Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2016 23:16 - Другата (разказ)..............................................................
Автор: travell Категория: Регионални   
Прочетен: 4282 Коментари: 8 Гласове:
18

Последна промяна: 14.09.2016 12:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

– Друга ли има? – моментално го попита Мария, а сърцето и биеше все по-учестено. Досещаше се за отговора, който доскоро само подозираше, но сега искаше да чуе от неговата уста. Той бе подел този разговор, не тя.

– Това в момента няма значение – отвърна той. – Искам просто да се разделим. Нещата между нас напоследък не вървят както трябва.

   Просто да се разделят. Значи наистина има друга, мислеше си тя. Наистина напоследък отношенията им се обтегнаха и може би тя самата имаше донякъде вина за това. Но защо трябваше да се стига до раздяла? Ревнуваше го, но това бе нормално човешко чувство, продиктувано от силна привързаност и малко по-консервативни разбирания, а не истерия, каквато той я описваше. Разумните хора просто говореха, разясняваха проблемните ситуации и взимаха решения. Защо и те да не могат така? Наистина има друга! Иначе защо ще иска директна раздяла, без да са изяснили отношенията си. А тя все още го обичаше.

  Със сълзи на очи Мария напусна жилището, оставяйки го в леко недоумение. Той така или иначе нямаше какво повече да каже. А тя искаше да излезе навън. Да преосмисли нещата. Какво щеше да прави занапред без него?

  Качи се в първия автобус, който спря на спирката. Не погледна номера, нито за къде пътува. Всъщност имаше ли значение? Сълзите и бяха размазали лекия грим. Сигурно представляваше ужасна гледка за останалите пътници. Огледа се тревожно. Автобусът бе полупразен и изглежда никой не ѝ обръщаше внимание. Защо ли и да го прави? Хората си имаха достатъчно свои проблеми, че да се занимават и с чуждите. Само пътничката на отсрещната седалка учудено я изгледа, но в момента в който погледите им се срещнаха, жената се смути и насочи погледа си другаде.

– Извинявам се за вида си, не исках да ви стряскам – каза почти шепнешком Мария и заби поглед виновно към ръцете си.

    Годежният пръстен! Той вече не представляваше нищо. Атрибут от някакво току що отминало време. Измъкна го с мъка от пръста си и го задържа в ръка. Искаше да го захвърли нанякъде, но накъде? Не бе подходящо мястото. А и защо няма кошчета за боклук в автобусите? На никой ли досега не е дошло наум, че някой пътник може да иска да изхвърли нещо непотребно докато пътува? Отпадък някакъв, който да отдалечи от себе си. Жената отсреща отново я наблюдаваше. Очевидно вече не се смущаваше от вида ѝ.

– Ако е това, за което си мисля, не си заслужава – каза тя. Гласът и бе приятен и донякъде успокояващ. – Мъжете просто са такива и ние понякога сме безсилни.

    Погледите им отново се срещнаха. Жената бе горе-долу на нейната възраст, с чаровно лице и стилна прическа. Странно какво правеше по това време сама в автобуса? Нямаше вид на някоя, която и липсват ухажори. Мария направи опит да се усмихне, но не се получи.

– Казвате го само за да ме успокоите, но все пак благодаря.

– Знам какво е – продължи непознатата. – И аз търся принца на бял кон. И всеки път, когато мисля, че съм го намерила... – жената направи пауза, явно обмисляйки точният израз – ...поредното разочарование. Но при теб нещата ще се оправят.

– Да не сте гадателка? От тези модерните екстрасенски или там, как им беше името?

– Не, не съм – усмихна се искрено непознатата. – Ако бях, нямаше да търпя такива поражения. Но при теб всичко ще е наред. Вярвай ми. Като преспи човек една нощ, започва да гледа по друг начин на проблема, какъвто и да е той. Може би още утре сутринта ще се убедиш в думите ми. Достатъчно добре познавам мъжете.

   Казвайки това, жената стана изведнъж и забързана слезе от автобуса. За малко щеше да си пропусне спирката. Вече отвън, махна на Мария с ръка за довиждане, все едно изпращаше стара позната, а автобусът потегли отново. Мария я изгуби от поглед.  Странна птица, мислеше си тя. Навярно живееше в някоя от многобройните панелки наоколо. Поредната интелигентна жена, която всъщност е самотна кукувица. Нещата щели да се оправят. Глупости. Нищо няма да се оправи. Вече е прекалено късно.

   Нощта Мария прекара при приятелка. Отдавна не и се бе случвало. Имаха доста неща за разказване една на друга, а времето не стигаше. Приятелката ѝ също се опитваше да я окуражи. Всяка връзка имала хубави и лоши моменти. Никой не е застрахован срещу неприятните преживявания. Големи хора са в края на краищата, все някак ще се разберат. От нейните уста всичко звучеше прекалено лесно. „А дали наистина бе така?“ – питаше се Мария през цялото време.

    Легнаха да спят едва по малките часове. На сутринта я събуди звънът на джиесема. Беше той. Много съжалява за снощи и се извинява. За раздяла и дума не може да става. Нека да започнат отначало, ако е възможно. Друга така или иначе за него няма...

   Сякаш нищо не се бе случило. Очевидно нейната ревност пак ѝ бе изиграла лоша шега. Той си бе същият и дори бе готов да приеме някаква несъществуваща вина, само и само всичко да е наред.  Разбира се Мария му прости и му каза за пореден път, че го обича. Той показва, че е смел и разумен мъж, приемайки я такава, каквато е. А тя от своя страна обещава да не бъде толкова ревнива и да го накара да се чувства по-свободен.

    Жената от автобуса се оказа права. Като преспи човек, наистина помъдрява и нещата изглеждат по друг начин. Мария мислено благодареше на непознатата за това споделено прозрение. Тя нямаше как да знае, че преди разговора с нея, през нощта нейният любим бе провел един друг, изненадващ за него разговор:

– Как така приключваме? – питаше невярващо той.

– Просто така! – женският глас отсреща бе непоколебим, въпреки спокойния тон. – Аз не мога да ѝ причиня такова нещо. Пътувахме заедно в автобуса. Тя се чувстваше ужасно.

– Глупости! Срещнала си някоя друга. Но дори и тя да е била, нали се разбрахме, че аз скъсвам с нея.

– Тя беше. Сигурна съм. Познах я веднага. От снимките ви във Фейсбук. Ужасно се чувстваше, а и не изглеждаше никак добре. Но по-лошото е, че аз се чувствах дори по-зле от нея в този момент. Нямаш и най-малката представа колко усулия ми костваше в този момент да не ѝ кажа коя съм. Тя страдаше заради нас. Заради това, че те обича. А аз не съм сигурна, дали ти заслужаваш подобни чувства.

– Слушай, трябва да се видим и да обсъдим...

  В никакъв случай! И не ми звъни повече. Всичко свърши! – каза тя със същия спокоен глас и прекъсна линията.

   Последваха няколко ответни позвънявания от негова страна, които тя отхвърляше. Останали безответни, опитите му за свързване постепенно намаляха, а след час спряха окончателно. Тя познаваше вече достатъчно добре мъже като него. Бе изпуснал дивото и сега му оставаше единствено да си върне обратно питомното. Сигурно вече обмисляше вариант как да са отново заедно с Мария. Изтри номера му от списъка с абонати. Поредното разочарование.

   Срещата в автобуса сякаш беше пречупила нещо в нея. Любовта наистина заслепява, но не всички в еднаква степен. За разлика от Мария, тя бе разбрала къде всъщност е истинският проблем. Той просто не заслужаваше. Искаше ѝ се също така и Мария да прогледне, но някъде в душата ѝ бе светнала сигнална лампа за предстояща авария. След тази неочаквана среща,  нещата започнаха да изглеждат по съвсем друг начин. Надяваше се, че взетото от нея решение е правилно. Не искаше да участва в разрушаването на чуждото щастие, макар и да знаеше, че то бе само въображаемо. Тя не бе такъв човек. Тя бе друга.

http://www.facebook.com/danielbogdanov.bg




Тагове:   разказ,   другата,   travell,


Гласувай:
18



1. hloris - Точно си е така!
27.07.2016 23:45
Не може да градиш своето щастие на основата на чуждото нещастие...благополучен финал тук,но в живота...в живия,реален живот нещата не винаги се развиват по този начин..И болката тогава е умножена по три,защото в такива ситуации просто няма щастливи хора.
цитирай
2. aip55 - Теста за
27.07.2016 23:55
вярност по някога играе лоша шега...
цитирай
3. blakcpredator - Да живее Фейсбук!
28.07.2016 00:15
Да живее Фейсбук! Аха щях да забравя и градския транспорт също:)
цитирай
4. travell - Поздрави на всички!
28.07.2016 13:21
Аз засега Фейсбук нямам, но го признавам за „голяма сила“. И в любовта и по принцип. Миналият постинг има 56 харесвания от там, а този (понеже е разказ) досега нито едно. Показателно какви неща се котират там, нали? :)))

А това blakcpredator еквивалент на blackpredator ли е?
Трябва да проверя дали няма някой trawell или нещо подобно в блога! ;)
цитирай
5. vania23 - Добре написано.
28.07.2016 16:53
Хареса ми :)
цитирай
6. troia - Интересна
28.07.2016 19:23
история. Мария мисли другата за "самотна кукувица", а след време ще бъде по-самотна и по-наранена от нея. Тъжна работа.
Хубав разказ!
цитирай
7. kiamzena - Хубав и неочакван край!
29.07.2016 22:52
Когато веднъж се стигне до раздяла, няма връщане назад. Един ден ще се появи друга, която няма да има скрупули. Както казваше една моя позната - съдраното и със златни конци да го съшиеш все си остава кръпка. Може би е направила лоша услуга на Мария, като не й е разкрила истината, но в това е очарованието на разказа.
Поздравление!
цитирай
8. pvdaskalov - * ! *
20.08.2016 22:58
Нямаш нужда от комплименти, Травелчо, щом спрях да гледам художествената гимнастика и изчетох до края разказчето. Не разбрах какво стана с пръстена, но не е от голямо значение.
Поздрави!
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: travell
Категория: Регионални
Прочетен: 628810
Постинги: 122
Коментари: 775
Гласове: 2360
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031