Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2020 19:27
В пандемията от коронавирус ново заболяване удари България.
Що направо не раздадете по едно хапче на хората и да приключваме!Явно народът ви пречи.Стига сте измисляли болести и стига сте плашили! Само че,после от кого ще крадете?Н.М.
17/05/2020
Какво е Ку-треска и как протича при човек?
В пандемията от коронавирус ново заболяване удари България.
Проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болестиа, обяви на 17 май 2020 г., че докато здравните власти проверявали за заразени от новия коронавирус българи, попаднали на огнище на Ку-треска в област Габрово.
Над 20 от вече откритите случаи са в три села, като заболелите са ветеринарни лекари и персонал на две кравеферми и една овцеферма. Това са селата Крамолин, Ловни дол и Саботковци.Ку-трескате е смъртоносно за човек заболяване, което принадлежи към групата на зооантропонозите, т.е. засяга не само животни, но и хора. В научната литература то е известно още и със следните имена – Кланична треска, Куинсландска треска, Балкански грип, Query Fever и др.
Причинител на Ку-треската е бактерията Coxiella burnetii. Тя е изключително издръжлива и остава дълго време жизнеспособна във външна среда.
Основният резервоар на заболяването при домашните животни са говедата, овцете и козите като причинителят се отделя, чрез млякото, фекалиите, урината и околоплодната течност при раждане. Клинически при животните заболяването се демонстрира с преждевременно раждане и аборт на плода и метрит с последвало безплодие при майката.При хората около 50% от болните показват клинична проява. Тя се демонстрира с треска продължаваща 1–2 седмици, главоболие, мускулни болки, повръщане, диария и др.
Смъртността от Ку-треска е под 2% при човек, а след преболедуване организмът изгражда продължителен имунитет.
Първоначално Ку-треската е идентифицирана в Куйнсленд, Австралия през 1937 г. при работник в кланица, а през 1938 г. и в кърлежи в щата Монтана, САЩ. Ку-треската е открита в целия свят с изключение на Нова Зеландия.
В Европа Ку-треската е описана за първи път на Балканите и в Италия по време на Втората световна война като заболяване причинило сериозни затруднения в здравословното състояние на двете воюващи страни. Тогава е наречена и с другото си известно наименование – „Балкански грип“. След войната случаи на заболяване биват регистрирани последователно от почти всички европейски страни.
В изучаването на заболяването първоначално е обърнато внимание на хода на протичането му при хората. На по-късен етап настъпва по-сериозно изучаване на болестта при домашните животни, поради факта, че те са източници на инфекция при хората. Установява се че над 80 вида домашни и диви бозайници и над 60 вида птици са носители на болестта.
Най-голямата епидемия на Ку-треска при 4 000 кози е в Холандия в периода между 2007-2010 г. Евтаназирани са общо 50 000 кози. През 2011 г. от 21 инфектирани ферми с кози, са установени 20 случая при хората.
В исторически план в България надзор над заболяването чрез сондажни серологични проучвания в страната се извършва още от 1950 г., като в различните периоди до 2004 г. серопревалентността общо за популацията преживни животни варира от 5% до над 18%.
Възприемчиви животни са бозайници, птици, влечуги и членестоноги. Говеда, овце и кози са основните резервоари на C. burnetii.
Инфекцията е забелязана при голямо разнообразие от други домашни животни, включително кучета, котки, зайци, коне, прасета, камили, биволи, гризачи и някои птици, които могат да предадат инфекцията на хората, без да показват признаци на заболяване. Ваксинирането намалява отделянето на организми в млякото.
Ку-треската е професионално заболяване на персонала в животновъдните обекти, земеделските производители и лабораториите.
Начини на пренасяне на причинителя на Ку-треската:
- Аерозолен път – въздушно-капков и въздушно-прахов. Има първостепенно значение. Заразяването се осъществява по-често при вдишване на контаминиран с рикетсии прахов и капков аерозол – от кошари, обори, контаминирана слама, фуражи, вълна (при стригане на животните, при обработка), кожи, от околоплодни води по време на раждане на болни животни и др.
- Алиментарен път на заразяване. Осъществява се при консумация на контаминирани продукти, получени от болни животни (особено без термична обработка) – мляко, масло, месо и др.
- Покривен механизъм – чрез проникване на рикетсиите през здрава или наранена кожа и лигавици. Рискови контингенти са работници в кланици, ветеринарни лекари и животновъди.
- Трансмисивен механизъм – посредством ухапване от заразени кърлежи. Има най-малко значение за човека.
Съществувават два вида огнища на заболяването Ку–треска: природни и селскостопански.
При природните огнища причинителят се установява в бозайници, птици и кръвосмучещи. Кърлежите контаминират външната среда с рикетсии – сено, слама, дъски и др., които играят ролята на фактори на предаване на инфекцията с важно епидемиологично значение. Животинският резервоар в природата е обширен – боледуват повече от 60 вида млекопитаещи. Птиците участват в разпространението на рикетсиите на големи разстояния, извън природните огнища.
