Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2020 19:23 - Какво е Ку-треска? https://zdraven.bg
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.05.2020 19:27


Какво е Ку-треска и как протича при човек?
В пандемията от коронавирус ново заболяване удари България.




Що направо не раздадете по едно хапче на хората и да приключваме!Явно народът ви пречи.Стига сте измисляли болести и стига сте плашили! Само че,после от кого ще крадете?Н.М.

17/05/2020

 

image
  Какво е Ку-треска и как протича при човек?

В пандемията от коронавирус ново заболяване удари България.

Проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болестиа, обяви на 17 май 2020 г., че докато здравните власти проверявали за заразени от новия коронавирус българи, попаднали на огнище на Ку-треска в област Габрово.

 Над 20 от вече откритите случаи са в три села, като заболелите са ветеринарни лекари и персонал на две кравеферми и една овцеферма. Това са селата Крамолин, Ловни дол и Саботковци.

Ку-трескате е смъртоносно за човек заболяване, което принадлежи към групата на зооантропонозите, т.е. засяга не само животни, но и хора. В научната литература то е известно още и със следните имена – Кланична треска, Куинсландска треска, Балкански грип, Query Fever и др.

Причинител на Ку-треската е бактерията Coxiella burnetii. Тя е изключително издръжлива и остава дълго време жизнеспособна във външна среда.

 Основният резервоар на заболяването при домашните животни са говедата, овцете и козите като причинителят се отделя, чрез млякото, фекалиите, урината и околоплодната течност при раждане. Клинически при животните заболяването се демонстрира с преждевременно раждане и аборт на плода и метрит с последвало безплодие при майката.

При хората около 50% от болните показват клинична проява. Тя се демонстрира с треска продължаваща 1–2 седмици, главоболие, мускулни болки, повръщане, диария и др.

Смъртността от Ку-треска е под 2% при човек, а след преболедуване организмът изгражда продължителен имунитет.

Първоначално Ку-треската е идентифицирана в Куйнсленд, Австралия през 1937 г. при работник в кланица, а през 1938 г. и в кърлежи в щата Монтана, САЩ. Ку-треската е открита в целия свят с изключение на Нова Зеландия.

В Европа Ку-треската е описана за първи път на Балканите и в Италия по време на Втората световна война като заболяване причинило сериозни затруднения в здравословното състояние на двете воюващи страни. Тогава е наречена и с другото си известно наименование – „Балкански грип“. След войната случаи на заболяване биват регистрирани последователно от почти всички европейски страни.

В изучаването на заболяването първоначално е обърнато внимание на хода на протичането му при хората. На по-късен етап настъпва по-сериозно изучаване на болестта при домашните животни, поради факта, че те са източници на инфекция при хората. Установява се че над 80 вида домашни и диви бозайници и над 60 вида птици са носители на болестта.

Най-голямата епидемия на Ку-треска при 4 000 кози е в Холандия в периода между 2007-2010 г. Евтаназирани са общо 50 000 кози. През 2011 г. от 21 инфектирани ферми с кози, са установени 20 случая при хората.

В исторически план в България надзор над заболяването чрез сондажни серологични проучвания в страната се извършва още от 1950 г., като в различните периоди до 2004 г. серопревалентността общо за популацията преживни животни варира от 5% до над 18%.

Възприемчиви животни са бозайници, птици, влечуги и членестоноги. Говеда, овце и кози са основните резервоари на C. burnetii.

Инфекцията е забелязана при голямо разнообразие от други домашни животни, включително кучета, котки, зайци, коне, прасета, камили, биволи, гризачи и някои птици, които могат да предадат инфекцията на хората, без да показват признаци на заболяване. Ваксинирането намалява отделянето на организми в млякото.

Ку-треската е професионално заболяване на персонала в животновъдните обекти, земеделските производители и лабораториите.

image

 

Начини на пренасяне на причинителя на Ку-треската:

  • Аерозолен път – въздушно-капков и въздушно-прахов. Има първостепенно значение. Заразяването се осъществява по-често при вдишване на контаминиран с рикетсии прахов и капков аерозол – от кошари, обори, контаминирана слама, фуражи, вълна (при стригане на животните, при обработка), кожи, от околоплодни води по време на раждане на болни животни и др.
  • Алиментарен път на заразяване. Осъществява се при консумация на контаминирани продукти, получени от болни животни (особено без термична обработка) – мляко, масло, месо и др.
  • Покривен механизъм – чрез проникване на рикетсиите през здрава или наранена кожа и лигавици. Рискови контингенти са работници в кланици, ветеринарни лекари и животновъди.
  • Трансмисивен механизъм – посредством ухапване от заразени кърлежи. Има най-малко значение за човека.

Съществувават два вида огнища на заболяването Ку–треска: природни и селскостопански.

При природните огнища причинителят се установява в бозайници, птици и кръвосмучещи. Кърлежите контаминират външната среда с рикетсии – сено, слама, дъски и др., които играят ролята на фактори на предаване на инфекцията с важно епидемиологично значение. Животинският резервоар в природата е обширен – боледуват повече от 60 вида млекопитаещи. Птиците участват в разпространението на рикетсиите на големи разстояния, извън природните огнища.

