Прадядо му – Асен Войнов, е отвлечен по чорапи от дома си от двама разбойници и убит при побой

През 2009 г. Бойко Борисов посвещава изборната победа на ГЕРБ на дядо си, убит от комунистите на 9 септември 1944 г., поне според неговите думи. Оттогава лъжата е повтаряна много пъти – с повод и без, пише „Уикенд“ в свой брой от 2014-а година.

Истината обаче е съвсем друга: премиерът няма дядо, убит на Девети септември, видя Narod.bg. Думите са на очевидеца и личен познат на фамилията на хитреца-премиер Васил Киров, който обаче не получи трибуна в медиите, очевидно поради неприятните за министър-председателя факти, които изнася.

Ето я цялата истина, които и днес може да бъде проверена при разговор с хората, които познават родата на Бойко Методиев Борисов, разказва Васил Киров:

„По изявленията на Бойко Борисов за смъртта на дядо му, че е убит от комунисти на 9-и септември 1944 г. – това не е вярно.

Първо, на Бойко Борисов дядо му по майчина линия е починал през седемдесетте години на миналия век, а баща му – някъде през 1965 г. умира. Бойко Борисов няма дядо по майчина или по бащина линия, който да е убит на 9-и септември 1944 г.

Доколкото разбирам, става въпрос за прадядо му от Хераково, на майка му дядо.

Дядото се казваше Асен Войнов. Лично го познавам. Беше кмет на Хераково преди 9 септември 1944 година, някъде 1942-1943 г. Беше от Народняшката партия. Като човек и като кмет не беше лош. Цялото семейство са добри хора.

Убит е някъде към 17-18 септември. Ликвидират го двама криминално проявени престъпници. Те са били в затвора и осъдени на по 17-18 години затвор за това, че са убили чичо си. Бащата на тези двамата – единият се казва Аспарух, а другият Свилен, се скарват с брат си за една нива. Не могли да се разберат и отиват при кмета. И там започва кавгата. Обаче кметът е взел страна не на Христо – бащата на пандизчиите, а на Сандо – убитият му по-късно брат. Утрепали са го на игрека.

Обаче на сутринта вече са разкрити. Арестуват ги и вкарват в затвора – бащата със синовете. Бай Христо е осъден на смърт, а двамата му синове – на по 17 години затвор. 

На 9 септември 1944 година, като се отварят вратите на затвора, излизат и политическите, излизат и криминалните престъпници. И тези тримата излизат. Единият от братята е бил бръснар в затвора – Свилен. И тези, по-леко осъдените комунисти са ходили при него и се подстригвали, бръснали.

Реклама

Един от Сливница, Любо се казваше, Любомир, той на 9 септември стана първият началник на милицията в Сливница, но само след няколко дена го изстреляха и стана началник на Трето районно управление. Както се разхождал – това съм разбрал лично от Любо, той ми го е разказвал, среща един от братята и казал: „Абе, така, така, така, ние с брат ми излязохме навън, обаче нямаме работа. Селското стопанство ни е затънало, не сме били 10-15 години там, няма какво да ядем”.

 И Любо не е знаел, никога не е ставало на въпрос какви са те затворници, че са криминални, а като всички затворници са били недоволни от правителството и тези са викали по правителството. И той казал: „Добре, де, елате с брат ти утре при мен в Трето районно управление, ние търсим сега млади хора, наши хора, да ги правим милиционери, защото милицията няма кадри, не можем да обслужим особено столицата”.  И те отиват, и тях ги назначават.

Три дни по-късно Свилен остава дежурен в Трето районно управление. Вечерта се обажда на брат си да дойде при него

Казал му: „Сега е моментът да ликвидираме Асен, кметът на Хераково, качвайте се на мотора и го докарайте тук”. Това вече го знам от Аспарух в подробности. Те умряха – и Свилен, и Аспарух. И Аспарух казва: „Ние се вдигнахме, отидохме с мотора в Хераково, изкарахме го по чорапи и му казахме, че ще го върнем и няма смисъл да се обува”.

Асен не е познавал Аспарух, а е познавал Свилен. А Свилен е бил в дежурната стая и се бил завил с одеяло през глава.  Когато Асен влиза Аспарух маха одеялото и Асен като го вижда, разбира че е номер. Убиват го от бой…

Сутринта идва началникът Любо и Свилен му докладва, че някакъв фашист са докарали. Той бил бит предварително и те малко го сплашили, обаче не издържал и умрял. Любо се разтревожил, извикал прокурор и лекар. Прегледал го лекарят, но Асен бил умрял. И прокурорът им казал: „Сега какво ще правим? Съюзническата комисия вече била в България. Това ще стане голям прецедент – кмет, утрепан от милицията на България”.  И затова с решение на доктора решили, че е умрял от „червен вятър”.

Затварят го в един ковчег, запечатват ковчега и го докарват в селото дни по-късно. Но той не е дядо на Бойко Борисов, пак искам да подчертая, той е негов прадядо.

Сега, ако той беше убит, първо, Аспарух и Свилен нито са членували в РМС, нито в Комсомола, нито в БКП – абсолютно, това е вярно и е проверено. Никога не са членували. И никой комунист не им е давал такова указание да трепят човека. Обаче те са си разбойници и го утрепали”.

След 9 септември 1944 година неговият син или дядо на Бойко Борисов, на Бойко Борисов на майката баща, постъпва в Пожарната на работа, а Пожарната е към Милицията. Ако той беше убит от комунистите като враг или като фашист, или какъв да е, никога синът му нямаше да влезе в Пожарната. А той не само че влезе, там се пенсионира. Баща му е с висок чин.. Аз познавам цялото семейство. Даже на Бойко Борисов на майка му, фактически на Бойко Борисов на майка му брат – Асен, беше мой съученик, две години беше по-голям от мен. Преди да завърша гимназията той ми даде шинела си, защото си купи нов.

Киров споделя, че е запознат и с любовната история между майката и бащата на Борисов. Татко му бил от село Златуша, цанил се за даскал в Банкя, където срещнал съпругата си – тогава млада даскалица. Бил член на БКП и бързо напреднал в кариерата си. Стигнал до чин полковник в пожарната.

Майката на Бойко пък била заслужил учител, член на Партията. Дядовците му по бащина и майчина линия починали съответно през 1965 година и през 1970 ггодина.. Единият бил погребан в Златуша, а другият в Хераково. Първият се казвал Райчо Асенов Войнов. А вторият  Митко Борисов.