При антропургичните огнища, известни като селскостопански Ку-треската се среща и сред селскостопанските и домашните животни. Рикетсиите при тях се отделят с плацентата, околоплодните води, урината, фекалиите, секрециите от носа и устата. Кърлежите също участват в механизма на предаване на инфекцията. Селскостопанските огнища имат по-голямо епидемиологично значение за хората, отколкото природните. Резервоар на инфекцията в тези огнища са различни видове животни: дребен и едър добитък, еднокопитни, котки, кучета, птици.
В България с най-голямо епидемиологично значение като източници на инфекция са козите, овцете и едрия добитък. Болният човек практически много рядко може да бъде източник на инфекция. Епидемичният процес се характеризира със спорадично разпространение на заболяването, но и с възникване на интензивни епидемии.
Инкубационният период на Ку-треската обикновено е 2-3 седмици, но варира от 3 дни до 6 седмици.
Бактерията, причинител на Ку-треската, прониква в организма през лигавиците на горните дихателни пътища, храносмилателната система или нараняване на кожата при ухапване от кърлежи. Локални възпаления на входната врата не се получават. Причинителят се локализира в органите богати с моноцито–макрофагиалната система – особено в белите дробове, млечната жлеза, тестисите, сърдечно-съдовата система, лимфните възли, черния дроб и далака. При бременни животни прониква в плацентата, родовите пътища и околоплодните течности.
Клиничните признаци на Ку-треската включват внезапна отпадналост, втрисане, висока температура, остър мастит, загуба на апетит, депресия, серозни назални и слъзни изтечения, трудно дишане. Клиниката при човек е свързана с треска, пневмония, ендокардит, хепатит, нервни признаци и остеомиелит.
Патологоанатомичните изменения при заразен с Ку-треска човек са пневмония, ендокардит, белодробни емболии, тромбози на мозъчните съдове и сърцето.
Поради факта, че тревопасните селскостопански животни и кърлежите са основния резервоар на инфекцията и сезонността на раждане и лактация при някои видове от една страна и активирането на кърлежите в определени месеци може да се приеме, че заболяването Ку-треска показва зимно-пролетно-лятна сезонност. Тя е в пряка зависимост с раждането на овцете и кравите и усилената лактация през този период. През някои месеци животните излизат на паша, при което се увеличава контактът им с инфектирани кърлежи. Снижаването на заболеваемостта през останалите месеци се предполага, че е свързано с намаляването на източниците на инфекция и на възприемчивите животни вследствие на преболедуване на известна част от тях.
Заразяването на човек с Ку-треска е в пряка връзка със заболеваемостта при животните. То е възможно да се извърши посредством ухапване от кърлеж, в помещенията за животни като прахова или капкова инфекция, при разраждане, доене, почистване, пиене на сурово мляко. Заразяване се извършва и при преработка на животински суровини – мляко и месо от болни животни, пух, пера, вълна и други, а също и при работа с тревни фуражи, в които са пребивавали гризачи носители на болестта. Заболяването при хората има спорадичен характер, но не са и рядкост и ендемичните взривове. Най-застрашени са ветеринарни работници, животновъди и работещите в кланици.
При навременно диагностициране лечението на ку-треската е успешно. Хоспитализацията е задължителна. Препоръчва се висока лична хигиена, дезинфекция, дезинсекция като профилактика и редовна ваксинация при евентуални контакти с болестта. След излекуването на ку-треската болните придобиват продължителен имунитет. Смъртността е относително ниска: около 1– % от заболелите умират.
Лечението на острата форма на заболяването с антибиотици е много ефективно и трябва да се проведе след задължителна консултация със специалист по инфекциозни болести. Доксициклинът е най-често използвания и ефективен тетрациклинов антибиотик. Лечението трябва да започне в рамките на първите 3 дни от заболяването. Препоръчва се доза от 100 mg доксициклин приеман през устата два пъти дневно в продължение на 15 – 21 дни. Квинолоновите антибиотици също се използват за лечение на заболяването. Хроничният ендокардит възникнал в хода на заболяването се лекува много по-трудно и продължително – до 4 години. Възможно е и прилагане на хирургична намеса. Лечението на Ку-треска по време на бременност е трудно, защото доксициклинът и ципрофлоксацинът са противопоказани при бременност. Препоръчва се лечение пет седмици от ко-тримоксазол.
За профилактика при хората се препоръчва работещите в животновъдството да вземат предпазни мерки при работа с животните. Стриктно да се спазва хигиената на млекодобива, помещенията и съдовете редовно се почистват и дезинфекцират. Млякото да се консумира задължително след термична обработка. Бременни, болни с вродени или придобити клапни увреждания и лица с потиснат имунитет трябва да се изключат от дейности, свързани с възможен контакт с причинителя на Ку-треската.
Причинителят на заболяването Coxiella burnetii е силно инфекциозен агент устойчив на топлина и изсушаване. Аерогенното заразяване предразполага по-голям брой заразени хора. Един-единствен микроорганизъм може да причини заболяване на потенциалната жертва. Този агент може да бъде разработен за употреба в биологично оръжие и се счита за потенциална терористична заплаха.
Можете да се запознаете с “Програма за надзор и контрол на болестта Ку-треска в България през 2019-2021 г.” на Република България.
Снимка на овца: Skitterphoto
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela