Още ГЕРБ: Хвърлят 413 000 фирми, а от догодина – и домакинствата, на свободния елпазар, където цените ни стигат до №1 в ЕС 03.06.2020

413 хиляди фирми, а не 300 000, както ги пресмятат вносителите от ГЕРБ, държавни и общински структури с обща консумация от 4,5 МВтЧ излизат на свободния пазар на електроенергия, съобщи при представянето на поредните промени в Закона за енергетиката председателят на комисията по енергетика към Народното събрание Валентин Николов. Вариантът, представен преди Нова година, в който се предвиждаше на пазара да бъдат извадени и големите къщи с басейни отпада, уточнява 3e-news.net.

На регулирания пазар ще останат само битовите потребители на електроенергия, каза Николов. Срокът до който обаче ще могат да останат на регулирания пазар е само до 1 юли 2021 г., или поне за някои от тях. Както по-рано бе съобщено изискването на ЕК е пълната либерализация да бъде осъществена до 2025 г. Тоест, бързането е неоправдано.
Само напомняме, че преди месеци цената на тока на българския свободен пазар достигна и дълго се задържа като лидер в целия ЕС, достигна до 40 и дори до 60 пъти по-скъпи котировки, отколкото в Германия.
Не се предвижда да се ползват облекчения, както е в други страни със скъпо електричество – например безплатна нощна тарифа, каквато имат в Дания, където доходите са десетина пъти над българските.
С промяната ще отпадне всякаква възможност за предвидимост на разходите за електричество, каквато имахме досега – скоковете надолу – нагоре на цените са доста резки. Като имаме предвид, че 94% от фирмите у нас са микро и малки, това ще доведе до верижни фалити.
Дори вносителят Николов призна, че в момента пазарът на електроенергия е
доста непредвидим. Фактът, че никой не се е явил на търг на АЕЦ (цена малко над 60 лв./МВтч б.р.) говори сам по себе си, според депутата. Николов уточни, че се работи и по разработването на платформата, от която небитовите потребители да си избират доставчик на ток. Във времето между първо и второ четене се очаква депутатите да решат и дали в настоящите промени на енергийния закон ще бъдат вкарани и поправки, касаещи енергийно бедните.
Не е ясно и как възрастните хора, особено извън София и няколко големи града, както и необразованите – общо над половината абонати, ще успеят да се справят с платформите за избор на доставчик на ток.
ЕРП-тата поставиха и въпроса: Какво ще се случи с тези структури и фирми, които в рамките на 3 месеца не са си избрали доставчик на електроенергия?
„Всеки трябва да има индивидуален договор за доставка. Ще е трудно да се администрират 600 хил. договора (300 хил. с разпределително и 300 хил. със снабдително дружество)“, казаха от ЧЕЗ, използвайки данните на властта, а всъщност става въпрос за 826 000 договора. Пламен Младеновски от КЕВР обясни, че регулаторът няма законово условие за определяне на общи условия, но може да излязат с инструкция по въпроса.
Очакването е парламентът да приеме скоростно промените, тъй като Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да се произнесе за цените на тока през новия регулаторен период до края на юни. Това означава, че ще има отлагателен период от три месеца (юли, август и септември) и решението ще влезе с пълна сила от 1 октомври. По думите на Николов решението е от 1 юли, защото през зимните месеци небитовите потребители ще се адаптират по-трудно.
Скоро ще разкажем кои са най-големите търговци на ток в България – ДС и ДПС, както се сещате!!!