сагарис/σαγάρις-бойна брадва. Според мен, сагарис е гръцкото представяне на думата секира. Скитската глоса не само няма обясенние на ирански, но даже иранската дума табрак/tabrak-топор, брадва няма смисъл на ирански. За сметка на това топор може да се изтълкува със стблг. тепѫ-тепам, удрям, както отбеляза преди време Ст.Младенов.   За доста хора скитската глоса Енареи/Ἐνάρεας e “безспорно иранска”. Херодот дава интересни обяснения за нея. По време на своя поход в Ориента, скитите, или по-точно малка част от тях, ограбили храма на Небесната Афродита и поради това богинята ги наказала с болест, която отнела мъжествеността им –Her.I.105.   Енареи/ Ἐνάρεας може да се съпостави със стинд. a nara – не мъж, а и авест. nar-мъж, мъжествен, силен. Да, но сродни са също и гал. nertos/нертос-сила, уелс. ner/нер-господар, хет. innar-сила, лув. inarumni/инарумни-силен, гр. ἀνήρ/анер-мъж, ἀνδρήΐος/андрейос-мъжествен, силен, храбър, оск. nerum-мъжество. Сродна е и тракийската, фригийската дума αναρ-мъж, която според мен е древния вариант на блг.  едър, *ендър с първоначално значение бърз, способен, герой. Когато се дадат всички данни, става ясно, че за ирански характер на глосата Енареи/ Ἐνάρεας изобщо не може да се говори.   Като имаме предвид представените тук обяснения и пропуски на различни лингвисти, мисля, че никой разумен човек не би повярвал, че езика на скитите е ирански. Прочее, това се знае отдавна дори в научния свят, но поради факта, че информацията не пасва на общоприетите теории, тя бива премълчавана.   Чест прави на Йохан Густав Куно, че добросъвестно подлага на анализ древни скитски имена, хидроними и т.н. и доказва, че те не са ирански. Куно представя информация, която други изследователи предпочитат да пропуснат. Немският учен тълкува скитското лично име Мастус с маститъ-охранен, Сандарзиос бива тълкувано с помощта на самъ-сам и дръжати-държа, затварям. Елемент сам намираме в трак. Сама-зис, елемент дарз в името на бог Дарзала.   Куно смята, че името на сколотите – царските скити (наречени по-късно хуни бел.авт.) може да се изтълкува с думата скала. Haпомням, че търсейки обяснение на трак. Скела-брия Вилхелм Томашек предлага думата скала.   Името на скитския благородник Липоксаис Куно тълкува с лѣпъ-хубав, а като тракийски паралел може да се посочи Липаксос. Скитското племенно име катиари бива тълкувано с которати сѧ-бия се, т.е. етнонима принежава значение бойците. Тук, като паралел може да се даде трак. Которилус.   Интересно е и тълкуването на името на скитския цар Саулиос. Йохан Куно предлага думата соулица-копие. За скитското име Собадак се предлага обяснение със свободь-свободен, а точно със свободь акад. Георгиев тълкува името на тракийския бог Сабадий, Сабазий.   Цитирайки Милер, Фасмер и др. Трубачов признава, че имената на скитските  благородници Саулиос, Гнур, Идантирз, Анахарзис нямат смисъл на ирански. Прочее, също важи и за скитските имена Липоксаис, Колаксаис, Собадак и т.н. Нямат смисъл на ирански и споменатите от Херодот богове на скитите, като това също е признато от Трубачов, което разбира се му прави чест.   Уверихте ли се каква лъжа е твърдението, че езика на скитите е ирански? Чуждите учени са следвали интересите на своите държави и са налагали лъжи, това е крайно непочтено, но е разбираемо. За мен обаче е непонятно държанието на нашите линвисти и историци, които сляпо следват порочните теории и не посмяват (или пък не искат ?) да изнесат факти, които са не просто в подкрепа на истината, но са и от полза за разбирането на българската история и тази на останалите източноевропейски народи.   Навярно вече разбирате, че отъждествяването на старите българи със скитите, не дава право речта на дедите ни да бъде дефинирана като иранска? В ранносредновековна България няма смесване на чужди народи. Обединяват се няколко групи от общ произход, които поради римската окупация на земите на юг от Дунава, са били разделени дълго време.   Това обяснява защо ранносредновековна България се консолидира невероятно бързо.Бързо се обединяват само сродни хора, за индивиди говорещи различни езици и имащи различна култура, обичаи, бит, обединението е трудно. Подобно на роднините си траките, скитите не са изчезвали. Балканските скити са станали част от българския народ, а тези от Черноморските степи са един от етническите елементи на Украйна и др. източноевропейски държави. Ето това е една от причините за приликата на българския с езиците на другите източноевропейци. Истината не е сложна, но са създадени планини от заблуди, които да я покрият.   Тъжното е, че голяма учените ни вместо да се борят против лъжите и заблудите, поддържат вредните за България лъжи и заблуди. Ние обаче не сме длъжни да вярваме на лъжи и заблуди само защото са казани от хора с титли. Не бива вярвайки сляпо на различни авторитети, да се държим като едно послушно стадо, което тихо бива водено към кланицата. Не това е заветът на дедите ни. Те завещаха не покорство, а бунтарски дух, завещаха ни да не се примиряваме с лъжи и несправедливост, завещаха ни смелост. В това се изразява българщината – да пазиш своето с всички сили и средства, да пазиш своите братя и сестри с всички сили и средства, да защитаваш истината и справедливостта с всички сили и средства.       Използвана литература:   1.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 2.М.Лазаров, Древното Корабоплаване по Западното Черноморие, Славена, Варна, 2009; 3.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010; 4.О.Трубачев, INDOARICA в Северном Причерноморье, Наука, Москвар 1999 ; 5.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999 6.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972; 7.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996; 8.Strabo, Geography, Books 1-2, transl.H.L.Jones, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 1997; 9.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Untersuchung, Verlag der Цstenreichischen Akademie de Wissenschaften, Wien, 1980; 10.F. .Justi, Iranisches Namenbuch, N.G.Elwert’sche Verlassbuchhandlung, Marburg, 1895 11.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Verlag der Цstenreichischen Akademie de Wissenschaften, im Kommission bei R.M.Rohrer, Wien, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, 1957; 12.J.G.Cunno, FORSCHUNGEN IM GEBIETE DER ALTEN VЦLKERKUNDE, Erster Teil, SKYTHEN, Berlin MDCCCLXXI;