Гост-автор | 05/08/2020

 Днес мой приятел е бил уволнен от институцията, в която работеше всеотдайно. Изхвърлили са го като мръсно коте, без едно поне лицемерно "Благодаря!".
Заболя ме много силно. Но не само защото той е мой приятел.
А защото това е човек, който е единица мярка за професионализъм, интелигентност, етичност, човещина и чувство за собствено достойнство.

Един от последните мохикани на високата взискателност към себе си, към работата, към тези, с които заедно – независимо от отделните роли – е месил проблемното тесто в областта, в която е работил цял живот, и на която е посветил толкова много години, нерви, здраве, надежди и амбиции.

В нашата страна върви системен, целенасочен, агресивен и без угризения на съвестта отстрел на читавите и порядъчните, знаещите и можещите, умните и разумните, компетентните и способните хора!
А на техните места жизнено опасно се уреждат връзкари, кариеристи, парашутисти, калинки, всякакви персони, които спрямо властта с лекота и леснота заемат пози и видове, удобни за логаритмуване и всякаква лична употреба.

Държавата във всички области и сфери – администрация, наука, образование, здравеопазване, култура и т.н., и т.н. – заприличва на зъб, който е с изваден нерв и прогнил корен – уж стои, уж стърчи, а всъщност процесът на загниване е започнал и дори вече е необратим.

Този мой приятел, друг подобен мой приятел, аз - ние сме като дърветата в парка – съхнем, вехнем, обгазяват ни и ни режат с нож кората, изкопават и орязват корените ни, припикават ни псета и пияндета, жълтеем и стареем, но сме сякаш навеки заседнали там, напълно неспособни да се променим, да мръднем на сантиметър вляво или вдясно, напред или назад, нагоре или надолу. Докато накрая с безжалостна и безпардонна секира не ни отсекат и от нас остане само никому ненужен дънер...

Покварена държава, покварени феодали, покварени нрави, покварена народна маса – ето това е средата, в която все повече затъва нашето общество. Не остава нищо ценно, нищо свято, нищо, за което на покварата, която ни обгръща да ѝ пука и да ѝ дреме...

И понеже лошите вести се разпространяват бързо, преди малко ми се обади друг приятел - да ми съобщи за уволнението, което коментирах по-горе.
Знам, знам - казах му, - наистина много ме заболя!

А той, също разстроен, почти съкрушен, сред споделените тъжни думи, вметна още нещо:

- Знаеш ли какво ме гнети най-много – това, че понеже тия се заседяха повече от десетилетие на власт и се разплодиха и размножиха навсякъде по един тертип и с едно отношение към процесите и нещата, те постепенно си приеха нужните закони, които им развързват ръцете.
Цялото законодателство – обществени поръчки, концесии, екология, социални дейности, човешки ресурси..., за каквото и да ти хрумне друго – е такова вече, каквото им трябва и каквото им върши работа!
Така всичко, което те правят изглежда законно, нищо да не можеш да им кажеш. Формално, чрез законите, те си опичат работата и си вършат и вършеят както и каквото поискат.
Именно това приспособяване на законите към техния нрав на вълкодави и господари е най-голямата, запомни ми думата, вреда, която те нанесоха на демокрацията ни и от която ние дълго ще трябва да се освобождаваме след като те паднат от власт. И слаба ще е утехата, че паднат ли от власт, ще ги удряме с техните закони по техните глави! Защото това са вредни, цинични закони.

Аз замълчах след тези думи... Стана ми толкова опустошено и безизходно на душата.
Припомних си само какво бе написал френският философ Андре Конт-Спонвил:

"В деня, когато законността ще замести морала, а демокрацията - съвестта, когато правата (в юридически смисъл) заместят задълженията, няма повече да има нито морал, нито съвест, нито задължения. И това ще е спокойното, комфортното и демократичното царство на легалиста мръсник..... Това ще е демократично варварство."

Добре дошли в демократичното царство на легалиста мръсник!
Добре дошли в демократичното варварство!