Очите ѝ бяха  толкова сини, че човек имаше чувството, че всеки момент може да потъне в тях и да се изгуби на дъното на най- тъмното им синьо. Те можеха да се сравнят или със сапфири, или със сини диаманти. А скъпата им светлина омагьосваха всеки, който се заглеждаше по-дълго в тях. Усмивката ѝ беше ослепителна с белите си и чисти зъби подредени , като бели мъниста в два съвършено идеални редове. Кожата на  лицето ѝ беше млечно бяла, а на фона на смолисто черните ѝ коси изглеждаше още по-бяла.  Фигурата ѝ беше изваяна, като я поддържаше в този си вид без особено усилие, сякаш природата беше изсипала цялата си щедрост в едно единствено същество . Що се отнасяше за интелекта  ѝ тя беше изключително умна, знаеше няколко езика и учеше второто си висше образование с такава лекота, че можеше да ѝ се завиди.А той... той беше влюбен до безумие в нея.
И така дойде часът на сватбата. Това беше една наистина-разкошна сватба, богата не само с даровете, които ѝ бяха направени от родители и роднини, от приятели и колеги , но и с богатата трапеза сякаш рогът на изобилието се беше изсипал точно тук и сега в този момент, както и сватбената торта ,която беше на пет етажа- шоколадова декорирана с червени рози и също такива панделки. Сватбата беше вечерна и започна в късният следобед с всичките церемонии които бяха нужни, за да се узакони този наистина щастлив брак. А на края имаше и вечерна заря, която сякаш разпукваше едни вълшебни цветя с цветовете на дъгата.  А подаръкът на едните родители беше един разкошен апартамент на няколко нива, а другите родители бяха мебелирали със скъпи мебели тази наистина мечтана от младите къща.  

***  
- Тя не трябва да разбира нищо-каза майката на младата жена и се обля в сълзи- нищо, абсолютно нищо не трябва да ѝ казваме.
-Няма, да ѝ казваме нищо, това би било лудост, точно сега, когато тя трябва да бъде толкова щастлива.-Каза бащата на младото момиче и зарови пръсти в косите си, а очите му се напълниха със сълзи, но той се обърна с гръб към жена си ,за да не я разстройва допълнително.
Лекарите бяха категорични, че младата жена отключваше едно доста сериозно заболяване, чийто изход е фатален и медицината на този етап е напълно безпомощна. Родителите на момичето се обадиха по телефона на зет си и уговориха една среща, за да му кажат какво знаят за дъщеря си, защото това беше разговор не за телефон. Когато младият мъж пристигна на уговорената среща беше силно притеснен и не доумяваше, защо трябваше да дойде сам без жена си, за да разговаря с тъста и тъщата си и за какво го викаха недоумяваше.
Те седнаха в близкото кафене, което се намираше до новият дом на младоженците. Поръчаха си по нещо малко колкото да могат да ползват масата, за да си приказват.
- Дъщеря ни е много болна-започна пръв бащата- не се знае колко ѝ остава-и като каза това той наведе глава и замълча.
- Но как така?- попита младият мъж- по нищо не личи че тя има някакъв проблем .
- По нищо не личи, но кръвните ѝ изследвания говорят друго- на свой ред проговори майката.
- И как се разбра това?-попита младежа.
- Тя мислеше, че е бременна и трябваше да се провери, и лекарят назначи няколко изсладвания, и ето, какво се случи, тя развива коварна болест-обясни бащата на зет си.  

***  

Изминаваха дни които се редуваха в календара ден след ден, седмица след седмица -месец. Младата жена започна да забелязва, че нещо става с нея. Отначали тя изтълкува съсътоянието си на преумора, защото учеше до късно вечер, а и изпитите ѝ бяха наистина трудни и тежки. Тя започна да отслабва на килограми  без видима причина въпреки ,че се хранеше нормално и както обикновенно. Разкошната ѝ коса започна да изтънява и да окапва, и тя се принуди да се подстриже късо,за да  може все пак да има някакъв що годе приличен вид. Очите ѝ започнаха да потъмняват и да губят от красивият си блясък, а нежно синьото, започна да се превръща в мътно синьо. - Аз не знам какво ми има?-каза младата жена на съпруга си- а и лекарите нищо не ми казват.
- Нищо ти няма мила, просто си уморена, това е -опита се да я успокои мъжът ѝ.
- Да, но от умора, защо ще ми капе косата и очите ми са си променили цвета?-продължи тя да пита упорито съпруга си.
- Трябва да си почиваш повече-каза съпругът ѝ и я притегли към себе си, погали я по-главата и я целуна нежно по устните ѝ.
За нещастие болестта се разви скоротечно и младата жена почина без да разбере от какво всъщност боледуваше тя. Родителите ѝ и съпругът ѝ никога не споменаха пред нея за заболяването ѝ. И така един ден....
- Трябва писменно да се откажеш от апартамента и имуществото, което се намира в него-каза тъщата на вече бившияте си зет след смъртта на дъщеря си. 
-Добре!-каза той и подписа нужните документи без да се противи и без да задава излишни въпроси. За какво му е този апартамент с всичките си мебели в него , когато най-скъпото му същество вече го нямаше. Нима можеше да продължи да живее така както преди , когато беше жива тя? Да стои той сам в този разкошен апартамент и да гледа самотен през прозореца ,как се сменят сезоните един след друг. За какво му е всичкото това, когато стаите са станали напълно глухи и пусти без нейният говор, без нейният смях. Нима може да се живее по този начин?  

***  

И той младият мъж започна да се променя лека полека , без да разбере точно как станаха нещата в живота му. Незнайно защо той започна да набляга особенно много на храната, която сякаш го успокояваше от напрежението, което се беше зародило в него. Поръчваше си кетеринги от различни кухни за домашна храна, или други специалитети от ,,Бързо хранене,, където предлагаха все различни и многообразни вкусотии. Когато отиваше на работа ползваше асансьора, защото стълбите му се струваха, като планина. Предвижваше се с градският транспорт, защото колата му беше за ремонт, а той все отлагаше поправката ѝ с липсата на време и излишни средства. Щом намереше свободно място бързаше да седне сякаш тялото му беше изгубило своята жизненост на млад човек.
И така ден след ден докато в един момент той не се спря пред огледалото в коридора на бащината си къща и се загледа продължително в него.,,Какво правя аз?-запита се той-Накъде съм тръгнал и накъде отивам?-продължи да се пита -Ако продължавам така до къде ще стигна?,,И точно в този момент младият човек реши да сложи край на тази депресия, която го беше обхванала от месеци насам и да направи пълна промяна със себе си, и да възвърне онзи си вид, който имаше преди смъртта на любимото му същество.  

***  

Измина се доста време и младият мъж намери друга млада жена, която също имаше своята красота,  но много по-различна от първата. Тя беше с руси дълги на букли коси със светло кафяви очи и също толкова умна и също толкова добра като първата. А тя го дари с един прекрасен наследник, който прекопира техните черти до най-малките подробности.