Всеобщо известен факт е, че демокрацията е може би най-добрият модел на управление, който света е достигнал в своето политическо и социално развитие. Демократичните ценности предопределят нашия бит и мислене и като такива са ключова част от разбирането ни за живота, неговата същност и неговите норми, които ни превръщат в общество.

По дефиниция демокрацията се опира на простото измерване на нагласите в обществото по отношение на конкретно решение, което касае цялото общество или поне част от него (за частичното решение може да се напише цяла отделна публикация).

Изхождайки от по-горното, то следва да обобщим, че демократичните ценности са тези, които по-голямата част от обществото припознава като собствени.

Подчертавам дебело – по-голяма част от обществото т.е. мнозинството. Няма да обяснявам етимология на думата „Демокрация“ от гръцки, защото мисля сами знаете, че тя е пряко свързана с волеизявлението на народа.

Напоследък обаче наблюдаваме световен феномен, който е на път да докара света до състояние на лудост в опит да бъде политически коректен в максимална степен.

За съжаление, демокрацията вече не е това, което всички харесвахме, а се е превърнала в един мутирал изрод на яздещите политически коректните движения активисти, които налагат диктат на малцинствата с механизмите на либералния фашизъм. За Бога, дори има книги за това.

Даваме ли си сметка, че днес не мнозинството определя посоката на развитие на едно общество, а дори напротив.

Посоката все по-често бива определяна именно от малцинствата и бива налагана на мнозинството с аргумента „политическа коректност“. Парадоксално за държави, които имат себе си за демократични, не мислите ли?

Представете си обществото по времето на абсолютизма в Европа през 17 век например, когато един монарх е всичко за своите поданици.

Редица реформи на Старият континент обаче предопределиха неговата демократична съдба и днес в Европа монархиите са значително по-редки от републиките, а дори да ги има те са с представителен, а не рационален характер в повечето случаи.

Причината е повече от ясна, а именно въпросната демокрация, която постулира, че следва да се съобразяваме с мнението на мнозинството, когато то не пречи на останалите. А задаваме ли си същия въпрос на 180 градуса обаче – пречат ли действията на малцинствата на останалите хора?

Представете, че сте вкъщи – можете да поръчате само нормална храна или само веганска храна. Всички вкъщи, без вас ядат нормална храна, но вие сте веган – логично ли е да се съобразят всички останали с вас и да приемат да се хранят с нещо, което не харесват заради вас?

Тук отново се връщаме към тънкия момент за това кой на кого пречи (дори това да не е изказано в много случаи заради политическа коректност), прокарвайки своите възгледи. Дали етапът, на който се намираме като отношения в социалната си среда е форма на пасивна агресия.

На практика отказа да се съобразим в горния пример с волята на всички останали и техните предпочитания за типа храна, която да поръчаме и да ги накараме да се съобразят с нас е чисто и просто егоизъм.

Егоизъм от онзи радикален тип, в който явно се самоопределяме като центъра на вниманието/Вселената и не ни пука за другите, което е ирационално с оглед факта, че живеем с други хора и следва да се съобразяваме с тях, особено, когато те са мнозинството. А иначе защо на тях следва да им пука за вас и вашите желания?

Представете си сега, че следваме еволюцията на цивилизацията ни в попкултурен аспект и да развием перспективите пред групирането на хората.

Не за друго, а ако отчетем факта, че малцинствата получават постоянно привилегии от държавата и дори бизнеса, то логичното ще се случи, а именно роене на множество малцинства от основното мнозинство и изчезване на мнозинството. Кой ще е виновен тогава?

Ако продължим посоката на развитието си и роенето на все повече субкултурни групи, то рано или късно мнозинството ще започне същи да се дели на по-малки групи, които сами по себе си ще се окажат също малцинства, както споменахме по-горе.

Така в горния пример с вечерята и веганът, можем да добавим и други аспекти на преживяването – например музиката или локацията на вечерята.

Представете си как веганът отказва да се храни с останалите, защото те не са се съобразили с желанието на всеки и по-конкретно – неговото, защото явно не му пука за желанията на останалите участници.

Няма нищо лошо разбира се да се съобразите с всички, стига това да е възможно и рационално технологично, културно, социално или друго решение, за да са доволни всички. Проблемът идва, когато едни хора настояват да се съобразите с тях, но нехаят дали те самите ще се съобразят с другите.

Въпросът е би ли оцеляло обществото ни, ако никой не е готов да направи компромиси за благото на мнозинството от хората, а държи само и единствено на собственото си благо? Представете си изборите – ако всички загубили изборите тръгнат на бунтове и преврати, то няма ли това завинаги да унищожи демокрацията, защото макар хиперболизиран пример, то останалото е просто промяна на контекста.

Позволете ми да перифразирам и да ви пратя на парламентарни избори в България. Представете си, че ДПС например започнат да се оплакват, че са пренебрегвани и искат повече места в парламента, за да бранят интересите на своето малцинство. Без избори. Без демократичен процес.

Просто, защото са малцинство.

Ще ви кажа един прост факт, който можете да проверите в стотици видове контекст, а той е, че няма малцинство, което да е спряло да иска още и още, а всичко онова, което поиска е за сметка на някой.

Този някой е точно въпросното мнозинство, което на теория следва да предопределя по демократичен начин посоката на развитие на същото това общество в по-тесен или по-широк смисъл.

Ако все още живеем в демократичен свят, с демократични ценности, то къде е логиката малцинствата да диктуват какво да правят мнозинствата – в това просто няма рационалност, не мислите ли?

Рано или късно малцинството ще поиска да командва всичко, което мнозинството прави. Това се нарича либерален фашизъм, ако не знаете и се характеризира с лицемерно използване на средства за налагане на субективни тези, средства, срещу които на теория либералните фашисти се борят (ако използваме клише – не е важен пътя, когато целта е оправдана и първата ми асоциация е тероризъм).

Да, накратко – лицемерие е да бориш нетолерантност с нетолерантност, без значение дали говориш за черните, гейовете, хората-котки, рептилите, душевноболните, веганите и т.н.

Точно това се получава обаче на практика в света. Въпросът е до къде сме склонни да стигнем, докато говорим за демокрация, а делата ни показват – диктат на малцинството, което е точно обратното на това, заради което май сменихме Бай Тошо….