Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2022 20:17 - Датите
Автор: knowings Категория: История   
Прочетен: 1572 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 16.08.2022 12:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Отбелязването на датите е история, която започва преди хиляди години. 

Дните и месеците пресъздават боговете, планетите, владетелите влезли в историята, празници и събития. 

Съществуват много видове календари, най-известни от които са Слънчев, Лунен,  Лунно-Слънчев.
Но има и други календари като ранния Римски календар, който е имал безмесечен зимен период, на мястото на сегашните януари и февруари. 
Също така съществуват аритметични  календари, астрономически, на базата на наблюдения, както и непълни календари от ранни епохи.

При слънчевите календари датите се определят от позицията на Земята спрямо Слънцето и така те се синхронизират със сезоните. 
За да се запази синхронизацията, се добавят периоди като високосните години. 


image 




Юлиянският календар и Григорианскят календар са слънчеви календари. 


image 


Юлиянския календар, по името на Юлий Цезар, се използва от 45 г. пр. Хр., но Григорианският календар, известен и като Грегориански, е всеобщо признатият метод, който заменя Юлиянския и по който светът отчита изминалите дни, месеци и години. 

Григорианския календар е въведен през 1582 г. от папа Григорий XIII , чието име носи. 
Въпреки че първоначално го приемат само в четири католически държави ( включително Испания и части от Италия ), постепенно той се превръща в стандартния международен календар, като заменя изцяло Юлиянския. 
Британската империя, включително и това, което по-късно става Източното крайбрежие на САЩ , приема Григорианския календар през 1752 г., Китай - през 1912 г., а следреволюционна Русия - шест години по-късно. 

Причината за промяната на Юлиянския  с Григорианския календар е тази, че Юлиянската система е основана на разстоянията между пролетните равноденствия, въпреки че всъщност този период е с 11 минути по-кратък.
Може да изглежда незначително, но в продължение на 4 века се натрупва разлика от 3 дни, като взима предвид начина на изчисляване на Великден въз основа на пролетното равноденствие. 
Римокатолическата църква иска да избегне такова разминаване , така че с Григорианския календар се променя начинът за изчисляване на високосните години. 
И при тази система една на всеки четири години е високосна, но в допълнение само стотните години, които се делят на 400  (4) без остатък, могат да бъдат такива. 
Например 1700, 1800, 1900 г. не са високосни ( 1700 делено на 400 е 4,25 тоест не е високосна ), за разлика от 2000 г. (  2000 делено на 400 е 5 - тя е високосна година ). 
Така се приравняват трите дни на всеки четири века. 

Лунните календари  са базирани на лунните месеци така че годината трае 354 или 355 дни. Пример за такъв календар е ислямският. Понеже не е приравнен към сезоните, годишно се получава сезонно отклонение от 11 или 12 дни. 

image





Лунно-Слънчевият календар е Лунен календар, който компенсира несъответствието между лунните месеци и земните сезони, като се добавят периоди. 
Еврейският календар добавя допълнителен месец на всеки 2 или 3 години и го прави 7 пъти на 19 години. 


Интересно е също и как дните и месеците са получили имената и мястото си в календара. 

Римският календар е създаден около 753 г. пр.Хр. и първоначално е с 10 месеца, или 304 дни. За римляните зимата е била период без месеци, а януари е добавен през 713 г. пр. Хр. Месецът е кръстен на Янус - бога на вратите, с идеята, че януари е вратата на годината. 

Февруари е добавен към календара по същото време, когато и януари, и получава името си от латинското februum, която означава "пречистване". Понякога е бил скъсяван до 23 или 24 дни, а за изравняване на календара със сезоните е добавян месец с 27 дни. Този начин е изоставен през 45 г. пр. Хр. с въвеждането на Юлиянския календар, който приема практиката веднъж на всеки 4 години февруари да бъде с ден по-дълъг. 

Месец Март  носи името на Марс - римския бог на войната. Това е първият месец в 10-месечния Римски календар. До 1752 г. март е началото на годината в Русия. 

Април първоначално е вторият месец в годината според Римския календар. Етимологията на името "април" все още е обект на спорове. Най-популярната теория е, че произлиза от латинското aperire (отварям) - месеца, когато цветята се отварят. 

Едната теория за май е, че май идва от гръцката богиня Мая. Другата е предложена от Овидий, който твърди, че името произлиза от maiores ( лат. старейшини ) - месец посветен на възрастните членове на обществото. 

