Нашето разделение е тяхната сила!

Прочетох пост във фейсбук по повод отказа на "Боец" да участва в организираният за 14.05.2020г. протест с аргумент, че е организиран от политическа партия. Разговаряла съм с различни хора, по темата за протестите - някои не виждат смисъл, други откровено заявяват, че им е добре, трети отричат добросъвестността на политическите партии, четвърти оправдават страха си с измислени причини. Всеки има право на мнение и право на избор. При извънредни обстоятелства обаче, да изборът се свежда не до простото харесване или до добре обмислен отговор, а до стратегическо решение. А че обстоятелствата са извънредни, спор няма. Няма да изброявам мястото на България, в различни статистики, нито обезлюдяването, стандарта на живот, краденето. Няма да се задълбочавам в анализи на изборния процес, задраскванията в протоколите и купения вот. Няма да цитирам констатациите, на различни европейски структури, относно корупцията, безконтролността на Главния прокурор, липсата на осъдени от висшите етажи на властта. Обстоятелствата са извънредни, не поради горепосоченото, а защото тези, които ни доведоха до тук, нямат никакво намерение да си тръгнат от властта. Те ще се подготвят за изборите както до сега, ще сключват негласни споразумения, тайни договорки, ще манипулират и ще използват лостовете на властта, която е в техните ръце. Изборите са скоро. За това ще преговарят с малките групи протестиращи, ще обещават, отлагат, купуват, омаскаряват чрез продажните медии....за да си осигурят спокойствие и власт до следващите избори. И отново ще са на власт. А ние ще заминем далеч или ще умрем - от болест, мъка или безизходност. Нямам предвид паразитите и приспособленците. Ето защо не разбирам тези, които крещят пред МС, за да получат само своето.Точно тях властта нарича "маргинали", презира ги и купува поединично. Не разбирам и философите, които винаги знаят всичко, но крият лицата си от прожекторите. Не разбирам и хората, които хвърлят камък, просто заради упражнението. Мисля си, че точно сега не е време за демострации, лични и партийни битки.Те са реката в мелницата на властта. Нашето разделение е тяхната сила! Време е да затворим очи и да преминем ръка за ръка, рамо до рамо през гъстата мъгла на собствените си страхове, невярата, слабостта, противопоставянето. Да се обединим не по партийна принадлежност или политически пристрастия, а като народ в името на една обща цел - България и бъдещето ни! Всичко останало е лицемерие и страх. Румяна Ченалова