При антропургичните огнища, известни като селскостопански Ку-треската се среща и сред селскостопанските и домашните животни. Рикетсиите при тях се отделят с плацентата, околоплодните води, урината, фекалиите, секрециите от носа и устата. Кърлежите също участват в механизма на предаване на инфекцията. Селскостопанските огнища имат по-голямо епидемиологично значение за хората, отколкото природните. Резервоар на инфекцията в тези огнища са различни видове животни: дребен и едър добитък, еднокопитни, котки, кучета, птици.

В България с най-голямо епидемиологично значение като източници на инфекция са козите, овцете и едрия добитък. Болният човек практически много рядко може да бъде източник на инфекция. Епидемичният процес се характеризира със спорадично разпространение на заболяването, но и с възникване на интензивни епидемии.

Инкубационният период на Ку-треската обикновено е 2-3 седмици, но варира от 3 дни до 6 седмици.

Бактерията, причинител на Ку-треската, прониква в организма през лигавиците на горните дихателни пътища, храносмилателната система или нараняване на кожата при ухапване от кърлежи. Локални възпаления на входната врата не се получават. Причинителят се локализира в органите богати с моноцито–макрофагиалната система – особено в белите дробове, млечната жлеза, тестисите, сърдечно-съдовата система, лимфните възли, черния дроб и далака. При бременни животни прониква в плацентата, родовите пътища и околоплодните течности.

Клиничните признаци на Ку-треската включват внезапна отпадналост, втрисане, висока температура, остър мастит, загуба на апетит, депресия, серозни назални и слъзни изтечения, трудно дишане. Клиниката при човек е свързана с треска, пневмония, ендокардит, хепатит, нервни признаци и остеомиелит.

Патологоанатомичните изменения при заразен с Ку-треска човек са пневмония, ендокардит, белодробни емболии, тромбози на мозъчните съдове и сърцето.

Поради факта, че тревопасните селскостопански животни и кърлежите са основния резервоар на инфекцията и сезонността на раждане и лактация при някои видове от една страна и активирането на кърлежите в определени месеци може да се приеме, че заболяването Ку-треска показва зимно-пролетно-лятна сезонност. Тя е в пряка зависимост с раждането на овцете и кравите и усилената лактация през този период. През някои месеци животните излизат на паша, при което се увеличава контактът им с инфектирани кърлежи. Снижаването на заболеваемостта през останалите месеци се предполага, че е свързано с намаляването на източниците на инфекция и на възприемчивите животни вследствие на преболедуване на известна част от тях.

Заразяването на човек с Ку-треска е в пряка връзка със заболеваемостта при животните. То е възможно да се извърши посредством ухапване от кърлеж, в помещенията за животни като прахова или капкова инфекция, при разраждане, доене, почистване, пиене на сурово мляко. Заразяване се извършва и при преработка на животински суровини – мляко и месо от болни животни, пух, пера, вълна и други, а също и при работа с тревни фуражи, в които са пребивавали гризачи носители на болестта. Заболяването при хората има спорадичен характер, но не са и рядкост и ендемичните взривове. Най-застрашени са ветеринарни работници, животновъди и работещите в кланици.

При навременно диагностициране лечението на ку-треската е успешно. Хоспитализацията е задължителна. Препоръчва се висока лична хигиена, дезинфекция, дезинсекция като профилактика и редовна ваксинация при евентуални контакти с болестта. След излекуването на ку-треската болните придобиват продължителен имунитет. Смъртността е относително ниска: около 1– % от заболелите умират.

Лечението на острата форма на заболяването с антибиотици е много ефективно и трябва да се проведе след задължителна консултация със специалист по инфекциозни болести. Доксициклинът е най-често използвания и ефективен тетрациклинов антибиотик. Лечението трябва да започне в рамките на първите 3 дни от заболяването. Препоръчва се доза от 100 mg доксициклин приеман през устата два пъти дневно в продължение на 15 – 21 дни. Квинолоновите антибиотици също се използват за лечение на заболяването. Хроничният ендокардит възникнал в хода на заболяването се лекува много по-трудно и продължително – до 4 години. Възможно е и прилагане на хирургична намеса. Лечението на Ку-треска по време на бременност е трудно, защото доксициклинът и ципрофлоксацинът са противопоказани при бременност. Препоръчва се лечение пет седмици от ко-тримоксазол.

За профилактика при хората се препоръчва работещите в животновъдството да вземат предпазни мерки при работа с животните. Стриктно да се спазва хигиената на млекодобива, помещенията и съдовете редовно се почистват и дезинфекцират. Млякото да се консумира задължително след термична обработка. Бременни, болни с вродени или придобити клапни увреждания и лица с потиснат имунитет трябва да се изключат от дейности, свързани с възможен контакт с причинителя на Ку-треската.

Причинителят на заболяването Coxiella burnetii е силно инфекциозен агент устойчив на топлина и изсушаване. Аерогенното заразяване предразполага по-голям брой заразени хора. Един-единствен микроорганизъм може да причини заболяване на потенциалната жертва. Този агент може да бъде разработен за употреба в биологично оръжие и се счита за потенциална терористична заплаха.

Можете да се запознаете с “Програма за надзор и контрол на болестта Ку-треска в България през 2019-2021 г.” на Република България.

Снимка на овца: Skitterphoto




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19708148
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031