06.08.2020 admin

Пиша този текст с ясното съзнание, че днес едно действие тежи повече от хиляда думи. Всеки, който опъва палатка на Орлов мост или развява знаме на Ларгото е по-важен и от Толстой!
И все пак, ако с тази статия мотивирам дори един човек, свикнал със статуквото, да се стресне, мисля, че ще съм свършил нещо полезно.

Да започнем по-веселко.
Имаше един виц за мутрата, дето разбил с бухалка свирещата домашна млековарка. Като го питали защо го прави, мутрата обяснил, че неотдавна стоял пред тунел, чул отвътре същата свирка и накрая го прегазил влак. „ТИЯ ТРЯЯ ДА СЕ УБИВАТ, ДОКАТО СА ОЩЕ МАЛКИ!“ – това беше изводът на мутрата в края на вица.

Изключително хубав извод за нашата епоха на политически мутри.

Бихме си спестили много проблеми като народ, ако имахме способността да виждаме прегазващия ни влак още от малка млековарка. Но не го виждаме. Склонни сме да омаловажаваме, да отлагаме, да извиняваме, да балансираме гледните точки…
Имам немалко приятели и познати, които в момента правят точно това с проблемната власт на Борисов. Омаловажават, извиняват, балансират.

„Ама десните и те имат олигарси.“
„Ама Прокопиев и той е затворил морския бряг.“
„Ама и Христо Иванов беше министър при Бойко.“
„Ама Радев ще докара комунистите.“
„Ама кой ще дойде след ГЕРБ – то няма кой!“

Немалка част от тези хора ще гласуват пак за Борисов, без да са злодеи или душмани на България. Просто ще си намерят нещо, заради което да оставят „млековарката жива“.
Някои – защото им харесва непринуденият стил на премиера, който ходи с разгърдена риза и обещава блага на народа.
Други, защото метрото е стигнало и до тях.
Трети, защото са държавни или общински служители.
Четвърти – просто защото са консервативни и неизвестното ги плаши.

Приятели, само да ви кажа – ние си нямаме работа просто с някаква си партия. Или с някакъв си Борисов.
Ние си имаме ФАШИЗЪМ НА РОДНА ПОЧВА! И неговата свирка все повече звучи като свирката на свирепо летящ локомотив!
Сега ще кажете – какъв е тоя фашизъм? Ами, ФАШИЗЪМ НА ПРОСТОТИЯТА!
Ние излишно подценяваме простотията, защото наивно вярваме, че понеже е проста, простотията е и елементарна.
Но не е!
Простотията си е идеология, завършен мироглед за живота, който от 10 години се е институционализирал на най-високо равнище в държавата.
Виждам поне няколко паралела между идеологията на простотията и тази на фашизма.
Първо, простаците имат нужда да бъдат на сноп, за да оцелеят. Точно както оня сноп пръчки („фаши“), от който идва името на фашизма.
Простакът сам няма шанс, защото нито е умен, нито е съобразителен, нито е креативен. Затова простакът гледа да се заобгражда с други прости, за да бъдат пречупени по-трудно.
Простакът го товарят на рейсове, водят го на Тех Паркове – да блъска, да бие, да чупи телефони, да вика потно „ура“ на своя идол по простотия – вожда и ръководителя, който неотдавна сам каза, че искал да го представят като „мъдър държавник“. И той мъдрец – като оня, другия – от Росенец.

Простакът има някаква своя концепция за „свръх-човека“ и той се смята именно за такъв. Другите са тъпи пилоти, фигуранти, наивни европейци, дето се хващат на евтини номера (колегата немец, колегата унгарец, колегата поляк), но той е „свръх“.
Той знае на кого-какво да набие и кого как да изпързаля.

Простакът има пропагандна машина, ефективна като Гьобелсовото министерство на пропагандата. Машината се задвижва от двигател на име Севдето – дама, въоръжена със селфи-сопа и самодоволна усмивка, която бързо-бързо разпраща фанфарни клипчета на удобните медии.

Не се заблуждавайте! Това не е просто пиар. Това е информационно зло – зловещ комикс в картинки!
Целта на този комикс е да убеди цяла една нация, че за успешен живот не са нужни особени интелектуални или морални напъни.

Ако искаш да се шириш в апартаменти и да спиш до нощни шкафчета, тъпкани с евро, трябва само да можеш да псуваш хубаво. Книги не се препоръчват – освен две. „Винету“ и „Устава на ГЕРБ“.

Страшна беше агитката от 15 годишни агресивни момчета на герберската сбирка днес. Напомниха ми за африканските “деца на войната“. Или за последния набор на Ес Ес, войската, събрана от детските площадки, за да защитава Берлин.

Пак казвам – не подценявайте млековарката! От нея ще изкипи фашистко мляко и ще замирише на изгоряло!
Не се съмнявайте и в друго – фашизмът винаги върви ръка за ръка с Холокост. Изтребване на големи маси хора.

„Е, къде го видя?“
Ами, видях го. И вие сте го видели. Не бяха ли изтребени от България перспективните и интелигентните – напъдени да си търсят щастието някъде другаде по света? Не беше ли изтребен потенциалът на нацията?
Няколко милиона българи, почти толкова, колкото еврейските композиции през Втората световна война, вече са не-българи. Плащат данъци някъде другаде. Работят за благото на други държави. Защото „Arbeit Macht Frei“, нали така?
„Трудът ще те направи свободен“!
Стига толкова паралели…

Парата е нагорещена! Свирката на млековарката свисти! Сега е време да убием фашизма на простотията. Защото „тия неща тряя да се убиват, докато са още малки!“

А ако някой се колебае дали трябва да се включи, ето няколко строфи от германския поет и пастор Мартин Ниймьолер. Писани са веднага след Втората световна война и са посветени на страха на германските интелектуалци да се опълчат на фашизма. Мисля, че говорят красноречиво…

„Първо дойдоха за социалистите и аз не се застъпих, защото не бях социалист.

После дойдоха за синдикатите и аз не се застъпих, защото не бях синдикалист.

След това дойдоха за евреите и аз не се застъпих, защото не бях евреин.

Накрая дойдоха и за мен, но вече нямаше кой да се застъпи…“

Tenyo Gogov