Едно от предположенията е че, юни  идва от Юнона, римската богиня на брака. Но ако май е месец на възрастните, то юни може да идва от латинското iuniores ( млад ) и е месец на младостта. 

Първоначално юли е познат като quintilis ( лат. петият ) заради това, че е бил петият месец в годината по Римския календар. Император Август  го променя в чест на Юлий Цезар, който е роден през този месец. 

Август първо е бил наричан sextilis ( шести месец ). Август е кръстен на император Август през 8 г. пр. Хр.тъй като това е месецът, в който императорът постига най-великите си военни победи, като завладяването на Египет. 
 
Септември идва от латинското septem ( седем ) - първоначално това е седмият месец в годината по Римския календар. 

Октомври идва от латинското  octo ( осем ). Това е осмият месец в Римския календар. 

Ноември идва от латинското novem ( девет ) - позицията му в Римския календар. 

Декември е още един месец, чието име произлиза от 10-месечния Римски календар - decem на латински означава десет. 


Как са получили имената си дните от седмицата

Съществуват няколко хипотези за произхода на думата "понеделник". Едната от тях е, че името се състои от две части - "по-неделник"- денят след неделя. Другата теория е, че се състои от думите "понечвам" ( започвам, начевам ) и "делник" - "понеделник"- начало на делника. 

Вторник е един от трите дни, които носят името на поредния си номер в седмицата - вторник е втория ден от седмицата. 

Сряда е ден, който бележи средата на работната седмица, оттам идва и името му. 

Четвъртък е още един ден, който е кръстен на поредния си номер в седмицата. 

Петък е петият ден от седмицата, откъдето идва и името му. 

Събота - Има две теории за прimageоизхода на думата "събота". Според едната, събота произлиза от еврейското "шабата"  ( почивка, празник ) - ден, на който не се работи. Другата теория гласи, че името е взето от тракийската дума сабада / сабади, което означава свободен. Същата дума е и корен в името на бога Сабадий ( или Сабазий ) - един от върховните богове при фригийците и траките. 

Неделя - Според Стария завет на седмия ден Бог си е почивал от работата по Сътворението на света. На български думата "неделя" идва от старобългарското "Не делат" - не работя. 

image 
На днешната дата - 15 август, почитаме Успение Богородично. 
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, 
за разлика от Малката Богородица - 8 септември, 
когато се чества рождението на Христовата майка. 

На днешната дата имен ден празнуват всички, носещи имената 

Мария, Марийка, Мара, Мари, Мариана, Марияна, Мариан, Мариела, Мариета, 
Марин, Марио, Мариам, Мика, Мира, Маша, Преслава, Преслав, Панайот и др. 

Честито на всички именници, бъдете здрави! :)  

Днес са празниците и на градовете Варна и Несебър. 


image




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, knowings. На 15-ти август ...
16.08.2022 09:26
Здравей, knowings. На 15-ти август също е годишнина от победата на княз Тервел над Арабския халифат при Консантинопол.
Поздрави!
цитирай
2. knowings - Здравей, barin
16.08.2022 12:59
barin написа:
Здравей, knowings. На 15-ти август също е годишнина от победата на княз Тервел над Арабския халифат при Консантинопол.
Поздрави!



Благодаря ти за интереса и информацията за княз Тервел! :)
цитирай
3. knowings - Допълнение към темата
26.08.2022 13:06
Маите са използвали не един, а три календара - божествен (за религиозни цели)
социален (за граждански цели) и още един за отмерване на дълги периоди.
Календарът за измерване на дълги периоди, т.нар. Дълго броене (Long Count),
има цикъл от 5125,37 години. Началната дата, от която започва "ерата на маите",
според техните вярвания е 11 август 3114 г., като тази дата се изписвала по следния начин: 13.0.0.0.0
Причината за това е сложната смес от бройни системи, които са използвали маите.
5125,37 години след тази дата цикълът свършва и съответно календарът се нулира.
Броенето започва отначало, точно както всяка Нова година нашият календар също започва наново.

Истина е, че маите са имали много добри математически и, а вероятно и астрономически познания.
Строили са обсерватории и са могли да пресмятат много точно лунните цикли. Тяхната оценка за дължината на годината например е по-близка до истинската от тази в нашия Грегориански календар.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knowings
Категория: Други
Прочетен: 41004
Постинги: 20
Коментари: 27
Гласове: 336
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол