"Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази." (http://triangle.bg/books/1935-09-22-05.1998/1935-12-15-05.html.)

  "Срещал съм художници, които, след като са нарисували хубави картини, събудили са обезсърчение и отчаяние в някой посредствен художник, който при излизане от изложбата си казва: „Не си струва да живея. Ще се самоубия!“. Такава мисъл се явява във всеки човек. Казваш: „Ако не забогатея, ще се самоубия. Ако не ме назначат на работа, ще се самоубия. Ако не се оженя за моята възлюбена, ще се самоубия“. Всеки, който не постигне желанието си, е готов да се самоубие. Всички хора казват: „Ако не постигнем нещо велико, ще турим край на живота си“. Това се дължи на чрезмерната човешка гордост. Който казва, че ще се самоубие, той унищожава Бога в себе си. В него се поражда мисълта: „Ако Бог не ми помогне да реализирам желанието си, ще прекъсна живота си. Искам да покажа, че трябва да стане и моята воля“. Бог често дава такива уроци на хората.

   „Не съдете, да не бъдете съдени!“ Щом унищожавате вашия живот, вие се осъждате. Ако съжалявате, че не сте богат, силен, учен, красив, вие пак се осъждате. И това ще дойде. Пътят, по който вървите, ще ви доведе към всичко, което желаете да постигнете, но това няма да ви се даде наготово. Като се качвате, ще дойде ден да се качите и на най-високия връх. За това ви са дадени всички данни, но не пожелавайте нещата преждевременно. Каквото желаете, ще го постигнете, но не се обезсърчавайте. Не казвайте, че ще се самоубиете. Впрегнете се на работа: чрез труд и работа всичко ще постигнете. Ще се прашите, ще се каляте, но ще вървите напред. Като се качите на върха, ще кажете: „Ето, придобих нещо!“. Това е животът. Не се осъждайте, знайте, че и в затруднения да сте, всичко ще постигнете. И великите души са били изложени на същите мъчнотии, и те са плакали като вас. Най-великият Учител в света – от новите времена – и Той е плакал. Някой от вас плаче и казва: „Учителю, не ме ли съжаляваш, не виждаш ли, че аз плача?“. Кой човек не е плакал? Всички хора са плакали. Няма човек в света, който да не е плакал. Плачете, това е благословение! „Кога да плачем?“ Навреме. Ако плачете ненавреме, плачът не е благословение." (http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/сеятелят-ус/разрешаване-на-мъчнотиите.)